Април 2016 г беше най-горещият в историята за наблюдение на състоянието на атмосферата.

Учените не се решават да се правят прогнози за бъдещето. Въпреки това, експертите не изключват  възможността тази година да сме свидетели на нови температурни рекорди.

Тези процеси са причинени от високи нива на емисиите на парникови газове, както и на Ел Ниньо, които се характеризират с колебания на температурата на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан, значително въздействащи върху климата.

Според учените, за около 195 от 201 вида животни и птици в Арктика се очаква смърт заради климатичните промени, които са причинени от глобалното затопляне.

Физикът и популяризаторът на науката Мартин Арчер е установил, че удар на един светлинен меч (от „Междузвездни войни“) в друг ще доведе до взрив, който мигновено ще превърне двойката дуелиращи се в пара.

Даденият вид оръжие се състои не от светлина, а от гореща плазма. По съответстваща формула на Макс Планк може да се изчисли точната им температура.

Червеният меч „предпочитан от злодеите“ работи при 726 градуса по Целзий,  а синият е около 15 пъти по-горещ.

Плазмата се задържа в определена форма на меч благодарение на мощни магнитни полета, които помагат да се балансира налягането на разширяващата се плазма.

Сблъсък на плазми с различни магнитни полета води до отделяне на огромно количество енергия.

С други думи, боя със светлинни мечовете води до изхвърляне на гореща плазма с висока скорост, а това вещество ще се превърне в пара всички живи същества, които са наблизо.

Става дума за аспирина. Този лекарствен препарат е изработен още в края на 19 век. През двадесети век аспиринът е основно лекарство при простуда и за сваляне на температурата.

Има много изобретателни хора, които са намерили множество приложения на аспирина.

Ето ви и един нетрадиционен начин за употребата му.

Навярно ви се е случвало, да сте далече от дома си, в гората или на вилата и колата ви не ще да запали, защото акумулаторът ви се е изтощил.

Вие разполагате с аспирин в аптечката на колата си. Достатъчно е да прибавите във всяка банка на акумулатора таблетка.

Аспиринът и електролитът ще си взаимодействат, създавайки кратковременен заряд, достатъчен за стартиране на двигателя.

Препоръчително е, да не се изключвате колата си, докато не стигнете в къщи.

Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.

Денят бе прекрасен. Повечето хора бяха излезли, за да се насладят на топлите слънчеви лъчи.

Мартин се разхождаше важно в парка, като бе хванал баща си за ръка.

Изведнъж той вдигна глава и проследи бялата ивица появила се в небето.

– Татко виж самолет, – каза малчугана, след като беше открил черната точица, с която завършваше бялата лента.

– Много на високо лети, – каза бащата. – Навярно си го забелязал заради бялата диря, която остава след себе си.

– Защо самолетът остава в небето такава следа? – попита Мартин.

– Когато във сухия въздух на голяма височина проникне влажен от реактивния двигател на самолета, – започна да обяснява бащата, – той се превръща в ледени кристали.

Синът му го погледна неразбиращо. Момчето още не бе схванало, какво му обясняваше баща му.

– Но там има само облак, – каза Мартин. – А къде са тези ледени кристали?

– Нали си виждал облака пара, който излиза от устата ни в студен ден. Нещо подобно става и там в небето, – засмя се баща му. – Бялата пътека, която виждаш там горе е подобна на този облак. Водната пара е страничен продукт, отделящ при горенето в реактивния двигател.

– А защо не винаги се вижда такава следа след самолета? – попита Мартин.

– Това зависи от височината и състава на околната атмосфера, – каза баща му, – по-точно от температурата и налягането на парите.

– Значи така се образува този дълъг облак, – замислено каза Мартин.

– А след това се разсейва и става част от перестите облаци, – допълни бащата.