Тодор бе навел глава и намотаваше парче конец около палеца си. Той не бе сам. С него бе приятелят му Теодор.

Внезапно Тодор вдигна глава и попита :

– Какво е смелост? Отсъствие на страх?

– По-скоро ангажимент да го преодолеем, – повдигна рамене Теодор. – Смелостта не означава, че не се страхуваш. Ти водиш борба и се изправяш срещу страха.

– Само като си помисля какво ме тревожи, – поклати глава Тодор, – веднага съм готов да побягна.

– Смелостта се изисква и трябва да бъде постоянна, – отсече Теодор.

– Поставяш страшни стандарти, – сбърчи нос Тодор. – Въз основа на опита ми, мога ли да очаквам нещо, което е непостижимо?

– Дай на човек цел, която го плаши и ако е лидер ще знае как да преодолее страха, – плесна с ръце Теодор.

– Ами ако се провали? – Тодор погледна скептично приятеля си.

– Какво мислиш за иновациите? – попита Тодор.

– Те изискват поемането на по-големи рискове и трябва да се награждават, – отговори Теодор.

– Да, но не всеки риск е добър.

– Човек трябва да бъде дисциплиниран. Агресивно може да се преследва само това, което има смисъл.

– Представи си, – махна с ръка Тодор, – ти даваш важна задача на някой друг и същевременно го контролираш…..

– Това е проява на страх, – прекъсна го бързо Теодор. – Ако си достатъчно смел, ще му дадеш той да води.

– Може да обърка нещата, – възпротиви се Тодор.

– Този твой страх, ще го подтисне и обезкуражи, – натърти Теодор.

Страхът си е страх, но той не е от Бога. Когато сме с Господа сме готови да извършим и невъзможното, защото Той е с нас.

Мача току що бе свършил. Веднага последваха коментари, които бяха много по-бурни от тези по време на самата среща.

– Във футбола всичко се измерва с местоположението на топката, – заяви гордо Стоян, разкривайки за поред път многото си знания.

– Каква топка? Какво местоположение? – недоволно реагира Ангел.

– Първият даун започва там, където е поставена топката, – започна да обяснява по-подробно Стоян. – Тъчдаунът зависи от това дали топката пресича равнината на голлинията, а филд гол е, когато топката мине между двете греди. Всичко се измерва с присъствието на топката.

– Така е, – потвърди Димчо, – тази реалност определя всичко, което се случва в играта, особено резултата от играта.

– По подобен начин връзката ни със завета на Господа ще определи, колко от Бог ще изпитате или колко малко, – отбеляза Петър.

– Говорим за футбол, стига с твоя Бог, – нервно вдигна ръце Данчо.

– Това ще определи колко далеч и колко бързо ще продължим напред в живота си, – продължи невъзмутимо Петър.

Чу се мощно изсумтяване, но той без да обръща внимание добави:

– Най-важното е, че ще определи нивото ни на успех – независимо дали печелим или губим. То зависи изцяло от връзката ни със завета с Бога.

Групата се пръсна, защото повечето не искаха да слушат, какво им говори Петър.

Малка група събрана на центъра пред магазина разгорещено дискутираше.

– В днешната ни култура има редица погрешни обяснения на това какво означава да имаш успеха, – размахваше неспокойно ръце Боньо.

– Някой хора приемат, че успехът се състои в това, колко пари имаш, – отбеляза Станьо.

– Други го отдават на позицията, която заемаш по стълбата на кариерата, – заяви Петьо.

– Или кой стои зад гърба ти, – ухили се Стамен.

Най-младият от събраните отбеляза и своята гледна точка:

– Успехът може да се определи и от броя последователи, които имаш в социалните медии.

Нако, който мълчеше през цялото време и само слушаше се намеси:

– Проблемът на всички тези предположения е, че те не се основават на Божия стандарт за успех.

– Дядо Нако, ти все за Бога говориш, – усмихна се Петко, – не можеш ли да кажеш нещо по-различно?

Нако невъзмутимо отговори:

– Исус ни даде определение за успех, като каза: „Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша”.

Без да дочака възраженията старецът продължи:

– Бог казва на Исус Навин, че неговият успех изцяло зависи от внимателното размишление върху Божието Слово, съчетано с решения и действия съобразни с него. Следователно успехът включва изпълнение на Божието призвание към теб.

Повечето махнаха с ръка, но никой повече не се обади по-темата.

Нестор бе перфектен. Той бе постигнал много успехи и целеше нови.

Един ден той осъзна:

– Моят успех Бог използва, за да ме направи способен да помагам на хората в затвора. Всички мои постижения не означават нищо в Божията икономика.

Истинското свидетелство в живота му, бе най-големият му провал. Той бе бивш затворник.

За него това бе най-голямото унижение, но то бе началото, когато Бог започна да употребява живота му по нов начин.

Нестор хареса това преживяване, защото не той се прославяше, а Господ.

В тези моменти бе изправен пред потресаващата истина:

– Светът ми е преобърнат наопаки.

Нестор бе разтърсен.

– Точно когато загубих всичко, което смятах, че ме прави велик човек, – споделяше той с другите, – тогава открих истинската същност, която Бог ми бе определил и разбрах истинската цел в живота си.

Не е важно какво правим, а какво суверенният Бог избира да направи чрез нас.

Божието царство е парадокс, където победата идва чрез поражение, изцелението чрез съкрушение и намирането на себе си чрез изгубването си.

Петров на курсовете си често даваше неочаквани задачи, които трябваше да бъдат изпълнени веднага след като човек ги прочете.

Обикновено прочелият заданието реагира:

– Защо ми трябва това? Нямам време да се занимавам с тези глупости.

Но ако започне веднага, мозъкът няма да има време да излезе с възражение и човекът може получи нещо добро.

Ако чувствате, че животът ви е неуспешен, тогава най-вероятно имате твърде преувеличени очаквания от живота.

Истинският живот включва всичко наведнъж: радост, преживявания, успехи и провали. Не позволявайте на неприятностите да засенчат красотата на този живот.

Хората се страхуват от новото и непознатото, защото смятат, че могат да загубят контрол над случващото се. Дори ако това „неизвестно“ може да се окаже нещо приятно или полезно.

Човек предпочита всичко да е опитано и доказано.

Често такова избягване е съчетано с оплаквания, че животът е скучен и безсмислен. И това е разбираемо. Ако един ден е подобен на предишния, тогава, разбира се, ще бъде скучен.

Представете си, че животът ви е едно пътуване. Всеки ден научаваш нещо ново и се срещаш с нещо ново.

Процесът на учене е безкраен.

Но някои възразяват:

– Вече съм се опитвал толкова много пъти да променя всичко, но всичко е било напразно. По-добре да се върна в същия коловоз на живота.

Какво е по-добре да направите в такъв случай?

Пробвайте от време на време нещо ново и необичайно. В противен случай ще се вкиснете в монотонния си живот.