Архив за етикет: факти

Уголемяване рамка на разбиране

Дъщерята на Михаил Сара бе диагностицирана с рак.

Бащата гордо заявяваше:

– Изобщо не се съмнявам, че Бог ще я изцели.

Съпругата му Дора и синът им Петър вярваха и изповядваха едно:

– Нашето подчинение на Бог ще доведе до изцелението на Сара.

След пет години борба момичето почина.

Михаил и Дора потопени в мъка по дъщеря си, се питаха:

– Какво се е объркало?

– Разочарован съм, – признаваше си Михаил. – Имам чувството сякаш Бог ме е разочаровал.

Дора само въздишаше, а същевременно дълбоко и тихо роптаеше:

– Нали е писано, че тези, които почитат родителите си и се доверяват на Господ, ще имат дълъг живот?!

Сара бе демонстрирала голяма вяра по време на страданието си.

Михаил не можеше да се примири:

– Не не мога да приема фактите за мрачната реалност на мъчителните страдания и смъртта на дъщеря ми. Къде е Бог, когато всичко това се случи? Защо лоши неща се случват на добрите хора?

Когато животът се обърка, човек по-ясно разбира уникалната природа на нещастието.

Трагедията сполетяла Михаил и семейството му, разкриваше нуждата от по-голяма рамка на разбиране относно връзката между Бог, вяра и болка.

Михаил се надяваше, че вярата му ще бъде нещото, което ще го избави от страданието, но тя се оказа нещото, което го доближи до Бог.

Проблемите често ни изкушава да гледаме на Бог като „вълшебна пръчица“.

Отчаяно търсим отсрочка и се опитваме да намерим идеалните думи или действия, с които да предизвикаме Бог, да ни даде това, което искаме.

Вярата не е това, което използваш, за да получиш това, което искаш. Тя е това, което трябва да имаш, когато не получаваш това, което си поискал.

Кой е източникът

Краси се славеше като голям познавач на новините. Той не следеше медиите. Имаше си собствени източници на информация.

Някои от по-любопитните непрекъснато го подкачаха:

– Хайде де, кажи как го правиш?

Един ден на Краси му писна и той сподели:

– Достатъчно е да прегледате малко известни блогове, в които се споменават теории на конспирациите.

– И каква връзка има това със сегашните новини? – питаха го недоумяващо тези, които очакваха големи разкрития на тайната му.

– Когато започнах подобни проучвания, – усмихна се Краси, – установих, че всички така наречени теории на конспирациите са няколко месеца, най- много година напред пред медиите.

– Какво искаш да кажеш? Че някои от преди са се досетили или направо са знаели…

– Теориите на конспирациите са почти сто процента точни при разкриване на фактите.

Владо не се стърпя и извика:

– Призоваваме ви да продължите да получавате новините си от доверени източници и да избягвате конспиративните теории!

– Дори, когато доверените източници грешат? – попита един от групата, който се бе съгласил с казаното от Краси.

– Доверието в доверени източници те правят добър човек …., – реагира бурно Владо.

– И това е всичко, което наистина има значение?! – контрира го Краси.

Владо само вдигна рамене.

– Аз ще продължавам да следя всички новини от старите конспиративни блогове, – отбеляза Краси, – те наистина се потвърждават в не много далечно бъдеще.

– А не трябва ли всички случващи се събития да се потвърждават в една или друга степен от нещо много по-добро? – попита Христо.

– И какво е това „по-добро“? – заядливо се разсмя Краси.

– Библията!

– О, не! Може ли без религиозно глупости, – раздразнено размаха ръце Владо.

– Но тя е Истината …., – кротко каза Христо.

Повечето вдигнаха ръце и му обърнаха гръб. Останалите само вдигнаха рамене.

Истинският победител

ProfessorМълчанов бе доста възрастен. Той бе професор в университета. Уважаваха го студенти и колеги, заради добрия тон и отношението му към тях.

Но специално признание той получи само веднъж при изказването си пред една голяма аудитория.

Докладът му се състоеше от мисли, които Мълчанов бе събирал дълги години изграждайки своята теория. Това бе трудът на неговия живот.

