Когато Бог иска да отстрани недостатъците от нас, той не махва просто с магическата пръчка, така че да се случи това веднага. Прави го постепенно. Когато Бог иска да направи една гъба, това му отнема шест часа, но когато той иска да направи един дъб, той работи над него 60 години.

Какво искате да бъдете гъба или дъб?

Святият Дух ще направи промени в живота ни много повече от всичко, което смятаме, че е възможно, но това няма да стане за една нощ.

Как израства църквата?

В хода на работата на Святия Дух и Словото на Бога, с подкрепата на малките групи, църквата става по-зряла, подобна на Христос, но не веднага, а с промяната и изгражднето на всеки един от нас.

Растете в духовна зрялост и се уподобявайте на Христос!

Бъдете по-силно емоционални, физически, духовно, психически и финансово, но го правете с правилната цел.

В Библията се казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“. Това е начина, да станем подобни на Исус.

Хвърляме старите неща и неправилните начини, които ни отделят от познанието за Христос и започваме да работим върху новата си същност с помощта на Святия Дух.

Бог върши работата си в нас, без значение колко време е необходимо за това.

Бенджамин Франклин е написал: „Имайте чиста съвест и не се страхувайте!“ А великият ирландски писател Бърнард Шоу е казал: „Пазете сърцето си чисто и ясно – това е прозореца, през който гледаме на света“.
Ако съвестта има толкова голямо значение за светските авторите, колко повече за нас християните. Ние трябва да се стремим да „имаме чиста съвест пред Бога и човеците!“
Без гласа на съвестта, ние ще бъдем като кораб без рул в открито море.
Бог ни е дал съвест. Тя е образът на Бога в човешката душа.
Грехът може да притъпи или заглуши гласът на нашата съвест. Може да я накара да млъкне, а това ще ни отклони от правилния път. Но Божието Слово, очиства и изостря нашата съвест.
И когато изпаднем в грях, То ни „насочва … към пътищата на правдата заради името Си“. Пробужда ли Бог твоята съвест?

Емил беше пребледнял и отслабнал. Дядо Мирон, който беше прехвърли 80-те, веднага забеляза това и разбра, че младежът се измъчваше от нещо.

– Емиле, – започна старецът, – човешката мъка прилича на рог. Ако не я споделиш със някого, тя расте навътре и наранява душата. Повяхнал си. Ако искаш разкрий мислите си пред мен. Ръцете ми са немощно, но главата ми може още трезво да разсъждава.

Емил за това и бе дошъл при дядо Мирон, затова разкри сърцето си пред него.

– Боли ме за народа ни, – каза младежът.

Старецът трепна, сърцето му се зарадва.

– Емиле, трогна душата ми, – каза дядо Мирон. – Страхувах се, че няма да има човек от рода ни толкова присърце да взима нещата. Дребни душици, жадни за власт и слава по-често се появяват на белия свят. Бог се е смилил над мен. Говори!

– Ако мислите ми бяха като вода в океан, отдавна да съм се удавил в тях, – каза младежът.  – Трябва да престана да мисля и да започна да действам.

– Но с какво е пълен този океан? Разкажи ми, – подкани го добродушно старецът.

– Това е океан от човешки сълзи.

– Че аз вече 80 години гледам този океан, – помръкна погледа на старецът. – Намери ли нещо, с което можеш да го изгребеш?

– Мисля, че сами не можем да направим нищо. Океанът от народната мъка се простира  извън пределите … – и младежът протегна напред ръка, очертавайки безкрая. Различни езици, вери и навици, но на обикновените хора винаги им е зле. Може би ни е необходимо да се съюзим.

– А какво ще правим с палачите? – попита старецът. – Всеки сокол се смята за господар на своето гнездо. Прокълнатото, кърваво време ражда и кървави мисли. Винаги ли ще можеш да се съобразяваш с това кое е добро и кое лощо? Внимавай в това, което правиш да не те прокълне народа ти.

– А винаги ли народът е прав, когато проклина? – с тъга каза Емил.

– Животът не е толкова прост, – каза мъдро старецът, – че в него всичко да бъде само черно или бяло. Изживял съм вече доста години и пак много неща не разбирам ….

Двамата седяха и мълчаха. Мъка, болка, войни, глад и размирици царяха не на едно място. Хората разбирайки, че няма правда и правосъдие в този свят, уповаваха на Вечния Съдия…..

Хората постоянно се стремят към конфликти, разочарования, провали. Би било чудесно да се намери лек, който може да излекува всяка слабост и греховността на човешката природа!
И най-вълнуващата новина е, че има такова средство! Бог ни е дал това лекарство и то е Исус Христос. Той може да прости греховете, а Светия Дух може да се промени и обнови живота ни.
Вместо греха, хаос и объркването Бог ни дава правда, радост и надежда. В душите ни настъпва мир, който не зависи от външни обстоятелства.
Изцелението е дошло при нас преди повече от две хиляди години, когато Исус Христос умря и възкръсна за нас. Ако не сте го направили, приемете го!

Крал Георг V написал на форзац в Библията на приятеля си: „Тайната на щастието не е да правя това, което ми харесва, а в това, да се науча да обичам това, което правя“.
Твърде много хора смятат, че щастието е блуждаещ огън, неуловимо състояние, което може да се намери само с постоянно търсене и неуморими изследвания. Но щастието не е самоцел, то е по-скоро допълнение към нещо по-голямо. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“. „Всичко“ включва жизнено важните нужди за човека като храна, питие, дрехи, подслон. Той ни каза да не ги поставяме на преден план, а да търсим Божието царство.
Това е тайната на щастието, ако първо търсим Боживто царство. Как можем да направим това?
Всеки ден без остатък да се посвещаваме на Исус Христос, Нашия Цар. Това е пътя към истинското щастие.