По пътя за Рим Константин и Методий се отбиха във Венеция. Тук латинските и немските монаси нападнаха Константин, като врани на сокол. Те държаха да се проповядва само на три езика.

– Кажи ни, човече, – крещяха вкупом към Константин, – защо преведе на славянски свещените книги и ги учиш на своята азбука. Погледни, никой преди теб не го е правил, нито апостолите, нито папата, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, на които подобава да се прославя Бога: еврейски, гръцки и латински.

Константин ги погледна смело и отговори:

– Нима Бог не дава дъжд еднакво на всички или слънцето не свети за всички, или всяка твар не диша един и съши въздух? Как не ви е срам да си мислите, че само на три езика може да се слави Бога, а всички останали племена да останат слепи и глухи. Мислите ли, че Бог не е всемогъщ и за това не може да го направи, завистлив е и не иска да го върши?

Ние познаваме много народи, имащи свои книги, където всеки на своя език възхвалява Бога. Сред тях са арменци, перси, абхазците, Иберия (грузинци), Сугхд, готи, обри, турци, Козар, аравляни, египтяни, сирийци и много други.

Давид казва: „Пейте на Господа нова песен, пейте Господу, всички земи!“, а на друго място: „Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да, пейте хваления“ и още „Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена“.

В Евангелията се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“. „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

В Евангелието на Матея се казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“.

Евангелист Марк също казва: „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят“.

Нека да кажа думи от Писанието и по отношение на вас, немски и латински свещеници: “ Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат“. „Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте“.

Апостол Павел казва на коринтяните: „Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате“ и още „и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“.

Такива и с много други думи Константин изобличаваше латинските и немските свещеници.

Живееше един свещеник. Всички го наричаха Михаил.

Той беше прецизен и точен човек. Изпълняваше всичко, което бе необходимо и го правеше както трябва. Помагаше на хората с каквото можеше и се ползваше с добро име между тях.

Един ден чу, че наблизо са открили дискотека. За нея му казаха:

– Има интересна музика и там танцуват.

Това му се стори доста интересно и той си каза:

– Много ми се иска да надникна там, поне за малко. Какво толкова?

Но за да отиде там му бе необходимо подходящо облекло. Трябваше да подстриже и брадата.

Купи си дънки тук там скъсани по модата, фланелка с надпис на английски, който рекламираше някаква фирма и маратонки със светлинки.

Дойде заветната вечер. Михаил облече необичайните си дрехи, обу маратонките си и се погледна в огледалото. Остана доволен от вида си:

– Бил съм симпатичен …. ммм …не съм го забелязал до сега.

И се отправи към дискотеката.

Той крачеше бодро и беше в добро настроение. Изобщо не забеляза колата на кръстовището. Тя летеше право към него. Само след няколко секунди се намери под колелетата ѝ…..

Михаил дойде на себе си, но усети, че вече не е на земята. Край него цареше тъмнина.

Той извика високо:

– Господи,  за теб отдадох цели си живот. Не пропусках молитва. Постих. Защо съм тук?

Тогава получи следния отговор:

– Извинявай, но не те познавам.

Михаил се разтрепера:

– Защо Господ не ме позна? Толкова бързо ли съм се променил?

Той знаеше, че ако тръгне по друг път, отмине страдащите, очакващи неговото внимание и грижи, тогава ще се окаже в същия огън, приготвен за дявола и ангелите му……..

Изведнъж Михаил се размърда. През прозорецът бе нахлула светлина. Беше се съмнало. Той разбра, че всичко това е било само сън.

Михаил вдигна ръцете си нагоре и каза:

– Благодаря ти, Господи, за безценния урок. Във всичките си пътища ще признавам само Теб и с Твоя помощ ще оправя пътеките си.

Това е победа на правдата. Ако се окажеха прави Пилат, свещениците и тъмните сили, то животът би бил безсмислен, защото тогава би победило злото и щеше да се сломи най-прекрасният, най-чистия и безгрешен Богочовек.

Но смъртта не можа да Го одържи. Ние сме безсилни да спрем процесите на разлагане и гниене, но чистият обожествен дух е способен да удържи победи над разпадащите се сили на материята.

И ето стана чудо. Довчерашните изплашени последователи на Христос излязоха на площада и високо казаха :“Христос възкръсна!“

Никой не е видял какво е станало в гроба, но пред нас е налице фактът, че от малкото зърно е настъпил взрив.

Посятото веднъж зърно експлодира и Христос дава началото на Църквата. И ето повече от 2000 години Църквата се разраства по цялата земя, а това означава, че Той е останал с нас….

