Гневът на Никол отвори място за дявола. Той веднага покани огорчението:

– Заеми място в сърцето ѝ.

И то го направи.

Всичко се усмърдя.

Щом усетите клюка, приемете клевета или избухнете в гнява, знай че дяволът е заел непозволено място.

Не му отделяйте време и внимание. Просто му кажете:

– Стягай си багажа и да те няма тук повече.

Тогава започва процесът на прошката.

Премахнаха се списъците с грешките,

Последва молитва за врага. Пресякоха се всичките му планове, дори това да изглеждаше скандално.

Исус умря и за тях.

Смятайте, че си струва да простите, заслужава си.

Това не прави прошката по-лесна, нито по-бърза.

Да простиш на врага, можеш винаги да опиташ. Това е решение, което всеки взима сам за себе си.

Лошото време даде възможност за размисъл и споделяне на мисли.

Приятели се събраха в близкото кафене.

И дискусията започна.

– В 21-ви век повечето от нас живеят в повече комфорт и благополучие, отколкото са живели кралете само преди два века, – отбеляза Банко.

– В богатство има опасност,- поклати глава Калин.

– Колкото по-добре сме в този свят, толкова по-трудно ще ни бъде да живеем така, сякаш не разбираме, че той е преходно нещо, – наблегна Лилко.

– Вкопчени във всичко светско, усещаме как то добива голяма власт върху нас. Това може да стане чрез социален статус и притежания, които завладяват сърцата ни и ни водят до объркване на временното и вечното бъдеще, – подчерта дебело Стоян.

– Каква е разликата между временното и вечното бъдеще? Не са ли едно и също нещо? – попита озадачен Никола.

– Временното бъдеще ни свързва с мисълта, че всичко е тук и няма живот след смърт, – започна да обяснява Стоян. – А вечното бъдеще поддържа в нас надеждата, че животът на земята е важен, но това не е всичко. Когато се доверим на Христос, ние получаваме вечността, за което сме създадени.

– Достигайки до отчаяние, започваме да гледаме на живота така, – отсъди Марко, – както Бог го вижда. Едва тогава ще бъдем готови да приемем добрата новина за Исус.

– Разбира се, – засмя се Петър. – Не търсим добри новини, когато се чувстваме добре, но нашите нещастни истории се превръщат в идеалните места, където Исус може да влезе в живота ни.

– Ей, по-спокойно, – понамести се на мястото си Жельо. – Бог няма нищо против богатството, но Той не иска да бъдем погълнати от него, т.е. то да стане съкровище на сърцето ни.

– Съгласен съм, – повдигна вежди Лилко, – че не трябва да се държим здраво за нещата в този свят, защото в крайна сметка те ще останат за някой друг.

– За това трябва да търсим първо Божието царство, – възторжено възкликна Петър. – Ако търсим други неща, ще ги загубим.

Дъждът бе спрял и приятелите се разделиха.

Едуард се премести близо до брега на Мексиканския залив. Там около местния парк той забеляза предупредителен знак.

На него бе изобразен алигатор.

Знакът предупреждаваше пешеходците за месоядни влечуги, които бродеха из района.

Това за Едуард бе странно, но той информира семейството си за него:

– В района има алигатори. Пазете се!

Всички се засмяха.

– Това е малко вероятно да се случи, – заяви категорично синът му.

Но една сутрин дъщеря му докладва за тази „невероятност“.

Момичето всяка сутрин бягаше, но днес бе видяла огромно влечуго.

– То стоеше там и ме гледаше. Уплаших се. Очаквах всеки момент да се хвърли върху мен. Никога не съм бягала толкова бързо …, – обясни задъхвайки се дъщеря му.

Мъдро е да се вслушваме в предупрежденията, независимо колко съмнителни ни изглеждат.

След Бог запълни празнотата ни, поправя грешките, възстановява разбитите сърца и освобождава вързаните, Той показва свой собствен предупредителен знак.

Симеон тежко въздъхна и прибави:

– Обикновено възприемаме съкрушено сърце, скръб, гняв и отчаяние като отрицателни емоции, но нали те са Божия идея и замисъл?свят

– В свят, който прекалено издига логиката и рационалността, ние се опитваме да потиснем емоциите си с воля или с мисли. Съзнателно или подсъзнателно си мислим неща като: „Не бива да се ядосвам за това, така че няма да се ядосвам“ или „Тъгата така или иначе не помага, така че просто няма да бъда тъжен“, – отбеляза Огнян.

– Ако искаме да живеем в пълноценно, трябва да позволим на Бог да ни поведе по пътя на емоционалното изцеление, – каза Трифон.

– Как да го направим? – попита Симеон.

– Често това започва, като плачем, – започна да обяснява Трифон. – Сълзите са даден от Бога клапан предназначен да ни помогне да преживеем и освободим емоциите си по здравословен начин.

– Моите родители ми се караха, когато плача, – сподели Симеон. – Те ми казваха, че трябва да съм по-силен. Истинските мъже не плачели.

– Днес Бог ви призовава смело да се изправите пред емоциите си, – заяви Трифон.- И бъдете сигурни, че Той ще ви води към изцеление. Не се страхувайте да оставите сълзите си да се стичат и емоциите си да излязат навън, просто Му позволете да възстанови душите ви.

Огнян наведе глава и поведе малката група в молитва:

– Господи, позволяваме на емоциите ни да излязат на повърхността под Твоето ръководство. Представяме при Теб всяка скръб, разочарование и болка, знаейки, че Ти си Утешителят, Изкупителят и Възстановителят на душите ни.

Това бе доста опасна ситуация. Миладин се опитваше да помогне на една семейна двойка.

Жена му Неда се притесняваше за него. През цялото време задържаше дъха си, чудейки се:

– Как ли ще завърши всичко това?!

Тази двойка бе нестабилна. Двамата бяха разстроени, защото не получаваха това, което искаха и очакваха.

Миладин запази самообладание и говори с тях любезно и ясно.

Неда го наблюдаваше с възхищение. Сърцето ѝ се изпълни с уважение и за това му каза:

– Заслужаваш голяма похвала за това, което направи. Ти направо ме порази.

Лицето на Младен сияеше, сякаш бе спечелил от лотарията.

Но всичко, което беше получил, беше уважението на жена си.

А той имаше нужда да го чуе.