Докато четат нашите очи гледат в различни посоки.
За написването на един роман се изразходват около 500 часа.
Якоб Нилсън при изследване на четенето от монитор установил, че повечето хора движат погледа си под формата на буквата „F“.
Първо хоризонтално (горната лента), леко надолу, след това основно хоризонтално (къса лента от букви) и надолу по страницата.
Максим Горки е четял със скорост 4000 думи в минута.
Берлинският художествен проект на Ларс Штрасхе ще ви удиви и очарова още първия път, когато го посетите.
Немският художник е нарекъл своя хотел в чест на известния роман на Жул Верн „Плаващият остров“.
Ларс не просто е направил всяка стая да прилича на предишната, но ги е превърнал във въплътени човешки мечти и фантазии.
Гостите могат да се преобразят в ролята на рицар, магьосник, вълшебно същество, рок звезда и много други.
Обстановката се допълва от светлинни, звукови и визуални ефекти, както и различни детайли, които украсяват интериора на стаите.
В Propeller Island City Lodge можете да прекарате нощта в средновековен замък, в гроб, затвор и даже в бордей.
Този хотел е истински рай за хора с живо въображение и ярка фантазия.
Това, което за нас е обикновено и познато, е било фантастично в миналото. Вярно е, че още нямаме апарати, с които да летим на други планети, но много идеи и устройства, които използваме днес и са описани от фантастите от 20 век. Те са част от нашето ежедневие.
Кои неща от научната фантастика са въплътени в живота ни?
Нека да вземем нанотехнологиите. Те са описани подробно от Нил Стивънсън в романа „Елмазеният век“.
Въпреки че нанотехнологиите днес не са в състояние да правят чудеса, те са широко използвани в областта на компютърните технологии, хирургията и военните разработки.
Часовникът на кулата удари полунощ. София се въртеше в леглото и още не можеше да заспи. Мяукането на влюбен котарак, самотно скитащ на покрива, се промъкваше през отворения ѝ прозорец.
София стана, включи нощната лампа и се наведе над „съкровището“ си. Това бе дървено сандъче с наранена тук там дърворезба, в която тя съхраняваше множество събрани думи и изречения.
Всеки път, когато прочиташе нещо интересно от вестник или книга, записваше си го или изрязваше, ако това беше възможно, а след това го поставяше в сандъчето си. Тя запазваше всичко записано, което ѝ се бе изпречило на пътя, внимателно и грижливо, както скъперник съхранява малкото си спестявания.
Щом се върнеше от работа, изваждаше сандъчето и започваше да препрочита готварски рецепти, пожълтели изрезки от вестници, стари плакати, откъси от романи, театрални сцени и стихове…..
Винаги заключваше вратата, защото я беше страх, че някой ще я изненада, когато се занимаваше с това.
За София четенето беше мания. От думите и изреченията, от всяко късче хартия, тя черпеше нови мисли, откриваше нови светове. Те изникваха пред нея като духа от бутилката.
Така тя се потапяше и бродеше в други, различни от нейния, по-добри светове, бягайки след усилената работа през деня в кръчмата. Това бяха светове изпълнени с тайни и загадки.
Тази вечер пред София не се откри никакво очаровани или вълшебство. Писмените знаци останаха мъртви букви върху стара хартия, който упорито отказваха да разкрият тайните си.
Причината не бе в думите и изреченията, а в самата София. Тя бе объркана. Препрочиташе многократно еди и същ ред, но бе неспособна да разбере написаното, само защото днес през деня Антон ѝ бе направил предложение за женитба.
В това състояние, тя не можеше да заспи. Дали да приеме предложението му? Мисълта да има съпруг събуди у нея приятни усещания.
Женитбата щеше да промени из основи битието ѝ. В живот ѝ щеше да влезе човек, който ще се грижи за нея. Той ще опознае всичките ѝ навици и предпочитания…. София отдавна копнееше за такава близост.
Антон ли бе мъжът, когото бе чакала? София го харесваше. Той се отнасяше любезно и с уважение към нея. Но дали би могла да го обикне? За това тя го бе помолила за известен период от време, в който да си помисли.
Все още се колебаеше, смущаваха я картини от семейния живот на други хора, на които бе станала свидетел.
Така я завари утрото, а през деня я чакаше много работа …..
Необичайният проект, в който любители и професионални писатели пишат роман за 75 минути е по инициативата на британския писател на научната фантастика Крис Фарнел.
Интелектуалната игра е наречена NaNoSessionMo, тя се провежда в рамките на ежегодния фестивал The Nine Worlds посветен на съвременната научна фантастика, филми, косплеи.
Правилата на играта изискват, за 45 минути участниците заедно да измислят сюжет, да разработят общата структура и да определят основните характеристики на героите на бъдещото произведение.
През останалите 30 минути, всеки участник трябва да напише своята глава от романа. На финала текстовете се събират в една книга. Отредактираното издание се разпространява безплатно в електронен вид.
Фарнел отбелязва: „Успехът на книгата зависи от това, може ли да се свържат началото, средата и края на произведението така, че книгата да се чете без сътресения. Честно казано, ние правим това не заради успеха, целта е да придобием нови навици“.
Тази година фестивалът се е състоял в Лондон от 7 до 9 август и са били поканени 50 участника.