При царуването на Петър Велики боляринът Желябужский извършил тежко престъпление, за което бил осъден на смърт. Но той имал син, който от най-ранна възраст се отнасял към него с много любов.

Младият човек бил поразен от нещастието на баща си и от позора, който паднал върху тяхното семейство. За това решил да пожертва живота си, за да спаси баща си.

Той срещнал царя при входа на двореца. Хвърлил се в краката му и се разплакал:

– Господарю, баща ми е нарушил своя дълг пред Бога и Отечеството и сега е осъден на смърт. Не роптая срещу вашето решение, но смея да прибегна до милосърдието ви. Заповядайте, велики господарю, вместо моя баща, аз да понеса наказанието му. Аз с радост ще жертвам живота си за него. Господарю, не отхвърляйте сърдечното ми желание да заплатя на баща си за възпитанието, да избавя майка си от загуба на съпруга ѝ, а братята и сестрите ми от това, да останат сираци, а също и  да освободя цялото ни потомство от срама.

Царят се трогнал от нежната любов на сина към баща му и казал:

– За възпитанието на такъв син прощавам на баща ти. Нещо повече, давам ти неговото място и мисля, че ти ще бъдеш по-добър баща изпълнявайки неговата работа.

И големи, и малки знаят, че птиците не дават мляко. Но учените смятат, че някои пернати дават мляко. Към тях можем да отнесем гълъба, пингвина, фламингото. Млякото им прилича на извара и става само за изхранване на пиленцата.

Според легендата птиците живеещи в рая хранили своето потомство с мляко.

Много отдавна хората не знаели, че съществува такъв продукт и от това се възползвали само малките.

Уморени от досадните си поклонници девойките ги изпращали да търсят несъществуващо мляко. Смелите юноши смятали за свой дълг да изпълнят поръчението. Те загивали от жажда в безводните пустини.

Хората смятали, че ако някой опитал такова мляко, животът му щял да бъде щастлив и няма да боледува.

Така словосъчетанието „птиче мляко“ започнало да олицетворява невъзможното и невидяното.

С този израз нарекли най-вкусните бонбони. Те започнали да се произвеждат в Полша през 1936 г.

Най-доброто качество „слонова кост“ се добива не от бивните на слоновете, а от кучешките зъби на хипопотама. Към понятието „слонова кост“ се отнасят зъбите на дива свиня, бивните на мамут и морж, даже и зъбите на кашалот.

За последните 150 години средния размер на бивните на слоновете, както африканския, така и азиатския е намалял два пъти. Биолозите смятат, че това е свързано с бракониерството.

Хората убиват по-големите слонове. За това по-дребните слонове с малки бивни имат шанс да оставят потомство.

Бивните на умрелите слонове се изяждат от таралежи, които по този начин задоволят нуждите си от минерални вещества.

Поради спада на търговията със слонова кост на пазара са почнали да стават популярни бивните на мамута.

Страшен нещо се случило в едно малко село в Боливия. Двама младежи откраднали мотоциклет от съселянин, който заловил крадците. Той не ги закарал в полицията, а сам ги осъдил.

Крадците били заведени в джунглата и здраво били вързани до огромен мравуняк.

Мравките хапели младежите болезнено, но не смъртоносно. Боливийските мравки заради  много болезнените ухапвания ги наричат огнените мравки.

Едно ухапване от мравка е равносилно на силно изгаряне, а с какво трябва да се сравни усещането, когато служиш за обяд на цял мравуняк.

Хора от селото отишли да видят как се чувстват младежите. Удивително, но момчетата били живи, но много изплашени и отслабнали от нетърпимите болки.

Тогава собственикът на мотоциклетът поискал от семействата на крадците откуп за 4 хиляди долара. Това е много голяма сума за Боливия. Тя 4 пъти превишава  средния годишния доход на боливиец.

Родствениците, за да спасят своето безотговорно потомство, успели да съберат исканата сума и младежите били освободени от мравешкия плен.

После двамата крадци били закарани в болницата. Единият попаднал в реанимацията, а другият получил остра бъбречна недостатъчност. Лекарите са казали, че живота на младежите не е застрашен.

Навярно тези млади хора за цял живот ще запомнят тази кражба и настигналото ги възмездие.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.