Камината гореше. Дървата пращяха в огъня. Младена седеше във фотьойла.

– Когато погледна назад в края на годината, – каза си тя, – има много неща върху, които да размишлявам за себе си и за света. Някои неща ме изненадаха. Понякога бях обезкуражена ….

Младена добави едно дърво в огъна и продължи със разсъжденията си на глас:

– Сега съм изправена пред началото на още една година. Засипват ме куп въпроси. Много бих искала да зная какво ми предстои, но …

Тя си спомни думите на баща си:

– Бог има цел за живота ти, Мади. Той е вложил вечността в сърцето ти.

Като малка тя питаше нетърпеливо:

– Какво ще се случи следващата година?

Баща ѝ се усмихваше и казваше:

– Никой не може да разбере делата, които Бог върши, от началото до края. Не знаем какво ще се случи по-нататък, но Бог знае. За това можем да му се доверим.

От спомените очите ѝ се насълзиха. Баща ѝ отдавна не бе между живите на земята, но това, което я бе учил, тя помнеше добре.

Младена коленичи, прибра ръце пред гърдите си и тихо се помоли:

– Отче, поверявам предстоящата година на Теб. Доверявам Ти се и вярвам, че ще направиш всичко за мое добро. В името на Исус, амин.

Без значение с какво ще се сблъскате през следващата година, можете ли да се доверите на Господа?

Не забравяйте, Той е обещал да се грижи за всеки от нас, който е повярвал в Него и ще съдейства винаги за наше добро.

Тя бе малко, бедно, мексиканско момиче. Край него хората носеха дарове, за да ги поднесат на статуята на Исус в местната църква.

– Толкова много искам да Му подаря и аз нещо, – с болка казваше момичето, – а нямам нищо.

Някой я посъветва:

– Набери крайпътни треви и цветя. От тях направи букет и Му го поднеси.

– Той няма ли да приеме това за подигравка? – попита плахо момичето.

– За Христос не е важен дара, а как го поднасяш. Той приема всеки дар, стига да е от сърце.

Момичето се усмихна. Надеждата огря сърцето ѝ.

Събра треви и цветя край пътя. От тях оформи букет. И тръгна към църквата, притиснала до сърцето си скромния букет.

Наоколо хората започнаха да ѝ се подиграват:

– Какво е това? Букет от плевели.

– Тя подиграва ли се с Исус?

Момичето вървеше смело напред, вдигнало глава. Очите му бяха насълзени, но то не искаше да ги забележат.

Когато стигна до олтара, коленичи, поднесе скромния си букет в краката на статуята и тихо каза:

– Исусе, нямам друго какво да ти поднеса, но ти го давам от цялото си сърце.

И стана чудо.

Всички ахнаха.

Плевелите се разтвориха и цъфнаха в прекрасни червени цветя.

Днес това цвете наричат Коледна звезда, а в Мексико и Гватемала цветето на Святата нощ.

Днес Исус ви кани да му подарите сърцето си.

Какво чакате?

Няма по-хубав дар от това за Рождения Му ден.

Калин се бе замислил. Той отвори уста и всички разбраха какво го измъчваше:

– Какво означава, че Месията, Исус Христос, е „Вечният Отец“?

– Може би, че Месия ще се обърне към нас с вечен бащински характер, – предположи сестра му Даниела.

– Да, Той казва, че е „кротък и смирен по сърце“, – съгласи се Калин, – но ….

Тогава баща му се намеси:

– Представи си, когато се събуди тази сутрин, Троицата – Отец, Син и Свети Дух – си казват един на друг: „Калин стана! Даниела е будна! Хора съберете се“.

– Не разбирам добре, – разтърси глава Калин.

Баща му продължи:

– Тогава Отец се обръща към теб и казва: „Добро утро, Калине! Чакахме те цяла нощ. Нямаме търпение другите да те срещнем днес. Ти си светлината на света. Иди и отразявай нашата светлина днес!“

Очите на Калин се насълзиха:

– Нима Бог проявява талкова голямо внимание към мен?

