Posts Tagged ‘победа’
сряда, февруари 5th, 2020
Мартин се връщаше след поредната командировка. Този път нещата бяха много по-напрегнати. Победата, която постигна при преговорите, му костваше много сили и нерви, които въпреки всичко успя да удържи до края.
Бе пуснал радиото в колата си. Гумите пееха, пригласяйки на звучащата по това време песен.
Умората затваряше очите на Мартин, но той си казваше:
– Още малко и си у дома. Я се стегни. Като се прибереш ще си отспиш на воля. Очакват те два дни почивка.
По едно време Мартин усети, че се унася. Аха и бе готов да потъне в царството на сънищата.
Изведнъж усети удар. Това окончателно го разбуди.
Под колата на асфалта се подаваше някакво голямо петнисто животно. То не даваше никакви признаци на живот.
Ръцете му се разтрепериха. Чувствайки се виновен за станалото, Мартин гледаше ужасен.
Изведнъж младият мъж тръсна глава и се замисли сериозно, след което се запита:
– Интересно как този леопард се е оказал по тия места? Такива екзотични животни няма тук. Може да е избягал домашен любимец …..
Тревогата все по-силно нарастваше у него.
– А може би още е жив и аз по някакъв начин ще мога да му помогна, – искра надежда проблесна в съзнанието му.
Мартин слезе от колата и се насочи към трагичната находка.
Той внимателно приближи животното, страхувайки се да не го ухаше. Внимателно докосна петнистата кожа и… …..започна да се смее неудържимо.
Пострадалият звяр се оказа елегантно палто, което вероятно някоя дама бе изтървала минавайки от тук.
Tags: асфалт, воля, време, глава, гуми, дама, дом, живот, животно, звяр, искра, кожа, кола, командировка, край, леопард, любимец, мъж, надежда, начин, нерви, очи, палто, песен, победа, почивка, преговори, признак, радио, ръце, сили, съзнание, сън, тревога, удар, умора, царство
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Удареният леопард
вторник, февруари 4th, 2020
Бе едно обикновено февруарско утро. Марина се събуди, очаквайки да види отново унилия зимен пейзаж, който се откриваше пред очите ѝ вече няколко седмици.
Върху загубилите си цвета треви се спускаха рояк снежинки от сивото небе. Голи дървета приличащи на скелети придаваха на околността още по-мрачен вид. Сякаш всичко стенеше и ридаеше по нещо невъзвратно загубено.
Внезапно тази сутрин се случи нещо необичайно. От къде дойде то?!
Мразът бе покрил всичко с ледени кристали. Безжизненият и подтискащ пейзаж се бе превърнал в красива и искряща от белота картина, която заслепяваше взора.
Погледът на Марина прегърна с радост тази промяна. Въпреки триумфиращата красота девойката усети, че нещо в нея не бе, както трябва.
– Понякога разглеждам проблемите си без всякакво въображение, – въздъхна дълбоко Марина. – Очаквам болка, страх и отчаяние, но изпускам възможността, че може нещо друго да се случи. Не се надявам на възстановяване, растеж или победа чрез Божията сила, но Господ е жив и ми помага в трудните моменти. Той е моята надежда по време на изпитания.
Бог е навсякъде. Той крачи до нас в живота ни, но и ни подтиква, по-често да поглеждаме към Него.
Не напразно Августин е казал: „В дълбоката си рана видят Твоята слава и тя ме ослепи“.
Tags: Бог, болка, взор, вид, време, възможност, въображение, Господ, девойка, дърво, живот, изпитание, картина, красота, кристал, момент, мраз, надежда, небе, околност, отчаяние, очи, пейзаж, победа, поглед, проблеми, промяна, радост, рана, растеж, рояк, седмица, сила, скелет, слава, снежинки, страх, сутрин, трева, утро, цвят
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Корона вместо пепел и радост вместо плач
петък, декември 20th, 2019
Захладня, независимо от това, че още нямаше сняг. Децата в училището повече се радваха на това, че излизат вече във ваканция. Сега спокойно можеха да се греят край печките, но можеш ли да ги спреш на едно място?!
Данчо и Малин крачеха увлечени в разговор, нахлупили шапки, загърнали се в топлите си якета.
– Не си ли забелязал, – спря се за момент Данчо, – че човек се впечатлява от външността? Казваме си, че този е слаб, другия дребен, а този, на когото полагаме надеждите си, макар че изглежда едър и силен се проваля.
– При Бога е по-различно, – поклати глава като някой мъдрец Малин. – Господ гледа сърцето на човек.
– Е, ако Той е с мен, няма да загубя нито една битка, – засмя се Данчо.
– Много често, когато се изправяме срещу собствените си гиганти, забравяме това, което трябва да помним, а си спомняме това, което е трябвало да забравим, – подчерта съвсем сериозно Малин.
– Какво имаш предвид? – погледна го неразбиращо Данчо.
– Ние помним нашите поражения, а забравяме победите си, – започна да обяснява Малин. – Ясно и подробно можем да разказваме за загубите си, дори използвайки най-ярките детайли, но за победите си с Бога в миналото съвсем бегло споменаваме.
– Обърнал ли си внимание, колко често хората пожелават: „Върви и нека Бог да бъде с теб“? – плесна с ръце Данчо.
– Те използват „духовни“ клишета, за да скрият празнотата в своя живот, – подчерта дебело Малин. – Такива знаят правилните думи и благочестиво звучащи изказвания, но ….
