Тази вечер семейството се бе събрало около масата, не просто да вечерят, а да си поговорят.

– Какво ще се случи, ако работата ни изчезне? – попита Борко най-малкият в семейството .

– Или здравето ни се влоши, – прибави сестра му Мая.

– Ами ако икономиката се срине рязко? – додаде дядо Стоил.

– Има ли Бог послание за народа си, когато ни сполети бедствие? – попита бащата на Борко и Мая.

В стаята настъпи мълчание.

– Нека прочетем думите на пророк Исая, – предложи бащата.

Мая отвори Библията.

– Коя глава и кои стихове? – попита тя.

– Исая 6:1-3, – уточни баща ѝ.

Тънкото ѝ гласче прочете:

– „В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
И викаха един към друг, казвайки: – Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя“.

– Бог успокои страховете на Исая, не като премахна проблема, а като разкри божествената си сила и присъствие, – поясни бащата.

– Радвай се, – усмихна се дядо Стоил, – че Бог е способен да направи това, което ние не можем!

Тревожността ти намалява, когато разбирането ти за небесния ни Баща се увеличава.

Ветеринарът прегледа кучето и възкликна:

– Той има захарно лице.

– Захарно лице? – изненада се собственика на кучето Стоян.

Ветеринарът се усмихна:

– Това е термин, използван за ретривъри, чиито лица преждевременно побеляват. Това е просто знак за вътрешната сладост.

По-късно размишлявайки върху този момент, Стоян се запита:

– Какво изразява лицето ми, когато другите ме погледнат? Дали забелязват преобразяващата сила на любовта на Исус в сърцето и живота ми?

Божието присъствие в нас може да бъде привлекателно за другите, което е дело на Божията любов.

Лицата ни може да не блестят като Моисеевото, но като прекарваме време в Неговото присъствие, Той ще става все по-очевиден в нас.

Нека лицата ни блестят поради Божията любов, за да могат и другите да пожелаят и обикнат Господа.

Димо бе навел глава и тихо говореше:

– Независимо дали го осъзнаваме или не, това, което мислим за Бог, оформя начина, по който живеем всеки ден.

Кольо въздъхна:

– За много хора Бог е неясно фоново присъствие, в което вярват, но не го познават истински.

– Но Бог никога не е бил предназначен да остане на заден план, – възкликна Димо.

– Писанието ясно казва, че познаването Му е точно това, за което сме създадени, – добави Кольо.

Открийте, че Бог е по-велик, отколкото сме си представяли.

Нека придобием по-дълбокото познание за това кой е Той.

Това променя начина ни на живот.

Когато Никола се събуди. Усети желание да изпие една чаша чай или кафе.

Внезапно го осени мисъл, която произнесе на глас:

– Това, което правя като първо нещо сутрин, когато се събудя, е показателно за това, какво наистина жадувам. Дали хващам смартфона си и активирам социалните медии или се наслаждавам на топла напитка? … Сутрин умът ми е свеж и трябва да го посветя на най-ценното в живота си.

Никола си спомни за едно посещение на село.

Когато беше още тъмно, той видя дядо си рано сутринта на колене. След това той се молеше с баба му, а накрая призоваваше всички в къщата на молитва.

– Това беше често срещано в много християнски домове преди, а сега някак си този дълбок копнеж и искреното търсене на Бог са се изчерпали …… Колкото повече нашите удобства и луксове се увеличават, толкова търсенето на Бог като първото нещо сутрин намалява, – каза си Никола.

Той стана и закрачи из стаята.

Зората още не бе пробила нощния мрак.

– Господ не се е променил, – продължи да разсъждава Никола. – Той продължава да ни излива милостта Си всяка сутрин.

Изобличен Никола падна на колене и се помоли:

– Господи, признавам, че съм дал първото си внимание на други приоритета, без да осъзнавам Твоето присъствие, което ме подкрепя всяка секунда. Помогни ми да Ти дам първото и най-доброто от себе си.

Борислав прошепна:

– Татко, главата ме боли.

Баща му се приближи, а Борислава протегна ръце към него:

– Много ми е студено. Татко, можеш ли да ми разтриеш краката?

Борислав имаше висока температура. Тресеше го. Цялото му тяло го болеше.

Той искаше не толкова да се управи, колкото баща му да бъде до него.

Борислав бе заведен на преглед в поликлиниката.

Лекарят каза лаконично:

– Има вирус.

Този ден бащата седеше с болното си момче с часове. Разтриваше му краката. Даваше му лекарства.

Бащата отчаяно искаше да му стане по-добре.

– Толкова е трудно да стоиш и да гледаш как Боби страда, да виждам болката му отблизо.

Когато някой, когото обичаме, страда, нашето присъствие, независимо дали говорим или не, често е най-важното за него.

Дори и да не знаем винаги какво да кажем, просто присъствието в неговото страдание може да бъде най-големият дар, който можем да му дадем.

Нека поискаме Бог да ни даде мъдрост, за да знаем кога да говорим и кога да предложим утехата на мълчаливо присъствие на тези, които страдат.