Ирена и Илия бяха семейство за пример в селото. Помагаха си, работеха задружно и никой от тях не поглеждаше към чуждото.
Плъзна из селото завистта като змия и бързо разпали въображението и инициативата на хората.
Двамата известни в околия шегаджии решиха да скроят номер на Илия и да разбутат семейното им огнище. Речено сторено.
Една вечер, когато Ирена почистваше ватенката на мъжа си, извади от джобовете ѝ сутиен и дамски бикини. Сърцето ѝ се преобърна и в него се засели ревността.
Когато Илия влезе в стаята, Ирена навря в лицето му откритите вещи и започна да крещи:
– Тръгнал си с друга! Купуваш ѝ финно бельо…. Как не те е срам, децата ти пораснаха, сега на стари години ли взе да пощуряваш.
– Ирено, – хвана я Илия за ръцете, – някой ми ги е набутал нарочно в джобовете, не разбираш ли? Аз от такива неща не разбирам, камо ли да ги купя.
Ирена продължи гневно да го гледа. Тя го познаваше от години и знаеше, че като мине красива жена свеждаше очи, но това, което намери в джоба му не и даваше мира.
Двамата не си говориха. Връзката им по между им се бе нарушила.
Комшиите първи разбраха, че се е случила беля. Ирена се оплака на баба Неда, а Илия сподели с най-добрия си приятел:
– Кой можа да ми направи този маскарлък? Хвана ли го, ще го удуша.
Разбра се, че Гого и Пецо само решили да се пошегуват, но работата стана много дебела.
Сключеното примирие между Илия и Ирена бе само привидно. Той се ядосваше, че жена му не му вярва, а нея постоянно я глождеха съмненията, че ѝ изневерява.
Щом Илия тръгнеше на някъде, Ирена зарязваше тестото, готвенето или каквото там правеше, заставаше край прозореца и дебнеше мъжа си в коя посока ще тръгне.
Един ден Илия отиде да се обръсне и подстриже при бай Кольо, но доста се забави.
През това време Ирена тичаше като обезумяла по двора, влизаше от една стая в друга и често поглеждаше улицата, от която трябваше да се зададе мъжа ѝ.
По едно време Ирина скръсти ръце, пред себе си и тихо възкликна:
– Най-после…. кой знае при коя е бил.
Когато Илия влезе в двора, тя го посрещна свъсила вежди:
– Много се забави! За коя си се нагласил така?!
– Имаше много опашка, та трябваше да почакам, – обясни кротко Илия.
Но Ирена не му повярва и изфуча към къщи.
Илия се ядоса и тръгна към задния двор, където изхвърлят саждите. След малко се показа с очернено лице, наметна дрехата си и тръгна да помага на Стойчо да поправят покрива, че беше му обещал.
Където го видеха хората само клатеха глава и питаха:
– Илия, защо си се очернил така?
– Мята разправя, че съм се гласил за някоя, нека сега да ме види какъв нагласен съм.
За гърба му цъкаха с език:
– Що им трябваше на Гого и Пецо да си правят шега с това семейство?
Слънцето печеше силно и Илия го засърбя лицето. Отиде до чешмата да го наплиска, а с пясък опита да снеме чернилката.
Как бе търкал лицето си, никой не знае, но кожата на бузите му се бе обелила. Това още повече влоши състоянието му и той започна да стене от болка.
Добре, че го видя Симо. Той изтича до жена си и взе онзи специалния крем, дето мажеха раните у дома си и го донесе на Илия.
Той се намаза и му олекна, но после два месеца не можеше да докосне лицето си. Нито се миеше, нито се бръснеше. Брадата му стигна до пояса.
А Ирена вървеше след него като сянка и тихи подсмърчаше.
Б
