За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.
Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.
На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.
Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата на Новите затвори.
Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.
И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било до това, да се любуват на красотата на града.
Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.
От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.
Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.
Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.
Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.
И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.
