Докато ровеше в боклукчийската кофа за бутилки, хартия или други неща, които можеше да предаде на изкупвателния пункт Манчо намери малък пакет в който имаше пачка от столевки.
Кой имаше повече нужда от него сега за пари?
Но той реши друго и се насочи към дома, където приемаха бездомници като него.
Предаде пакета с парите на управителя на приюта и му каза:
– Трябва да се издири собственикът.
Управителят бе на друго мнение, но като видя сериозното лице на Манчо неохотно се съгласи:
– Добре, ще отида до полицията. Нека те го издирят.
Скоро този, който чиито бяха парите, си ги получи.
Честността на Манчо не остана тайна и местите вестници отразиха новината.
Това предизвика спонтанна щедрост в малкия град и околностите му. Чу се и в столицата.
Богати бизнесмени започнаха да даряват щедро нуждаещи се и подкрепяха множество благотворителни мероприятия. Не забравиха и Манчо.
Каква ирония! Бездимният Манчо, които бе безкористен преподаде най-важният урок по благотворителност.
Нека помолим Господа, да ни помогне да бъдем с отворени ръце и сърце, за да бъдем Неговите ръце и да отразяваме Неговото любящо сърце за този свят.
