Живот без борба няма, нито в природата, нито в благодатта.

В основата на физическия, психическия, нравствения и духовен живот е борбата на противоположностите. Такъв е животът, такива са и фактите.

Здравето е баланс между физическия живот и външната среда. И то се поддържа само в случая, когато имам достатъчно запас от жизнени сили, за да се противопоставя на влиянието отвън.

Всичко, което се намира извън моите физически сили, има цел да ме погуби. Това, което не ми е от полза, докато съм жива, разлага моето мъртво тяло на атоми. Ако имам достатъчно запас от сили за съпротива, ако мога да поддържам равновесие, ще бъда здрава.

Това е вярно и относно нашия разум. За да запазим здрав разума си е нужно да се борим и резултатът от тази борба ще бъде равновесие, което се нарича мисъл.

Същото става и в сферата на нравствеността. Всичко в мен, което не е наследило природата на добродетелите, е техен враг.  Ще мога ли в тази борба да победя и да явя истинската добродетел, зависи от моите морални устои. Щом започна да се боря, което засяга това, аз започвам да се държа морално. Няма човек, който би се държал добре  просто, защото не може по друг начин да постъпва. Добродетелта е качество, което се придобива.

Така стоят нещата и с духовността. Христос е казал: „В света ще имате скърби“, т.е. всичко, което не е духовно ме води към гибел “ ….дерзайте, Аз победих света“. Трябва да се науча да надделявам над това, което ми се противопоставя и по такъв начин, да възстановя равновесието на святост, а след това при среща на превратности, аз ще имам причина за радост.

Святостта е налице, когато моя дух и Божия закон в своя най- висок израз – Исус Христос, се намират помежду си в равновесие.

Течността, която тече от пържолата при печенето ѝ не е кръв, защото тя напълно се отстранява още при клането, а протеина миоглобин, който се намира в голямо количество в скелетните мускули.

Именно този протеин дава розовия цвят на месото.

По време на топлинната обработка атомите на желязото в миоглобина изменят степента на окисление и не се свързват с кислорода, а с молекулите на водата вследствие, на което се променя цвета на месото и то става кафяво.

Изследователи от Университета в Ливърпул успешно са тествали материал, който може да извлече атоми на редки и опасни елементи от въздуха.
Съществуващите методи за извличане на газове като радон, ксенон и криптон са скъпи и енергоемки. Химиците от Ливърпул, заедно с колегите си от Северо – Западната Лаборатория в САЩ  са предложили използването на органичната молекула СС3 за разделяне на благородни газове. С нейна помощ инженерите са успели да получите криптон, ксенон и концентрация на радон във въздуха.
Използването на новите материали с кристали SS3 е показала отлични резултати, имаща малко по-добра криогенна технология. Химиците смятат, че CС3 може да се използва за почистване на ядрени отпадъци, адсорбция и откриване на газа радон в жилищата. Проучванията показват голям потенциал на молекулите като суровина за производството на фармацевтични продукти, когато някои молекули трябва да бъдат разделени от близкородствените.
Професор Анди Купър е достигнал до извода:
– Този материал може да реши бизнес проблемите, свързани с добива на инертни газове или други молекули от силно разредени смеси.

Компаса е едно от предимствата на цивилизацията. Историята за неговото появяване се губи някъде из вековете. Разбира се, нищо не стои на едно място и всяко устройство се развива. Но новите технологии не са отишли много по-далеко от магнитната игла, плаваща върху парче корк в компаса.
Традиционните аналози на съвременния компас имат един нерешен проблем. Когато компаса се намира близо до голям магнитен предмет, точността му може да бъде нарушена.
Очевидното решение на дадения проблем се явява разработката на компаси, които не използват магнити. Именно с това са се заели и учените.
На група физици им се отдало да създадат принципно нов компас, в които средството за измерване е светлината по-точно лъч, които минава през облак от нагрети атоми.
При преместване, атомите ще изменят положението си в облака, реагирайки на магнитното поле на земята. При това реакцията им спрямо другите магнити  ще бъде много слаба.  Следователно, ъгълът на падане и размера на светлината, минаваща през облак от атоми, ще бъдат различни, и следователно, тези показатели могат да се използват за определяне на посоката.
Въпреки че технологията е в начален стадий идеята изглежда доста дееспособна. Така, че е възможно след няколко години да видим нови компаси и навигационни устройства, в които тя да се прилага.