Борислав Драгиев беше шеф на малка компания, която се занимаваше с разработването на някои GPS приложения за различни телефонни платформи.

– Малка е, – казваше често Драгиев, – но е доста успешна.

Един ден на едно от съвещанията на компанията млад сътрудник заяви:

– Аз принадлежа на група, в която вярва, че Земята е плоска.

По лицата на останалите се появиха леки усмивки.

– Ако искате ще ви дам линк на сайта ни и там може да прочетете много по този въпрос, – каза още по уверено Иван Новиков.

– Навярно се шегуваш, – подметна Григоров, който също бе млад човек, но вече врял и кипял в проблемите на компанията.

– В училище сме учили, че земята е кръгла. Е, не точно кълбо, а малко приплесната на полюсите, – намеси се и Денчо, който много уважаваха, като стар работник в компанията. – Има и много доказателства за това. Дори космонавтите са я видели ….

– Тази нова гледна точка, че земята е плоска, печели все повече привърженици, – похвали се Новиков. – За сега само 10% са верни на идеята, но броят им все повече се увеличава.

Драгиев първоначално само слушаше, но накрая каза:

– Това са пълни фантасмагории, Новиков. Няма да търпя такива глупости да се разпространяват в компанията ми. От днес сте уволнен.

Иван не остави нещата така. Той реши да съди Драгиев. Основният му аргумент беше, че е уволнен, като друго мислещ, а с това са нарушили правата му на човек.

Драгиев чрез адвоката си поясни, защо е постъпил така:

– Компания е пряко свързани с развитието на нови и иновативни GPS технологии, картография и други системи, в които земята се разглежда като сфера. С изказването си Новиков подлага на съмнение своята квалификация в разработките си в тази област. Той е уволнен, за да не загуби компанията своето лице и опита си с клиенти в световен мащаб.

Иван Новиков загуби делото.

Драгиев не се стърпя и каза високо след всичко случило се:

– Няма да толерирам такива идиоти в компанията си…..

Група от момичета бяха седнали на сянка. Обикновено обсъждаха кулинарни деликатеси, но днес темата беше много интересна, говореха за мармалада.

– Днес е известно, че жителите на Европа са опитали за първи път мармалада по време на Кръстоносните походи в Мала Азия, – каза Дарина, която обичаше да проследява историята или развитието на предмета, който обсъждаха. – Историческата родина на мармалада е Близкият Изток, както и Източното Средиземноморие.

– За да съхранят реколтата местните варили плодовете до максималното им сгъстяване – добави Валентина.

– В английскоговорещите държави думата „мармалад“ е означавала само сладко от цитрусови плодове, – каза Мариела. – Най-често мармалад са правели от портокали.

– Днес мармалад се прави не само от цитрусови плодове, но и от банани и даже от офика, – сподели Невена.

– Думата „мармалад“ идва от френски, – уточни Мариела – и означава сладко от дюли.

– Защо мармаладът го поръсват със захар? – попита Ема.

– Когато се втвърди във формата, кората на сладката маса не изглежда много апетитна, – усмихна се Весела. – Само захарта може да скрие всички недостатъци.

– Освен това захарта помага за бързото изсушаване на парчетата мармалад, – допълни Невена, – а това ускорява процесът на приготвяне.

– Така е, – съгласи се Наталия. – Захар има висока хигроскопичност, която отстранява излишната влага и втвърдява масата на мармалада.

– Знаете ли, че сухите френски порции съдържат млечни десерти, мюсли, даже и мармалад? – попита Стела.

– Мармаладът е богат на калций, магнезий и фосфор, – каза Невена.

– Днес се прави мармалад дори от кола, тиква и динена кора, – сподели Мария.

– А знаете ли от кого е направена най-голямата мармаладена мечка? – попита Валентина? – като предизвикателно присви очи.

Никое от момичетата не знаеше, за това всички бяха вперили жаден поглед в попиталата. Така щяха да научат нещо ново, която не знаеха.

– Най-големият мармалад в света са направили работниците от компанията Gummi Bear Factory, – каза тържествено Валентина. – Мармаладената мечка е достигала височина 1,7 м и е тежала повече от 600 кг.

