Професор Миленков бе доста популярен в университета. Студентите с удоволствие посещаваха лекциите му. Устните си изложения по дисциплината, която преподаваше, бяха изпъстрени с много хумор и мъдрост.
Ценяха го и го уважаваха, не толкова заради възрастта му, а поради значимостта на мислите, които излагаше в аудиториите. Младите хора имаха какво ново да научат от него.
На една от лекциите си той написа на дъската голяма единица и обясни на студентите:
– Това е вашата човечност, т.е. вашата проява на проявява отзивчивост, състрадателност, човеколюбие, хуманност, милосърдие …… Много необходимо качество за всеки един от вас.
След това Миленков изписа една нула и добави:
– А това са вашите постижение. Така човечността ви се увеличава 10 пъти.
Отново изписа нула и погледна хитро към студентите като прибави:
– Това е опита ви. Така всичко до тук се закръглява на сто.
Дописа още нули като за всяка поотделно обясняваше:
– Това е за съсредоточеността ви, любезността ви, любовта, ….. Всяка нула 10 пъти духовно извисява човека и го облагородява.
Изведнъж Миленков изтри единицата, стояща пред реда от множеството нули. На дъската останаха нищо не значещите цифри.
Професорът постоя за малко сочейки знаците, които обозначаваха отсъствие на каква да е величина и каза мъдро:
– Ако у вас няма човечност, всичко останало нищо не струва.
Този урок студентите запомниха за цял живот.
