Ветеринарът прегледа кучето и възкликна:

– Той има захарно лице.

– Захарно лице? – изненада се собственика на кучето Стоян.

Ветеринарът се усмихна:

– Това е термин, използван за ретривъри, чиито лица преждевременно побеляват. Това е просто знак за вътрешната сладост.

По-късно размишлявайки върху този момент, Стоян се запита:

– Какво изразява лицето ми, когато другите ме погледнат? Дали забелязват преобразяващата сила на любовта на Исус в сърцето и живота ми?

Божието присъствие в нас може да бъде привлекателно за другите, което е дело на Божията любов.

Лицата ни може да не блестят като Моисеевото, но като прекарваме време в Неговото присъствие, Той ще става все по-очевиден в нас.

Нека лицата ни блестят поради Божията любов, за да могат и другите да пожелаят и обикнат Господа.

Мери имаше състрадателно сърце. Тя бе отворила обятията си за нуждаещите се.

Като мисионерка Мери служеше сред народа на Окойонг.

Суеверията на хората в този район се заключавали в следното:

– Когато се родят близнаци, единият е добър, а другият е дете на демон.

Това водеше до смърт на двамата близнаци, изоставени на глад или друга опасност.

Отразявайки любящото сърце на Бог, Мери помогна за спасяването на стотици деца в риск, като осинови девет от тях.

Тези хора трябваше да се отвърнат от своето неподчинение на Бога, да прегърнат Неговите пътища и да се обърнат от езическите божества към истинския Бог, който се грижи за безпомощните и сираците.

Само при Него ще намерят прошка, защото „ги приеме благосклонно“.

Като отворим обятията си за хората около нас, включително за децата в риск, ние отразяваме Божията любов.

Нека прегърнем Неговото състрадателно сърце и да разширим грижата Му към нуждаещите се.

Започна Световното първенство по футбол. Множество мъже и младежи впериха поглед в екрана.

Тимотей се замисли:

– Какъв е паралела между футбола и Бога?

Брат му Младен, който обичаше да философства, веднага се включи:

– Погледни ролята на вратаря. Той защитава последната линия. Бдителен, зорък и добре позициониран, за да пази това, което има най-голямо значение.

– А в духовен смисъл? – попита Тимотей.

– Той е пазач, който различава, застъпва се и стои в пролома, – отговори Младен.

– Да, точно така, – възкликна Тимотей. – Както вратарят защитава смело целта, вярващите са призовани да пазят сърцата, семействата и общностите си чрез молитва и непоколебима вяра.

– Знаеш ли, – Младен се почеса по главата, – вратарят ми напомня, че защитата не е пасивна. Тя изисква бдителност, готовност и доверие в Този, Който наистина спасява.

Тимотей се усмихна:
– Вратарят не гони топката навсякъде. Той остава позициониран, прозорлив кога да се движи и кога да стои твърдо. По същия начин духовните стражари са призовани да различават сезоните, да се молят стратегически и да стоят твърдо в истината, знаейки, че победата в крайна сметка принадлежи на Господ.

Петър изучаваше посланието към Римляните и прочете на глас:

– „… защото каквото не е от вяра е грях“.

Тези думи удариха Петър като цял тон тухли.

В този момент Бог ясно му проговори:

– Ако начина ти на живот не съответства на това, което вярваш, живееш в грях.

Петър препрочете няколко пъти този пасаж.

– При теб има непоследователност между това, което говориш и това, което живееш, – отбеляза Бог – Получава се лицемерие. Нещата не съответстват.

Възможно е да се прави всичко правилно и все още да има сърце, което не е подравнено.

Това е разликата между действие и намерение. Между поведението и вярата.

На Виктор Ников предстоеше дълго пътуване със самолет, за да присъства на семейно събиране.

Първият му полет бе отменен същата сутрин и пренасочен за следващия ден.
Виктор не провери преиздадените си бордни карти, а направо се насочи към самолета.

Служителят към изхода за прекачване на полета бе спокоен. Той отбеляза:

– Този самолет е отменен и ще пътувате утре сутринта, а не тази вечер.

Виктор бе изумен. Брат му щеше да го вземе от летището, щом самолета пристигнеше.

Всички около Ников викаха, искаха незабавни отговори от човек, който не бе отговорен за създалото се положение.

Виктор се присъедини към хаоса.

Служителят игнорира суматохата.

Бог проговори в сърцето на Виктор:

– Защо не промениш подхода си?

Ников се върна и спокойно се обърна към служителя:

– Господине, трябва да замина тази вечер, утре сутринта ще бъде късно. Можете ли да ми помогнете?

Служителят го погледна и добави:

– Моля останете настрана за малко.

След разговор с екипажа служителят повика Виктор и му каза:

– Няма повече места в икономичната класа, но ако нямате нищо против, преместих ви в бизнес класа.

Виктор радостен изтича да се качи на самолета. Още същата вечер заедно с багажа си, който пристигна на време, бе на срещата на семейството си.

Бог го научи на един важен урок.

Никога не следвай разярената тълпа. В напрегнат момент отстъпи назад и помисли.

Когато другите губят контрол, Божието дете трябва да избере мъдростта пред емоциите.