Тъй като никое от момичетата нямаше друга информация за мармалада, те си тръгнаха, до следващия път, когато ще обсъдят нещо „важно“.

Николай е само на четири години, но вече добре се ориентира в света и дава много остроумни отговори. Хвалят го близките му, особено баба му и дядо му:

– От него голям човек ще стане!

Николай е много горд със своята майка. Тя е медицинска сестра.

Понякога тя го взима със себе си в болницата, където работи.

И там, за да не нарушава вътрешния ред на болничното заведение уши бяла престилка и бяла шапка за сина си.

Един ден Николай вникнал в разпоредбите, правилата и реда в болницата, надяна намерените там шушони на краката си, сложи си бели ръкавици, а на устата превърза марля, след което се отправи към операционната зала.

Когато го видяха така стегнат и екипиран, готов за работа, един от медицинските работници попита, не без известна ирония и артистично удивление:

– Какво е това? От къде се взе?

Николай гордо и с достойнство  отговори:

– Аз съм микрохирург.

Може би момчето имаше пред вид, че е още малко и големи операции не може да прави, но виж любопитството му е голямо.

– Я го гледай ти него, – засмя се доктор Славов, – колко е малък, а вече мечтае да хване скалпела.

– Е щом си микрохирург трябва да правиш и малки операции, – обади се и леля Стоянка, колежка на майка му.

Николай като чу тези думи, още повече се напери и пристъпи, към празната операционна маса. Погледът му бе съсредоточен, а лицето сериозно.

– Малкият не се шегува, – добави доктор Христов.

Очите на всички в операционната зала се насълзиха. Щяха да си имат достойна отмяна.

През зимата и пролетта езерото, разположено северозападно от Осой в долината Оканаган в Британска Колумбия, прилича на всеки друг водоем.

Но през лятото, когато по-голямата част от водата се изпарява и остават стотици огромни солени локви, които превръщат ландшафта в калейдоскоп от жълти, зелени и сини петна. Петнистото езеро се смята  за най-магическото място.

Цветните локви са резултат от високата концентрация на минерали, включително калций, натриев сулфат и магнезиев сулфат във вода. Минералите и солите са попаднали в езерото от околните хълмове. Цветът зависи от концентрацията на минералите във всяка локва.

Представителите на местната националност оканаган, от векове считат това езеро за свещено място. Те вярват, че всеки кръг има различни загряващи и медицински свойства. Древното име на езерото е Клилук.

Земята, която обгражда водата, е била частна собственост в продължение на много години, но през 2011 г. тя е станала обща собственост с цел запазване на благосъстоянието на нацията оканаган.

Сега мястото е защитено и от него не се добиват минерали. То е културна и екологична забележителност.

През Първата световна война минералите от езерото са били използвани за производството на боеприпаси.

Минерали се събирали от работници, които всеки ден извличали сол от езерото. Говори се, че преди започването на добива на сол, езерото е било още по-цветно.

Посетителите няма да могат да стигнат близко до езерото, защото пътя е блокиран от ограда. Въпреки това могат да се насладите на красивата природа и от шосето, от което се открива отличен изглед.

При съвремения начин на живот се изпитва вярата и на най-твърдите християни. Но никога не трябва да се съмняваме, че Бог не ни дава достатъчно благодат, за да издържим на всички изпитания и трудности.

Християнинът е спокоен, осъзнавайки, че всичко е в ръцете на Бога. Той разумно се грижи за всичко и се придържа към Божия план.

Веднъж във Великобритания железопътни работници открили гнездо на дрозд надълбоко под железопътната линия. Птицата тихо седяла на яйцата, въпреки ужасният грохот на високоскоростните влакове, които се носели над нея.

Какъв пример за съвършенно доверие!

В Библията се казва: „Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава“.

Божията благодат е достатъчна, за да живеем и да поддържаме нашата духовност в това трудно време. Няма значение на колко сте години, всеки ден насочвайте мислите си към Христос.

Когато насочим мислите си към Христос, всичките ни мъки, печал и тревоги изчезват. И в сърцето няма нищо друго, освен „съвършен мир“.