Бащата добави:

– Аз съм баща и съм във възторг, когато ви видя, как се събуждате сутрин. А какво остава за Бог, Който ни е осиновил? ….. Исус ни докосва така, както малко момче протяга ръка, за да докосне охлюв… но не с пръст, а с отворени ръце.

Бог не е безразличен към вашето ставане днес. Той ви е събудил с очакване да ви наблюдава „как светлината ви свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Знайте, че Вечния Отец е винаги с вас.

Никола бе притворил очи. Здраво бе стиснал зъби. Тялото му бе напрегнато.
Той се страхуваше, а гласът му звучеше отчаяно:

– Какво още може да ми донесе утрешния ден.

Имаше чувство, че стои на ръба на дълбока тъмна бездна.

Беше безпомощен и отчаян.

Събитията свързани с хората, които обичаше, бяха извън неговия контрол. С нищо не можеше да им помогне.

Така го завари приятелят му Асен. Той напълно го разбираше, защото бе преминал през всичко това.

Сега знаеше, кой може да помогне на приятелят му.

За това каза:

– Кольо, Божията план за бъдещето може да те изпълни с надежда още сега.

Никола повдигна глава и изгледа приятеля си с помътнели очи.

Асен го потупа по рамото и добави:

– Ти и аз можем да гледаме напред с надежда, защото имаме благословената увереност за Небето, Дома на нашия Отец.

Лека усмивка се разля по лицето на Никола.

Асен го прегърна.

Никола се разплака, а в сърцето му се бе пробудила надеждата за настоящето и бъдещето.

Марин с група приятели се бяха събрали в една беседка. Тъй като времето бе хубаво, те дълго беседваха.

– Време, което прекарваме тук на земята, е от първостепенно значение, – отбеляза Кирил.

– Никой от нас не можем да си върне дните, прекарани в лекомислено преследване на нещата от света, – забеляза Недялко. – Няма да можем да си върнем времето, прекарано извън Божите намерения, да получаваме и даваме любов.

– Времето ни тук е твърде ограничено и твърде важно, за да го изразходваме в тъга, болка, стрес, грях и светски стремежи, – съгласи се Минчо.

Светослав гордо изтъкна:

– Ако искаме да се възползваме максимално от този живот, трябва да се научим да фокусираме времето си върху общението ни с Бога.

– Да наблюдаваме как прекарваме времето си е един от най-добрите начини да оценим състоянието на сърцата си, – изтъкна Борис.

Петьо махна с ръка:

– Ако прекарваме цялото си време в работа и мислене за нещата от света, тогава все още не сме достигнали до пълното откровение за Божите цели за нас.

– А ако прекарваме по-голямата част от времето си просто в преживяване на дните си, опитвайки се да намерим щастие, вместо да търсим лицето на нашия небесен Баща, за да получим превъзходна радост, тогава все още не сме предали изцяло живота си на нашия Цар, – подчерта Стефан.

Калин поклати глава:

– Времето е изцяло наше и ние можем да правим с него каквото поискаме.

Жельо се намръщи:

– Точно сега трябва да решим, да използваме времето си по-най-добрия начин според Божите намерения. Днес е необходимо да спрем да губим ценни минути за мимолетни и преходни неща. Нужно е да инвестираме във вечните и плодоносни цели на нашия Баща.

– Забележете, – повиши глас Кирил, – Той ни дава мъдри сърца, за да концентрираме живота си върху срещите ни с Него. Бог обитава вътре в нас. Той е готов да ни води така, че да имаме целенасочен живот.

Накрая Минчо обобщи:

– Нека отворим ума и сърцето си за Божия Дух и да живеем според Неговата воля. Тогава ще намерим мир, радост и цел в начина, по-който ще инвестираме времето си.