Семейна двойка на около двадесет години живееше сякаш бяха през 40-те години на миналия век.

Мебелите, дрехите и колата им бяха от този период.

– Ние възприемаме такъв начин на живот, – сподели мъжът.

– Избягваме модерните технологии, но играем настолни игри и посещавайки танци от 40-те години през почивните дни, – допълни жената.

– Ние сме привлечени от този прост начин на живот, – казаха двамата.

– Но това не е автентичното преживяване от 40-те години, – отбеляза Ганчо, техния комшия, – защото това време доминира с ужасяващата Втора световна война.

– На нас така ни е добре, – сбърчи нос мъжът. – Може и без войни.

Възможно е тази двойка да е преживяла трудни периоди, за това са склонни да гледат назад с копнеж през розови очила, забравяйки негативите събития.

Винаги, когато животът ни е труден, вместо да гледаме назад, можем да се вкопчим в Божието ръководство и осигуряване в настоящето си.

Нека се доверим на Божието обещание за по-добро бъдеще.

Клара с нетърпение очакваше планираното си пътуване до Англия.

Както обикновено тя първо се помоли за това пътешествие.

Брат ѝ Слави ѝ се присмя:

– Това е един добър шанс за теб. Защо трябва да се допитваш до Бога?

Клара заяви категорично:

– Трябва да поверя всичко на Него.

Когато се помоли, тя усети, че Той я кара да отмени пътуването си.

И Клара така направи.

По това време в Англия избухна епидемия.

Когато узна това, Клара въздъхна с облекчение:

– Бог ме е защитил, като не ми позволи да замина.

Докато се молим за определени решения в живота си, нека използваме дадените ни от Бога способности, чакайки Неговото ръководство.

Ние можем да се доверим на Неговото време, знаейки, че нашият мъдър Създател знае кое е най-доброто за нас.

Мина една година след смъртта на един седемнадесет годишен ученик. Той бе посегнал на живота си.

Коя бе причината?

След една година училищното ръководство призна:

– Този младеж бе безмилостно тормозен. Ние като училищни ръководители не направихме нищо, за да го защитим. Не се погрижихме за психическото му здраве.

В училището се ангажираха:

– Да водим борба с бъдеш тормоз над който и да е ученик. И да се погрижим по-добре за психическото му състояние.

Опустошението, причинено от тормоза, е ярък пример за силата на думите.

Езикът има власт над живота и смъртта.

Това, което казваме, може или да привдигне, или да смаже друг.

В най-лошия сценарий жестоките думи могат да допринасят за буквалната смърт, както бе станало в случая.

Всички ние носим отговорност за думите и действията си.

Думите могат да убиват, но състрадателните думи могат да лекуват, превръщайки се в „дърво на живота“ за хората около нас.

Васил бе навел глава и споделяше грешките си с Никола, единственият от приятелите му, който остана до него, когато всичко се оплеска в живота му:

– Излъгах съпругата си. Избухнах срещи Гошо, моят любим син. Посетих отново този мръсен уебсайт. Сбърках изчисленията и ме уволниха ….. Добре де, а сега какво?

– Игнорирай инстинктите си, – посъветва го Никола.

– Какво общо има това …? – И Васил млъкна.

Отговорът бе:

– Те ще те накарат да нулираш вината си. Ще те посъветват да се изолираш, а срамът ще те накара да се предадеш на тривиалността и ще се почувстваш безполезен.

– Какво да правя? – питайки, Васил зарови пръсти в косата си.

– Бог не се е отказал от теб, – кротко добави Никола. – Той ще бъде с теб при възстановяването ти.

– Как да се възстановя? Аз обърках всичко. – Васил звучеше съвсем безнадеждно.

– Търси Бога. Обърни се отново към Него. Бъди чувствителен към Божието ръководство.

– Лесно е да се каже, – тъжно се усмихна Васил.

– Промяната ти предстои, – насърчи го Никола. – Провалът не е окончателен.

– Но аз чувствам съвсем друго, – сбърчи нос Васил.

– Прочети какво казва Писанието за случаите, в които си се провалил…

– Библията и пак Библията, – въздъхна отегчено Васил.

– Господ е близо. Неговата милост не те поставя в изпитателен срок. Той ти дава втори шанс.

Васил само махна с ръка, а Никола го хвана за раменете и силно го разтърси, след което повиши малко тон:

– Чуй ме най-накрая, Неговата благодат възстановява.

Денят обещаваше да е хубав, но Веско бе притеснен. Крачеше нервно в градинката пред църквата и от време на време размахваше ръце.

Видя го стария Добри, който бе постоянно в храма и все нещо вършеше, подреждаше или разговаряше с хората, които минаваха оттам.

– Веско какво те измъчва? – попита той младежа.

Веско сподели проблемите си.

Добри го изслуша, погледна го изпитателно и го запита:

– Ти молили се по този проблем? Потърси ли Божието ръководство, поиска ли Неговата помощ?

Веско наведе глава и призна:

– Не съм сигурен, че вече молитвата може да промени нещата.

– Какво, мислиш, че Бог не те чува? – Добри се напрегна.

– Погледни света, – махна с ръка Веско. – Мъчиш се, молиш се и какво?

– Ти служиш в тази църква, но със собствени сили, – укори го нежно Добри. – Така отхвърляш Бога и Неговата помощ.

– Но …, – възрази Веско и спря.

– Мнозина Го отхвърлят днес, – въздъхна Добри. – Те се мъчат да изградят живота си върху собствени схеми и мечти. Но Господ е нашата сила и защита. Той единствено осигурява единственото правилно подреждане на всичко, което християните се стремят да постигнат за Него.

Веско вдигна глава и се усмихна, а след това добави:

– Да, Той е крайъгълния камък на плановете ми и всичко, което върша.

Слънцето се показа зад облака и огря всичко наоколо.