Мълчанов бе доста възрастен. Той бе професор в университета. Уважаваха го студенти и колеги, заради добрия тон и отношението му към тях.

Но специално признание той получи само веднъж при изказването си пред една голяма аудитория.

Докладът му се състоеше от мисли, които Мълчанов бе събирал дълги години изграждайки своята теория. Това бе трудът на неговия живот.

В залата присъстваха учени, които не бяха съгласни с неговата гледна точка, защото подържаха други теории и това, което чуваха бе съвсем ново за ушите им.

Един след друг те откриваха грешки в доклада му и безмилостно го атакуваха. В техните забележки имаше насмешка и сарказъм. А езикът им бе доста хаплив.

– Възможно ли е …..?

– Нима смятате такова нещо за правдоподобно?

– Прилича повече на приказка, а не на научен труд?!

– Тръгнали сте в погрешна посока …

– Разсъжденията ви са повърхностни, макар и фактите, които излагате да са верни…

По лицето на Мълчанов започнаха да се стичат сълзи. Въпреки това, той намери сили и със задавен глас каза:

– Колеги, благодаря ви за цените забележки, ще се постарая да разгледам нещата още веднъж и ще поправя грешките си.

Мълчанов наведе глава и излезе от залата. Тръгна натъжен по един дълъг коридора.

Хората, които го срещаха се ръкуваха с него и го поздравяваха. В техните очи той бе истински герой.

Наистина, човек, който може да приеме забележките и да благодари за критиката е истински победител.

Какъв прекрасен ден?! Слънцето най-после се бе показало и заливаше всичко с топлина и радост.

Борислава караше в дясната лента с крак върху газта. Ограничението бе 50 км/ч, но колата ѝ не можеше да вдигне повече от 30.

Някой от преминаващите шофьори край нея се ядосваха. Други и показваха жестове и казваха думи, които за нейна радост тя не чуваше и не можеше да разбере.

– Те изобщо не разбират, че и да искам, не мога да карам по-бързо, – измъчваше се Борислава. – Правят си изводи само от това, което виждат.

Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Когато нямаме достатъчно информация си правим прибързани изводи.

– Сега разбирам, – въздъхна дълбоко Боряна, – как се чувства човек, който е несправедливо обвинен. Изглежда Бог използва този случай, за да ме изобличи и смири. Вечно съм припряна и искам всичко на минутата и ако човекът срещу мен не успява, му крещях като луда. Моето : „Сега! Веднага!“, объркваше и паникьосваше много хора. А аз изливах безсилието си върху тях ….. Време беше да призная грешките си и да се покая.

Колко често си правим прибързани изводи, без да знаем всички факти? Колко пъти в мислите си бързаме да осъдим някого?

Не е ли по-добре да изявяваме Божията милост към хората, които имат нужда от подкрепа?!

Нека сърцата ни откеиват отвъд това, което виждат очите ни, за да не съдим хората, а да им помагаме.

Няма съмнение, че Интернет е изменил света. Някои смятат, че глобалната мрежа е повлияла положително, а други, че е създала маса проблеми на човечеството. Истината е някъде по средата.

Ето ви факти, които потвърждават, че с появата на Интернет света е станал по-друг.

Днес хората са винаги на „линия“, където и да се намират баня, метро, ….

Хората започнаха да се занимават с самодиагностика, търсейки признаци за състоянието си в мрежата. Повишената информираност на заболяването, води дона значително увеличаване на хипохондрия.

Телефони, книги, дискети, CD-ROM … вече не се използват. Дори и индустрията на часовниците трябваше да се адаптира към Интернет.

В Китай има специални лагери за интернет зависими. По-голямата част от потребителите на интернет в Китай влизат онлайн от мобилни си телефони, а не от домашните си компютри. Много изследователи смятат Интернет пристрастяването за психично разстройство. Според последните данни, 6% от населението на света има това заболяване.

В съвременните дни, уеб камери са навсякъде. Освен това, почти никой не знае, че първата дистанционна камера всъщност е създадена, за да бди над кафенето на Университета Кеймбридж.

Днес по-голямата част от хората са „многозадачни“. Достатъчно е да погледнете броя на разделите открити в браузъра. При това изпълнението и ефективността на труда са намалели.

Магазини, банки, търговци на дребно … Всички те са принудени поне частично да внесат бизнеса си в интернет или  да бъдат закрити.

Въпреки това, все още само 37,9% от хората в света имат достъп до интернет, най-малко веднъж годишно. Хората с редовен достъп до Интернет са много по-малко в света.

Живот без борба няма, нито в природата, нито в благодатта.

В основата на физическия, психическия, нравствения и духовен живот е борбата на противоположностите. Такъв е животът, такива са и фактите.

Здравето е баланс между физическия живот и външната среда. И то се поддържа само в случая, когато имам достатъчно запас от жизнени сили, за да се противопоставя на влиянието отвън.

Всичко, което се намира извън моите физически сили, има цел да ме погуби. Това, което не ми е от полза, докато съм жива, разлага моето мъртво тяло на атоми. Ако имам достатъчно запас от сили за съпротива, ако мога да поддържам равновесие, ще бъда здрава.

Това е вярно и относно нашия разум. За да запазим здрав разума си е нужно да се борим и резултатът от тази борба ще бъде равновесие, което се нарича мисъл.

Същото става и в сферата на нравствеността. Всичко в мен, което не е наследило природата на добродетелите, е техен враг.  Ще мога ли в тази борба да победя и да явя истинската добродетел, зависи от моите морални устои. Щом започна да се боря, което засяга това, аз започвам да се държа морално. Няма човек, който би се държал добре  просто, защото не може по друг начин да постъпва. Добродетелта е качество, което се придобива.

Така стоят нещата и с духовността. Христос е казал: „В света ще имате скърби“, т.е. всичко, което не е духовно ме води към гибел “ ….дерзайте, Аз победих света“. Трябва да се науча да надделявам над това, което ми се противопоставя и по такъв начин, да възстановя равновесието на святост, а след това при среща на превратности, аз ще имам причина за радост.

Святостта е налице, когато моя дух и Божия закон в своя най- висок израз – Исус Христос, се намират помежду си в равновесие.

Тя е посветена на историята на шоколада. За да направите тази екскурзия, туристи ще се нуждаят от около два часа. В хода на екскурзията участниците в нея ще огледат централните улици, а също и площадите на столицата на Великобритания, придружени от водачи, които са облечени в костюми на исторически личности.

За участниците в обиколката екскурзоводите ще разкажат интересни факти за шоколада., а също и за Лондонското кафене, в което през  XVII – XVIII  векове можело да се пробва този изумителен десерт.

Както е известно, през тези години жителите на Лондон обичали да се срещат със сладкари. Именно в тези заведения се разиграва развоя и се обсъждат плановете за сваляне на краля.

Едно от най-знаменитите кафенета се смята известното заведение Cocoa Tree, което било открито през 1693 година.

Освен това на туристите се показва пъб Red Lion, където можете да се насладите на горещ шоколад, получен по рецепта от 1692 г.

Първият тур на Chocolate House е предназначен за онези туристи, които искат да научат интересни истории от живота на лондончани, а не да опитат различни разновидности на шоколада.