Исус е изказал много сериозни твърдения, докато е бил на Земята. Вероятно сте запознати с повечето от тях:

„Аз съм Господ“.
„Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“.
„Всяко коляно ще се преклони пред Мене“.
„Всеки, който вярва в Мен, няма да погине, но има вечен живот“.

Твърденията Му са все още уникални и днес. Много хора твърдят, че са Бог. Каква е разликата между твърдението на Исус и на всички останали?

Исус е казал, че ще докаже твърденията си, като възкръсне от мъртвите. И го е направил.

Когато смъртта му приближила, Исус съвсем ясно е казал: “ Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен „.

Исус държи на думата си. Ето защо днес две трети от света празнува Великден. Защо Исус наистина възкръсна.

Единствената причина, поради която хората се съмняват в Божествеността на Исус е, че те не искат да го повярват.

И тъй като Той е, Който казва, че е, раздели историята на две, а милиарди животи през вековете, включително и моя, са били променени. Надявам се, че също и върху твоя живот е оказал въздействие.

Празниците събират хората. Тези веселия са като отдушник на натрупалата се неприязън към несгодите в ежедневието.

Този Великден събра Делян и Димо. Те не се познаваха отпреди, но взаимно се харесаха. Димо познаваше много от събралите се, докато Делян беше случайно попаднал на това място. За втория празникът се изразяваше в ядене, пиене и почивка.

Когато двамата останаха сами на масата Димо се оживи:

– Дядо ми е разказвал за „Велиден в Дахау“ през 1945 г. Хората, които току що били освободени поискали да отпразнуват Великден. И там 18 свещеници отслужили литургия.

– Та те са били на ръба на смъртта, едва са отървали кожата си, – каза Делян.- За какво им е било всичко това?
– Такива хора  наистина могат да осъзнаят напълно Страстната седмица, – с уважение каза Димо.

– Ако човек е здрав, щастлив и има успех в живота, способен ли е да схванат същността на тази Страстна седмица?

– А защо не? – попита Димо. – Състоянието на човека не е от значение. Има хора, които не могат да изпитат радостта от Великден, поради отчаяние, болка и мъка. Такива отдавна са станали безжизнени и бездушни, съвършени мъртъвци. Всеки човек  е способен да разбере смисълът на страданията Христови.

– Но ние хората сме толкова променливи, – махна с ръка Делян. – Дори и да искаме да бъдем с Христос, след това пак извършваме някоя глупост или изказваме някаква нелепост.

– Ако човек се потопи в преживяванията на Спасителят през тази Страстна седмица, никога не би могъл да забрави това, – възрази Димо. – Това страдание на Христос докосва всеки и човек се променя.

– Могат ли страданият, през които преминава човек да му помогнат да приеме Христос за свой Спасител? – попита Делян.

– Много от хората, които са били в концлагери не са били християни и не са станали такива след преживяванията си. Ето, например, Примо Леви е описал ужасите, които е преживял в един от лагерите на смъртта. Чрез книгите си той е искал да промени света, да го коригира и насочи към мир и разбирателство.

– Навярно това не е помогнало много, – в гласа на Делян се усети съжаление.

– Този човек е узнал много за човешкото достойнство и неговото пренебрегване, но не е разбрал какво Христос е направил за него. До колкото зная се е самоубил, защото не е могъл да преживее зрелищните шествия на неонацистите в мирно време, – обясни Димо.

– Тогава какъв е смисълът на страданието, което този Леви е преживял? – попита Делян.

– Страдания без Христа съществуват, но това не означава, че са безсмислени, че Бог не просвещава човек по някакъв друг начин. Тези хора могат и да не станат християни, но смисълът на страданието виждат в други неща, които са вложени в Христос, защото човешкото достойнство е чувство, което е заложено в човека от Бога.

– Някои казват, че страданието приближава човек до Христос, но изглежда това не винаги става – констатира Делян.

– Страданията могат да приближат човек до Бога, но могат и да го отдалечат. Могат да го променят, но могат да убият  всичко човешко в него.

– Изглежда не е много лесно да видиш в своите страдания присъствието на Бога, – въздъхна Делян.

– Да, но за тези, които са способни на това, се оказва спасение, – каза уверено Димо.

– Това означава ли, че страданията, които са преживели хората в концлагерите и не са им помогнали да станат християни, са били напразни?

– А дали за това, че не са могли да простят на своите мъчители, не е станало пречка да станат християни? – попита Димо, като внимателно се вгледа в своя събеседник.

Делян се замисли. Той  разбра, че ако се ядосва на някого, не може да му прости и изкарва цялата си злоба върху него, всичко това става преграда между него и Бога.

През каквито и страдания да премине човек, ако не иска да възприеме Истината, той остава неспасен …