Това бе опустошителен пожар. Причината бе неизправност в електрическото табло.

Лиляна оплакваше трофеите на сина си и му обещаваше:

– Дани, ще ги възстановим.

Но синът оставаше учудващо равнодушен:

– Ако трофеите са най-важните моменти в живота ми, тогава не си струва да живея занапред, – каза той. – Защо да губя време и усилия да си върна миналото? За мен е по-добре да се съсредоточим върху изграждането на бъдещето си?

А баща му добави:

– Има неща и дори хора, които ще трябва да изоставим, ако искаме да продължим напред. Всеки и всичко, което те държи в капана на миналото ограбва бъдещето ти, което Бог иска за теб.

– Така е, – съгласи се Дани, – не можеш да следваш Господа в бъдещето, ако държиш на миналото си.

Бащата се усмихна:

– Твоето минало ще бъде твое бъдеще, докато не събереш смелостта да създадеш ново.

– Смелост? – Дани тръсна глава, неразбирайки баща си.

– По-добре вземи всеки спомен, който продължава да те наранява, цялата болка, цялото съжаление, цялата горчивина и разочарование, извади всички моменти на предателство и всеки провал от сърцето си и ги хвърли в огъня.

– Това ми прилича повече на разрушение,- повдигна вежди Дани.

– Не точно, – кимна с глава бащата, – например не трябва да изгаряш релационните мостове и не действай според стратегията на изгорената земя. Просто бъди сигурен, че правиш правилното нещо по правилния начин. Цени миналото, но живей в настоящето и за бъдещето.

– Пътуване към най-доброто бъдеще…, – Дани въздъхна.

А баща му продължи:

– Това пътуване минава през пещта. Огънят едновременно изковава това, което трябва да станем, и ни освобождава да живеем живота, за който сме създадени.

Не беше горещо. Облаци пазеха сянка, а Тотьо караше колата си и даже си подсвиркваше.

По едно време погледа му попадна на таблото в автомобила. Удари с юмрук по волана и възкликна:

– Как така празен?! ….. Аз заредих ли колата, когато тръгнах?

Щеше да се плесне по-челото, заради пропуска си, но видя наблизо една колонка, сякаш поставена точно за него.

Тотьо спре колата пред нея. Постави накрайника в резервоара, пъхна картата си и влезе в магазинчето, което бе малко по-отзад.

Купи си газирано, поговори с магазинера, след това отиде до колата и сам изми предното ѝ стъкло.

Едва тогава Тотьо погледна към таблото на колата и се изненада:

– Пак празен ….

Той бе доста разсеян, но започна да търси причината, поради която пак бе пропуснал.

Накрая разбра, въздъхна дълбоко и добави отчаяно:

– Навярно съм забравил да натисна лоста ….

Когато го направи, забеляза, че индикаторът за горивото започна да се покачва.

Вдигна ръце и изпухтя:

– Ще чакам, като не внимавам.

Не ви ли се е случвало и на вас да очаквате Божията намеса, но не сте се включили към Духа Му?

Предизвикателства ще идват в живота, но не е необходимо те да го определят.

Помощта е много по-близо, само не забравяйте да се включите към Божия Дух.

Каква радост беше. Валентин си купи нова кола. Той обичаше да я кара навсякъде.

Още при покупката дилърът го предупреди:

– Проверявай маслото при всяко зареждане и го сменяй на всеки три хиляди километра.

Валентин дори не обърна внимание на съвета. Той нехаеше за последствията.

Година късно той усети миризмата на изгоряло масло, но си каза:

– Голяма работа, нали върви.

След това се чу странен глух звук в двигателя, но Валентин и на него не обърна внимание.

Дразнеше го постоянно мигащата светлина на таблото и той я покри с черно тиксо. Затова не видя как жълтия предупредителен знак се обагри.

Един ден лъскавата колата на Валентин спря и отказа да запали. Той заудря по таблото. Натискаше всички възможни педали и копчета, но тя не помръдна.

От къде да знае горкия, че маслото в автомобилът ми е свършил?!

Когато си купи колата, финансовият му съветник го посъветва:

– Застраховай я.

Но той не го послуша. За него бе важно да върти волана и да пътува.

А сега не можеше да си позволи нов двигател ….

Колко пъти Бог ни е подбуждал да коригираме пътищата си?

Казвал ни е:

– Дете мое, това е грешно! Промени посоката!

Тези подбуждания и предупреждения, могат да ни държат далеч от непослушанието, но само ако ги слушаме.

Нека не бъдем глупави като Валентин.

За да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.

Един учен успял да изобрети машина на времето. Това се случило през 1994 г.
Разбира се, той веднага решил да я опита, за това дръпнал лоста.

След секунда на таблото на апарата се появило числото 1858. След още една секунда 1859. А след това неочаквано се появило числото 1900.

Какво е следващото число, което ще се появи на монитора на машината на времето?

Сега е ваш ред. Мислете и съобразявайте.

Свикнахте с подсказките вече нали? Добре и този път ще има.

Може би не става въпрос за години, а за измерване в ….

Досетихте ли се? Много е лесно!

Отговор: Следващата цифра на дисплея ще бъде 1901, а по-точно …. разделете цифрите две по две и между тях поставете „:“. Какво се получи? Не година, а показанията на електронен часовник, отчитащ времето в часове и минути.