В залата присъстваха учени, които не бяха съгласни с неговата гледна точка, защото подържаха други теории и това, което чуваха бе съвсем ново за ушите им.

Един след друг те откриваха грешки в доклада му и безмилостно го атакуваха. В техните забележки имаше насмешка и сарказъм. А езикът им бе доста хаплив.

– Възможно ли е …..?

– Нима смятате такова нещо за правдоподобно?

– Прилича повече на приказка, а не на научен труд?!

– Тръгнали сте в погрешна посока …

– Разсъжденията ви са повърхностни, макар и фактите, които излагате да са верни…

По лицето на Мълчанов започнаха да се стичат сълзи. Въпреки това, той намери сили и със задавен глас каза:

– Колеги, благодаря ви за цените забележки, ще се постарая да разгледам нещата още веднъж и ще поправя грешките си.

Мълчанов наведе глава и излезе от залата. Тръгна натъжен по един дълъг коридора.

Хората, които го срещаха се ръкуваха с него и го поздравяваха. В техните очи той бе истински герой.

Наистина, човек, който може да приеме забележките и да благодари за критиката е истински победител.

Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат

indexКакъв прекрасен ден?! Слънцето най-после се бе показало и заливаше всичко с топлина и радост.

Борислава караше в дясната лента с крак върху газта. Ограничението бе 50 км/ч, но колата ѝ не можеше да вдигне повече от 30.

Някой от преминаващите шофьори край нея се ядосваха. Други и показваха жестове и казваха думи, които за нейна радост тя не чуваше и не можеше да разбере.

– Те изобщо не разбират, че и да искам, не мога да карам по-бързо, – измъчваше се Борислава. – Правят си изводи само от това, което виждат.

Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Когато нямаме достатъчно информация си правим прибързани изводи.

– Сега разбирам, – въздъхна дълбоко Боряна, – как се чувства човек, който е несправедливо обвинен. Изглежда Бог използва този случай, за да ме изобличи и смири. Вечно съм припряна и искам всичко на минутата и ако човекът срещу мен не успява, му крещях като луда. Моето : „Сега! Веднага!“, объркваше и паникьосваше много хора. А аз изливах безсилието си върху тях ….. Време беше да призная грешките си и да се покая.

Колко често си правим прибързани изводи, без да знаем всички факти? Колко пъти в мислите си бързаме да осъдим някого?

Не е ли по-добре да изявяваме Божията милост към хората, които имат нужда от подкрепа?!

Нека сърцата ни откеиват отвъд това, което виждат очите ни, за да не съдим хората, а да им помагаме.

Как Интернет е изменил света

intern_01Няма съмнение, че Интернет е изменил света. Някои смятат, че глобалната мрежа е повлияла положително, а други, че е създала маса проблеми на човечеството. Истината е някъде по средата.

Ето ви факти, които потвърждават, че с появата на Интернет света е станал по-друг.

Днес хората са винаги на „линия“, където и да се намират баня, метро, ….

Хората започнаха да се занимават с самодиагностика, търсейки признаци за състоянието си в мрежата. Повишената информираност на заболяването, води дона значително увеличаване на хипохондрия.

Телефони, книги, дискети, CD-ROM … вече не се използват. Дори и индустрията на часовниците трябваше да се адаптира към Интернет.

В Китай има специални лагери за интернет зависими. По-голямата част от потребителите на интернет в Китай влизат онлайн от мобилни си телефони, а не от домашните си компютри. Много изследователи смятат Интернет пристрастяването за психично разстройство. Според последните данни, 6% от населението на света има това заболяване.

В съвременните дни, уеб камери са навсякъде. Освен това, почти никой не знае, че първата дистанционна камера всъщност е създадена, за да бди над кафенето на Университета Кеймбридж.

Днес по-голямата част от хората са „многозадачни“. Достатъчно е да погледнете броя на разделите открити в браузъра. При това изпълнението и ефективността на труда са намалели.

Магазини, банки, търговци на дребно … Всички те са принудени поне частично да внесат бизнеса си в интернет или  да бъдат закрити.

Въпреки това, все още само 37,9% от хората в света имат достъп до интернет, най-малко веднъж годишно. Хората с редовен достъп до Интернет са много по-малко в света.