Ема много обичаше учителката си по английски.

– Какво толкова ѝ харесвате? – попита я майка ѝ.

– В часовете ѝ, тя ни черпи с бисквитки. Винаги има игри и оцветяване на рисунки, с които се илюстрира урока. Всички очакваме с нетърпение нейните часове. Тя ни учи не само на английски, но съживяваше обстановката, – отговори Ема.

– Ясно, – усмихна се майката, – тя ви добавя стойност.

– Каква стойност? Нищо не разбирам, – повдигна рамене Ема.

– Тя е учителка и за да повиши нивото си на ефективност, добавя стойност на учениците си, – опита се да обясни майката.

Ема смръщи вежди неразбиращо.

– Това означава, че във всичко, което прави, тя подобрява живота на тези около нея, – уточни майката.

А след това прибави:

– Ема, добави стойност към дома си, приятелите си, бъдещите си деца и общността, в която живееш! Направи живота на някого по-добър, само като присъстваш.

Доктор Маринов караше по магистралата. Този ден му се стори прекалено дълъг, а той искаше час по-скоро да се прибере в къщи.

Беше горещо. Докторът бе уморен. Много колите бяха спрели. Имаше задръстване.

– Не искам да стоя на едно място, – мърмореше Маринов. – Не обичам да чакам. Като тръгна на някъде, където искам да бъда, ми трябва цяла вечност, за да стигна до там.

За да не чака Маринов сменяше лентите, заобикаляше по обиколни пътища, но чак след няколко неуспешни опита да се промъкне в задръстването се запита:

– Защо е това забавяне? Може Бог нарочно ме кара да чакам.

В мислите си Маринов се върна назад.

Имаше нов пациент точно преди края на смяната, което го забави с тридесет минути.

Точно по-това време се бе случил сериозен инцидент на главния път, бяха се блъснали няколко коли.

– Ами ако бях по това време на магистралата, – плесна се по челото Маринов. – Бързам, но нямам представа какво правя.

Чакането има смисъл.

Бог ви спира, за да ви подготви, запази или да ви научи на ценен урок.

За това бъдете търпеливи. Божието време е точно и най-добро.

Докато чакате, викайте към Господа за яснота, сила и устояване.

Боли, когато те лъжат. Чувстваш се измамен дори като глупак.

Много пъти, когато сме мамени, чувстваме, че нещо не е наред или е твърде хубаво, за да е истина.

Когато игнорираме това чувство, ставаме жертва на измама.

Елена силно се влюби в един мъж. Когато се срещнаха, бързо станаха приятели.
Двамата прекарваха много време заедно. Наслаждаваха се взаимно на компанията си.

Елена бе неомъжена и когато го попита:

– А ти женен ли си?

Мъжът не я погледна в очите, преди да отговори:

– Не.

Нещо в Елена ѝ подсказа, че той я лъже, но го игнорира, защото много го харесваше. Искаше да продължи да се среща с него.

По-късно тя научи,че имал три деца. Беше съкрушена. Не защото бе влюбена, а защото много му вярваше.

Той бе предал доверието ѝ.

– Мислех, че сме приятели, – каза си Елена. – Не мога да повярвам, че позволих да бъда измамена, въпреки, че нещо ми подсказваше:“Тук нещата не са наред“.

За съжаление измамата е доста често срещано явление. Ние живеем в свят на измама.

Ако някога сте били измамени, приемете случилото се.

Колкото и да ни се иска, не можем да върнем времето назад, за да накараме нещата да се развият по различен начин.

Живот ни научи на някои трудни уроци.

Трябва да вземем наученото и да го приложим към бъдещи решения и взаимоотношения, за да не попаднем отново в същия капан.

Преди да решите какво ще правите, първо се помолете, за да разберете каква е Божията воля.

Позволете на Бог да ръководи вашите решения и следвайте ръководството и подтика на Светия Дух.

Нека Господ да направлява стъпките ви, защото Той вижда по-добре от нас.

Марко не обичаше да ходи на училище.

В къщи майка му го попита:

– Защо мразиш училището? Знанията, които получаваш там, ще ти бъдат необходими в живота.

– Уроците по алгебра, граматика и периодичната таблица ме отегчават, – отговаряше Марко навел глава.

Но това момче обичаше да си стои в къщи.

През лятото Марко ходеше на работа с баща си. Той бе само на 15 години, но знаеше всичко за цимента, дърводелството и как да измаже една стена.

На тези умения, които усвояваше с баща си, той не можеше да се насити.

Каква е разликата между училище и строителство?

Любовта.

Защо Марко обичаше едното, а мразеше другото?

Защото любовта подхранваше знанията за едното, но не и за другото.

Това е много важен въпрос.

Какво обичаме?

Ние ценим това, което обичаме.

Ако обичаме истината и мъдростта, ще ги търсим като скъпоценно злато.

Те ще ни пазят.

Малка група от жени се бе спряла на едно място и шумно разговаряше.

– Това е болезнено, но си е така, – поклати глава Марта. – Раните се превръщат в белези, а белезите в истории. Животът е гоблен, изтъкан от преживявания, радости, изпитания, рани и в крайна сметка белези.

Намеси се и веселата Даря:

– Раните, които понасяме, независимо дали са физически, емоционални или духовни, често са болезнени и сурови в момента. Те представляват болката, загубата или трудностите, които срещаме. И все пак с течение на времето, докато заздравяването настъпва, тези рани се затварят и се превръщат в белези. Те, макар и да напомнят за нашата болка, служат като доказателство за силата, издръжливостта и благодатта, които са ни пренесли през всички трудности.

Катя се усмихна:

– Белезите са историите, които разказват за оцеляването, растежа и трансформация ни. Когато им позволим да станат свидетелства, ние каним други в нашите истории. Правейки това, ние им предлагаме насърчение, надежда и им напомняме, че те също могат да преодолеят раните си.

– Забележете, – вметна Валя, – докато вървим през живота, нашето пътуване на вяра играе жизненоважна роля в това как да обработваме раните и белезите си. Вярата е това, което ни подкрепя в най-мрачните моменти, давайки ни надежда, когато не виждаме пътя напред. В Писанията се казва: „Господ е близо до съкрушените по сърце и спасява съкрушените по дух”.

Ралица само тихо добави:

– Вярата не ни предпазва от рани, но ни дава сила да продължим напред. Това ни уверява, че никое страдание не е без цел и всеки белег разказва история за Божията вярност.

Старата Невена продължи мисълта за белезите:

– Превръщането на рани в белези е естествена част от лечебния процес, но превръщането на белезите в истории е моментът, в който избираме да разсъждаваме върху миналите си борби, не с горчивина, а с благодарност за научените уроци и преживяното израстване.

А Петрана обобщи:

– Вярата ни насърчава да видим отвъд болката. Нашите белези не са белези на поражение, а символи на победа, отражение на това как Бог ни е превел и е използва болката ни за добро. В крайна сметка, от рани през белезите до историите е пътуване на доверие, независимо от дълбочината на нашата болка. Вярата винаги ще ни води до място на изцеление, където нашите истории на борба се превръщат в истории на триумф.