Емил беше пребледнял и отслабнал. Дядо Мирон, който беше прехвърли 80-те, веднага забеляза това и разбра, че младежът се измъчваше от нещо.

– Емиле, – започна старецът, – човешката мъка прилича на рог. Ако не я споделиш със някого, тя расте навътре и наранява душата. Повяхнал си. Ако искаш разкрий мислите си пред мен. Ръцете ми са немощно, но главата ми може още трезво да разсъждава.

Емил за това и бе дошъл при дядо Мирон, затова разкри сърцето си пред него.

– Боли ме за народа ни, – каза младежът.

Старецът трепна, сърцето му се зарадва.

– Емиле, трогна душата ми, – каза дядо Мирон. – Страхувах се, че няма да има човек от рода ни толкова присърце да взима нещата. Дребни душици, жадни за власт и слава по-често се появяват на белия свят. Бог се е смилил над мен. Говори!

– Ако мислите ми бяха като вода в океан, отдавна да съм се удавил в тях, – каза младежът.  – Трябва да престана да мисля и да започна да действам.

– Но с какво е пълен този океан? Разкажи ми, – подкани го добродушно старецът.

– Това е океан от човешки сълзи.

– Че аз вече 80 години гледам този океан, – помръкна погледа на старецът. – Намери ли нещо, с което можеш да го изгребеш?

– Мисля, че сами не можем да направим нищо. Океанът от народната мъка се простира  извън пределите … – и младежът протегна напред ръка, очертавайки безкрая. Различни езици, вери и навици, но на обикновените хора винаги им е зле. Може би ни е необходимо да се съюзим.

– А какво ще правим с палачите? – попита старецът. – Всеки сокол се смята за господар на своето гнездо. Прокълнатото, кърваво време ражда и кървави мисли. Винаги ли ще можеш да се съобразяваш с това кое е добро и кое лощо? Внимавай в това, което правиш да не те прокълне народа ти.

– А винаги ли народът е прав, когато проклина? – с тъга каза Емил.

– Животът не е толкова прост, – каза мъдро старецът, – че в него всичко да бъде само черно или бяло. Изживял съм вече доста години и пак много неща не разбирам ….

Двамата седяха и мълчаха. Мъка, болка, войни, глад и размирици царяха не на едно място. Хората разбирайки, че няма правда и правосъдие в този свят, уповаваха на Вечния Съдия…..

Хората постоянно се стремят към конфликти, разочарования, провали. Би било чудесно да се намери лек, който може да излекува всяка слабост и греховността на човешката природа!
И най-вълнуващата новина е, че има такова средство! Бог ни е дал това лекарство и то е Исус Христос. Той може да прости греховете, а Светия Дух може да се промени и обнови живота ни.
Вместо греха, хаос и объркването Бог ни дава правда, радост и надежда. В душите ни настъпва мир, който не зависи от външни обстоятелства.
Изцелението е дошло при нас преди повече от две хиляди години, когато Исус Христос умря и възкръсна за нас. Ако не сте го направили, приемете го!

Крал Георг V написал на форзац в Библията на приятеля си: „Тайната на щастието не е да правя това, което ми харесва, а в това, да се науча да обичам това, което правя“.
Твърде много хора смятат, че щастието е блуждаещ огън, неуловимо състояние, което може да се намери само с постоянно търсене и неуморими изследвания. Но щастието не е самоцел, то е по-скоро допълнение към нещо по-голямо. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“. „Всичко“ включва жизнено важните нужди за човека като храна, питие, дрехи, подслон. Той ни каза да не ги поставяме на преден план, а да търсим Божието царство.
Това е тайната на щастието, ако първо търсим Боживто царство. Как можем да направим това?
Всеки ден без остатък да се посвещаваме на Исус Христос, Нашия Цар. Това е пътя към истинското щастие.

Не е нужно да правите нещо лошо, за да ви нападне дявола. Това е, което той постоянно прави. Библията го нарича „клеветникът на нашите братя и сестри“. А той не иска нищо повече от това, освен да атакуват тези, които обичат Исус.
Но често нашият собствен нечист живот отваря вратата на нашите сърца за неговите атаки. Той знае, че ако успее да вмъкне само крака си във вратата чрез някаква примамка, ние сме загубени. Ще ни пробутва всички видове изкушения от порнографски филми, книги и песни с непочтенно съдържание – всичко, за да ни направи неефективни в Божието дело на земята.
Ето защо нагръдник на правдата, както казва Павел, е толкова важно нещо.
Aко римски войник отива на бой винаги ще поставя нагръдника, за да защити сърцето си.
И ние трябва да го правим. Павел ни казва, че правдата, или чистотата на мотивите ни, е нашата броня. Когато ние се молим на Бог да ни даде чисто сърце и чисти подбуди, ние поставяме този нагръдник на правдата.
Сатана се страхува от човек с чисто сърце. Такъв човек не е идеален, но е лицето, което иска да направи правилното нещо и да държи правилните мотиви. Хората, които държат чисти сърцата и мислите си, не трябва да се страхуват от дявола, защото той се страхува от тях.
Чистота не означава съвършенство. Бог очаква чистота на мотиви, а не съвършенство в действията. Това означава, че когато правите нещо, вие искате да го направите правилно. Не можете да имате Божието благословение за семейството си, бизнеса си, или всяка друга област от живота си, освен ако не сте чисти по сърце.
Ако отворите сърцето си към алчност, вие ще следвате пътя към унищожение. Тогава сатана може да ви накара да искате повече и ще ви убеди да не плащате данъците си. Той ще ви накара да направите сенчестия бизнес или нечестна сделка. Оставете вратата към сърцето си открехната чрез гордост и ще получите аплодисментите и похвалите на другите, но не и одобрението на Бога.
Без чисто сърце, сме слаб противник за сатана. Ние трябва да бъдем силни, за да се изправим срещу атаките на дявола, а за това е необходимо да се предпазим с Божията броня на правдата.

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!