Никола попита баща си:
– Каква е разликата между покаяние и гузна съвест?
Бащата се засмя и разроши с длан косата на сина си:
– Гузната съвест е да съжаляваш, че са те хванали.
– Аха, ясно, – очите на Никола светнаха. – Например, караш по магистралата, спира те пътна полиция и се чувстваш гузен. Защо? Защото са те хванали, а не защото си нарушил ограничението на скоростта.
– Така е, – съгласи се бащата. – Това не е покаяние, а гузна съвест.
– Покаяние означава да съжаляваш дотолкова, че да спреш да правиш това, което си правил, и да промениш поведението си, – Никола допълни думите на баща си.
– Спомни си за Юда, – бащата насочи вниманието на сина си към Писанието. – Юда Искариотски е имал угризения на съвестта заради предателството на Исус. Той е знаел, че Исус е невинен. Разбирал е, че това, което прави, е погрешно.
– И вместо да се обърне към Исус, той се обърна към религиозните водачи, – припомни си Никола.
– Това помогна ли му? – бащата предизвика сина си с въпрос.
– Те му казаха, че това няма нищо общо с тях. Това си било негов проблем. И го изгониха.
– Ако се беше покаял …. ?
– Трябваше да се обърне към Исус, – Никола бързо прекъсна баща си.
– Това е типично и за съвременния свят, навярно ще се съгласиш с мен, – каза бащата. – Обещава ни се свобода, която ни поробва. Предлагат ни се наслади, но след това се чувстваме виновни. Вместо радост всички тези неща ни носят мъка. Ако чувстваш вина за греха си, къде трябва да отидеш?
– Единствено при Исус, – Никола бе категоричен.