Рени би се радвала, ако можеше да се роди в друга епоха. Всичкия този водовъртеж около нея и дотягаше. Тя бе едва на 21 години, но живота я отекчаваше. Ако някой я попиташе:

– Рени, какво очакваш от живота?

Тя щеше да отговори:

– Нищо, просто да умра.

Рени е очарователно момиче и тези думи съвсем не ѝ подхождаха. Вечер съзерцаваше черното небе и се питаше, защо би искала да умре, преди да види новата зора. Не че имаше склоност към самоубийство или че самото ѝ съществуване, ѝ причиняваше непоносима мъка, заради която да сложи край на живота си.

Нещата стояха много по-просто. Светът, в който ѝ се бе паднало да живее не я очароваше. Колкото и да се стараеше, не можеше да открие нещо, което да я зарадва в този свят, забавлява или заинтругува. Отекчаваше до смърт, нямаше стимул, не изпитваше никакви вълнения.

Лошото беше, че никой от околните не споделяше нейното разочарование, а това я изкарваше от равновесие. Това вътрешно напрежение я изолираше, правеше я мрачна и съркастична. Това ѝ състояния я превръщаше в лудетина, която съсипваше празници и събирания на приятели и роднини. Тази ѝ чудатост не ѝ носеше нищо добро. Рени имаше чувство, че не може да се държи по друг начин.

Приятелката ѝ Десислава я предупреждаваше:

– С това си поведение си печелиш слава на свадливо и неприятно същество. Как ще се омъжиш? Като те видят такава неприветлива, ще те обявят за непрестъпна крепост.

Рени не можеше да приеме светът такъв, какъвто е. Тя искаше да употребява мозъка си така, както го прави всеки мъж. Не проявяваше никакъв интерес  към младежите, които ѝ досаждаха. Гледаше на брака като узаконена проституция. и как няма да мисли така, като бе издигнала книгата „Защита на правата на жените“ на Мери Уолстънкрафт по-високо от Библията. Тя бе завладяна от феминиската фолософия на Уолстънкрафт, която се смяташе за една от основателките на тези идеи.
Харесваше ѝ мисълта, че на жената трябва да ѝ се върне изгубеното достойство. Тя не бива да бъде смятана за слугиня на мъжа си. Рени вярваше, че интелигентноста не се измерва с големината на черепа. Тя често се шегуваше, като казваше:

– Вярно е, че главите на мъжете са са по-големи, но не защото имат повече сиво вещество, а за да носят по-голяма шапка.

От друга страна Рени осъзнаваше, че ако няма закрилата и покровителството на един мъж трябва сама да се издържа. но в дивата надпревара, конкуренция и мъжко надмощие в този свят, тя разбираше, че за да се наложи ще трябват много сили, енергия и усилия, но все пак тя беше жена. Щеше ли да издържи на всичко това, без подкрепа?

Можеше да понесе един брак, но искаше истински да се влюби в някой мъж. Тя бе убедена, че трудно ще намери мъж от този свят, защото неговата представа за любовта щеше да бледнее пред рамантичния трепет, който очакваше тя.

Рени копнееше за една бурна страст, която да я разтърси, една неистова треска да изпепели душата ѝ. Ала тя мечтаеше за това за това без капка надежда.

Какво ѝ оставаше в такъв случай? Можеше ли да се примири без това, което според нея, придаваше смисъл на живота ѝ? Не, в никакъв случай!

Ако това младо момиче можеше да разбере, че всяка жена би се покорила на мъж, който истински я обича и уважава, може би щеше да се отърве от феминиските идеи, които разрушават йерархия и благословенията, дадени ни от нашия Творец и Създател.

Често родителите не забелязват или не придават особено значение на това, че децата им си съперничат. И едва когато това стане прекалено очевидно, родителите започват да реагират.
Поведението на родителите има голямо влияние върху психиката на детето. Родителите трябва да помогнат на децата си, да преодолеат конфликтите и да подобрят отношенията помежду си.
Децата често се бият и между тях възниква конкуренция. Всичко започва от малка кавга и достига до ожесточена борба. Конфликтите между децата се появяват, когато родителите им отделят малко време и внимание за тях.
Една от най-често срещаните причините е поява на бебе в дома.
Не сравнявайте децата си, показвайте им, че ги обичате еднакво.
В противен случай, можете да унищожите самочувствието на по-голямото дете и да посеете възмущение и огорчение към брат му или сестра му. Прекарвайте повече време с децата си, играйте с тях, отнасяйте се с тях еднакво, без да ги делите.
Старайте се да бъдете еднакво строги към тях, ако направят нещо не както трябва, но в същото време обяснявайте на по-големите, че имат по-голяма отговорност, отколкото по-малките. Обяснете им това така, че да чувстват вашето разбиране и подкрепа.
Помогнете на децата си, да не се карат, а да намират необходимите думи за разбирателство. Говорете им, че те вече са възрастни  и самостоятелни хора, и сами трябва да намират начини, за да оправят взаимоотношенията си. Ако забележите, че между тях не се получават нещата, опитайте се да намерите решение и направете някои компромиси.
Тогава в бъдеще между тях няма да има неразбирателство и лоши отношения.
Не сравнявайте децата си, защото всяко дете е личност и има своите индивидуални качества.
За да се научат децата ви да решават проблемите си, опитайте се да не се намесвате в конфликтите им, но ако все пак е необходимо съдействието ви, станете посредник помежду им, изслушайте и двете страни, това ще ви помогне да откриете причината за враждата им.

