Томският инженер изследовател Тимур Мускунов е създал „електронен нос“.

Уникален газов анализатор е в състояние да направи оценка на качеството на храната, козметиката и медицински продукти, диагностицира заболявания на човека по издишаните газове, дори идентифицира опасни взривни вещества и наркотици.

Устройството анализира газовата сместа с помощта на полупроводников сензор.

Миризмата се определя от комбинация на съществуващите газове в атмосферата. Проводимостта на полупроводниковия сензор се изменя при отлагане на молекули на газа от атмосферата. Това позволява да се определи тяхното присъствие.

Направеният сензор реагира на едни газове, а на други не.

С „електронен нос“, учените са се опитали да се определи свежестта на плодове и зеленчуци, които отделят сероводород, амоняк и други газове. Колкото повече са вече на края на годността си, толкова повече такива газове те отделят.

Една част от експерименталните ябълки учените поставили в хладилник, а друга оставили в стаята.

След 12 часа „електроният нос“ установил, че плодовете оставени в стаята отделят от очакваните газовете много повече, отколкото тези в хладилника.

За сега устройството все още се тества, но скоро ще бъде произвеждано и пуснато на пазара.

Равел току що завършил новото си произведение, започнал развълнувано да разказва на приятелите си за него:

– Очевидно сте много доволен и навярно смятате, че това, което сте написали ще има успех, – казал един от слушателите.

– Не се наемам да давам оценка, но все пак се надявам, че това е така, – казал Равел. – На моя готвач много му харесва, а това е добър признак.

Според някои оценки на климатолози и химици в последните два века, благодарение на хората в атмосферата на планетата ни има около 2,1 трилиона тона въглероден диоксид.

Трябва да се отбележи, че най-високите емисии на въглероден диоксид са повлияли не върху атмосферата, а на океана. Неговата киселинност се е увеличил с 30%.

Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е средно 0,0395%.

Най-голяма концентрации на въглероден диоксид се среща в атмосферата на Венера и Марс.

Доброто обучение е полезно нещо, но то не разкрива изключителните способности на децата. Напротив, в редица незабележими ученици често се скриват деца с нестандартно мислене, а понякога и истински гении.

Известният руски учен Дмитрий Менделеев се е родил в многодетното семейство на един гимназиален директор. Той бил най-малкият в семейството, седемнадесети подред. Някои от неговите по-възрастни братя и сестри  починали още в ранната си детска възраст.

В първите гимназиални години за Менделеев ученето не било важно. В бележника му често се срещала оценка „посредствен“.

Младият Дмитрий бил с жив темперамент и бил против „зубренето“. За това не обичал часовете по латински и Закон Божий.

Според собствените му признания, към класическото училище той изпитвал отвращение за цял живот.

Все пак, това не му попречило добре да завърши училище и да постъпи в Педагогическия институт в Санкт Петербург.

В първия курс на института по всички предмети, освен математиката, Менделеев получил оценка „незадоволителен“. Това можело да се обясни със слабото му здравословно състояние, разстроено от климата в Санкт Петербург. Това била причината често да отсъства от занятия.
Но това не попречило на успехите му в бъдеще.

Горите край Амазонка не напразно се наричат „белите дробове на планетата“, защото те генерират огромно количество кислород и намаляват обема на въглеродния диоксид.

При първото си по рода си проучване направено от международна група учени се установило, че половината от видовете дървета в този район за застрашени от изчезване, поради масовото им изсичане.

Сред 5-те хиляди видове, които могат да бъдат унищожени са бразилския орех и махагона.

Екип от 158 учени са заявили, че през следващите 35 години ще изчезне 36-57% от 16 хиляди вида дървета от тропическите гори.

Ако обезлесяването продължи със същото темпо, както е днес, близо 8700 вида дървета могат да бъдат унищожени, ако сеченето бъде намалено в съответствие с плана на местните власти, този брой ще спадне до 5000 вида.

Според оценката на учените, горите на Амазонка от 15 години насам губят около 18 милиона квадратни километра на година. Сега тази цифра е спаднала до шест милиона.

И все пак много видове са застрашени от изчезване.