На празника в църквата решиха след програмата на младежите да разиграят томбола. Обявиха го на едно от събранията и това се прие с небивал възторг.
– Събраните средства от томболата, – обяви Васил, когото бяха избрали, да организира нещата, – ще бъдат дадени в детския дом за изоставени деца.
Дойде и дългоочакваната вечер. Младежите бяха се добре постарали и всички с радост и ръкопляскания съпровождаха всяко тяхно изпълнение.
Накрая излезе Васил и тържествено съобщи:
– Може би чакате с нетърпение този миг, когато ще започне томболата. Извадете билетчетата си и следете внимателно, номерата, които се изтеглят.
На сцената бе извикана малката Галя, за да изтегли печелившите числа. Галя бръкна с малката си ръчичка в дълбоката шапка и всички затаиха дъх.
– Номер 8, – обяви Васил, след като взе малкото листче от малкото момиченце.
Дядо Горан се надигна и със сияеща усмивка се насочи към подиума, за да получи своята награда.
Там имаше лавица отрупана с плодове и какво ли още не.
– Дядо Горане, избери си каквото желаеш от тези подаръци, – подкани го Васил.
Старецът бързо обходи с поглед наредените подаръци и грабна една голяма диня. Последваха ръкопляскания и радостен смях.
Продължи тегленето на билетчетата и хората весело избираха от предложените им подаръци. Един взе връзка банани, друг копринен шал, трети топли ръкавици, четвърти бурканче с мед, ….
Баба Мина седеше най-отзад. Тя от скоро посещаваше църквата. Но макар и на 86 години, тя бе срещнала Исус и бе предала сърцето си на Него.
– Номер 89, – прозвуча малко уморено гласът на Васил.
Баба Мина трепна. Тя погледна билета си и се усмихна, след което се изправи и тръгна към подиума.
– Извинявайте, – каза смутено Васил, – не останаха много неща. Какво избрахте?
Старицата погледна на горният рафт и протегна ръка. Там се намираше Библия с тъмни корици.
Когато ѝ подадоха книгата, жената бързо я разтвори и радостно възкликна:
– Точно като за мен, с едри букви.
Старицата прегърна Библията и я притисна към гърдите си. Така щастлива тя се отправи към мястото си.
Когато свърши празникът, Васил каза:
– Всеки от вас получи подарък, който си хареса, но най-големият дар се падна на баба Мина.
Повечето от хората наведоха глави, защото всеки от тях бе търсил нещо временно, което да го зарадва на момента, а тази старица бе избрала най-добрата част.