В английското графство Кеймбриджшир прасе, което е взето от кланицата, решило, че е куче. Намиращо се в жилищен дом сред кучета, животното започнало да имитира поведението им.
Прасето на име Фелла било купено от фермера Емили Кейтс и нейният приятел Дастин Грациотти.
Двойката, която се придържала към вегетарианските възгледи, искала да покаже, че прасетата могат да се използват не само за храна.
Идвайки в дом, където живеели три малки кучета, Фелла се научила да се разхожда на каишка, да изпълнява командите „седни“ и „чакай“. Интересно е, че прасето се е опитвало и да лае.
В храната на Фелла влизат варени зеленчуци и банани. Емили казва, че свинята спи в спалнята заедно с кучетата и ѝ позволяват свободно да се движи из стаите.
– Все едно е да си гледаш куче. Фела е много чиста и за нея е лесно да се грижиш, – казва Емили.
Сега прасето, което скоро е навършило една година има размери на немска овчарка и продължава да расте.
Емили и Дъстин са купили Фелла за 100 долара миналата година, когато животното е било на три месеца.

Ти порастваш, правиш кариера, създаваш семейство. Мислиш, че всичко си постигнал сам и все пак … идва момент, когато осъзнаваш, на колко много хора си задължен за успехите си.
Не става дума само за благодарност, а за това, че хората са свързани един със друг, те си взаимодействат.
Осъзнавайки това по друг начин започваш да гледаш на околните, на родителите, учителите….
Вероятно виждаш, че твоето поведение към хората около теб е модел на взаимоотношения, които си възприел от родителите си. Ти не веднъж си ги виждал как разговарят на улицата, в магазина, на бензиностанцията и неволно ги имитираш, но по свой начин.
И един ден осъзнаваш, че децата ти ще копират твоите действия. Ясно е, че и най-добрия родител, не винаги действа по правилния начин. Оправдавайки се с умора, недостиг на сили, болест, изключва дадено искане на детето или изобщо не му обръща внимание…., а после?
Такъв момент остава като неприятен спомен за детето през дългите години на съществуването му. То се мъчи да го забрави, но колкото е по-неприятен, толкова по-дълбоко се врязва в паметта му.
Как ли ще ни запомнят нашите деца?

Кучето е символ на верност. Това е едно огромно любящо сърце, което искрено отдава любовта си, без да иска нищо в замяна.
Дори и да не храните кучето си, то пак ще ви обича. То е готово да чака, служи и върви след вас навсякъде.
Както хората, така и кучетата имат различни характери. Поведението на кучето зависи от възпитанието му и от това, на какво го е научил неговият стопанин.
Основната характерна черта на нашите четириноги приятели е безграничната им преданост към човека. Това качество е добре да се научи от много хора.
Любовта на кучетата е като чистата и безкористна любов на самия човек. Това е, когато се влюбваме доверчиво, без да се обръщаме назад, отдавайки се напълно на другия.
Когато виждам изоставени кучета, аз ги възприемам като измамени в любовта, излъгани и предадени. В очите на изоставените животни се чете болката от предателството спрямо тях. Те не са вече толкова доверчиви, помирисват всичко много внимателно и предпазливо. Такива животни се боят и не се доверват на никого.
Същите чувства изпитва и човек, когато го предадат или изоставят. Много трудно се възтановява доверието. Не е лесно да стоплиш студено и недоверчиво сърце. Но всичко е възможно с помощта на искрена любов и малко топлина.
Марк Твен е казал: „Ако вземете едно гладно куче и му устроите луксозен живот и то никога няма да ви ухапе. Това е главната разлика между кучето и човека“.
Това е и втората характеристика, която ние хората трябва да научим от кучетата, умението да бъдем благодарни.
Кучето винаги помни доброто и в замяна на човешката грижа, щедро отдава своята любов, верност и ласка.