– Това, което работи за един човек, за друг не става, – припряно го прекъсна Данчо.
– Въпреки това ние поставяме нашите защитни средства на някой друг, особено ако му предстои битка, – кимна предизвикателно Малин.
– Не мога да работя добре, като нося чужда броня, – нервно размаха ръце Данчо.
– За това Бог предоставя уникални методи за единствени по рода си, неповторими личности, – тържествено отбеляза Малин.
Tags: битка, Бог, броня, ваканция, внимание, външност, гигант, глава, Господ, детайл, деца, думи, живот, загуба, изказване, клише, личност, метод, минало, мъдрец, място, надежда, печка, победа, поражение, празнота, разговор, род, ръце, сняг, средство, сърце, училище, хора, човек, шапка, яке
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Уникалните методи
четвъртък, август 22nd, 2019
Петър отново се провали. Той отговаряше правилно, когато го вдигаха в час, но дойдеше ли тест, всичко в главата му се изпаряваше и той не можеше да напише нищо.
Майка му го води на лекар. В клиниката му направиха различни изследвания, но причина за несправянето с тестовете не се установи.
Изглежда Петър бе повярвал в лъжата, че той не е в състояние да се справи с този начин на изпитване. С течение на времето, поражението се бе врязало дълбоко в съзнанието му, като река прорязваща планина. То се бе превърнало в реалност за него и го бе притиснало като огромен топуз с верига на крака му.
– Защо търсиш начин постоянно да се оправдаваш за провалите си? – Веднъж Петър беше попитан от баща си. – Не разбираш ли, че оправданието те кара да се съгласиш на много по-малко от Божието? Не можем да обвиняваш друг, че така се случва в живота ти и никога за нищо да не си виновен. Така се отказваш от това, което трябва да направиш и прекратяваш всякакви действия. Повечето неуспехи се дължат на отсъствието на постоянство.
– Но ако дадена врата може да е затворена за мен? – опита се да се защити Петър.
– Това означава, че Бог е приготвил друга за теб. Трябва да продължиш и да чукаш на всяка следваща, докато ти се отвори някоя.
Потопени в миналото, не можем да видим надежда, която ни гледа през мръсните прозорци на собствените ни самопровъзгласени ограничения.
Ние изграждаме въображаеми стени и се ограничаваме. Можем да се затлачим в надпревара с извинението.
Бог казва достатъчно!
Дойде време да получим победата, която Той ни е подготвил. Ние можем да направим всичко чрез Христос, който ни дава сила! Господ може да ни даде свръхестествени качества. Може да ни накара да сме на правилното място и на точното време.
Доверете се на Божието Слово и плановете, които Той има за вашия живот!
Божият план казва, че Той ще ни даде нова надежда и светло бъдеще. Успехът ще дойде при нас, когато мечтите ни станат повече от нашите извинения.
Tags: баща, Бог, Божие Слово, бъдеще, верига, врата, време, глава, Господ, действие, живот, извинение, изпитване, изследвания, качества, клиника, крак, лекар, лъжа, майка, мечта, минало, място, надежда, надпревара, начин, неуспех, ограничение, отсъствие, план, планина, победа, поражение, постоянство, причина, провал, прозорец, реалност, река, сила, стени, съзнание, тест, течение, топуз, успех, Христос, час
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Никакви оправдания повече
неделя, юли 7th, 2019
Валеше. Небето изливаше болката и мъката си върху зажаднялата земя. Неделята в такова време не предоставяше големи възможности за развлечение.
Повечето от хората оставаха по домовете си и се отдаваха на спомените си.
Чекмеджето бе изтеглено. Женска ръка се протегна към отдавна изтъркания албум и разтвори страниците му. Попадна на снимка, която я върна години назад.
Даниела я гледаше и се усмихваше. Малкото момиченце бе тя. Тогава бе само на пет години.
Слънцето бе нанесло малки лунички върху лицето на детето. Дългата му руса коса бе сплетена на плитка.
– Това бях преди тридесет години, – въздъхна тъжно Даниела.
Сега за гърба си имаше три неуспешни брака, хиляди мили прелетени със самолет. Безчет SMS – си и електронни писма …
Тя бе изоставила всяко от семействата, които бе сключила с големи надежди и много любов, но бедата ѝ бе, че се люшкаше върху вълни към високоскоростната си кариера. И сега, когато имаше това, което бе желала, вече изобщо не го искаше.
Но има и втори шанс. Знаете ли, на всеки един от нас Бог дава още една възможност?
„Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога“.
Господ дава удобен случай, когато могат да се преосмислят лошите решения и недобрия избор. Той спасява чрез благодатта Си.
Бог постави ограничение във времето за греха, а Синът Му спечели победа над смъртта.
Исус може да направи нещо с бъркотията в живота ви. Благодат, ето какво ви е нужно в настоящия момент!
Tags: албум, беда, благодат, Бог, болка, брак, бъркотия, време, възможност, вълна, година, Господ, гръб, грях, дете, дом, живот, земя, избор, Исус, кариера, коса, лице, лунички, любов, миля, момент, момиче, мъка, надежда, небе, неделя, ограничение, писмо, плитка, победа, развлечение, решение, ръка, самолет, семейство, син, случай, Слънце, смърт, снимка, спомен, страница, хора, чекмедже, шанс
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Втори шанс