Posts Tagged ‘оценка’
вторник, февруари 11th, 2020
Трифон бе навел глава и се оплакваше на приятеля си Михаил:
– Не мога да го проумея това. Посрещам всички нужди на семейството си. Давам на жена си всичко, от което се нуждае, на децата ми също. Какво искат още от мен?
– Те искат теб, – съчувствено го погледна Михаил, – твоето време, твоето внимание! За тях е важно да знаят, че значат нещо за теб. Нищо не може да замени времето, което би прекарал заедно с тях.
– Самият знаеш колко много работа имам. Нали за тях се трудя, за да имат всичко необходимо.
– Децата ти нямат нужда от вещи, те се нуждаят от време с теб, жена ти също.
– Не мога да се разкъсам на хиляди парчета.
– Кое според теб е най-добрият израз на любовта? – попита Михаил.
Трифон вдигна безпомощно ръце и нищо не каза.
– Това не са цветя за жена ти или шоколад за децата ти.
– Тогава какво? – отчаяно извика Трифон.
– Най-добрият начин, по който можеш да изразиш любовта си към някого, е да му отделиш специално внимание. Когато правиш това, все едно му казваш: „Ти си ценен за мен. Това, което казваш или правиш е важно за мен“.
– Добре, – въздъхна тежко Трифон, – но нали ги питам какво искат. Интересувам се за децата какви оценки са изкарали в училище.
– Това достатъчно ли е? – попита Михаил.
– Какво още трябва? – Трифон нервничеше и стана много неспокоен.
– Същността на добрите взаимоотношенията не е в това какво правим един за друг или какво си даваме един на друг. Тя се изразява в това колко от себе си даваме на другите.
Трифон наведе глава.
– Забележи, – Михаил кротко продължи, – на това, което обръщаме внимание, то расте. Ако влизаш по-често в градината си и я обработваш, тя расте и дава плод. Ако обръщаш повече внимание на децата си, те ще израснат с мисълта, че са обичани. Ако отделяш повече време за жена си, в което да я изслушаш, бракът ви ще се развие и двамата ще се обичате още повече. Сам си създавай възможности да проявяваш внимание, не чакай това просто да се случи.
Tags: брак, вещи, взаимоотношения, внимание, време, възможност, глава, градина, деца, жена, израз, любов, мисъл, начин, нужди, оценка, парче, плод, приятел, работа, ръце, семейство, същност, училище, цветя, шоколад
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Кой е най-добрият израз на любовта
сряда, октомври 30th, 2019
Паричко Богаташев забогатя. Той не се интересуваше от нищо друго освен от това, да задоволява собствените си апетити и желания.
Един ден Паричко реши:
– Ще си построя дом и то не какъв да е, а такъв, че всеки да ми завиди.
Речено сторено. На централен парцел в града се появи луксозна сграда, която привличаше погледа на хората с изгледа си и оформлението си. Вътре бе обзаведена със скъпи и модерни мебели.
Един ден Богаташев покани приятелите си на гости. С гордост ги разведе и им показа своя нов дом. Поканените цъкаха и се възхищаваха от всичко видяно.
Сред приятелите на Паричко бе архитект Християн Добролюбов , чиято оценка много се ценеше от Богаташев. По време на приема домакинът изтегли настрана архитекта и го попита:
– Е, какво ще кажеш за дизайна и интериора на новата ми къща?
– О, – отвърна Добролюбов, – всичко е прекрасно, но при строежът е допусната една голяма грешка.
Леко засегнат от думите на специалиста, Богаташев попита:
– И каква е тя?
Отговорът последва веднага:
– Смъртта лесно може да влезе в нея.
Тази неочаквана забележка накара притежателя на къщата да се замисли дълбоко, но не настъпи кой знае каква промяна в разбиранията му и той се оттегли обиден.
След няколко месеца в новия дом на Паричко наистина влезе смъртта и го взе със себе си.
Колко е важно за човек да знае, независимо дали е богат или беден, че един ден ще умре.
Да имаш красива къща тук на земята е действително голяма привилегия, но по-важно е да „имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен“, защото в него смъртта няма власт. То е неразрушимо и непреходно.
Блажен онзи, който има място в дома на Отца.
Tags: апетит, архитект, Бог, власт, гордост, гости, град, грешка, дизайн, дом, домакин, думи, желание, забележка, здание, земя, изглед, интериор, къща, мебели, месец, място, небеса, отговор, отец, оформление, оценка, парцел, поглед, привилегия, прием, притежател, приятел, промяна, разбирания, сграда, смърт, специалист, строеж, хора, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Дом неръкотворен
сряда, юни 19th, 2019
Бащата на Слави Димов бе борсов посредник, който бе осигурил добре бъдещето на сина си. За това всички очакваха да общува с хора, с които „му се полагаше“. Ако имаше други познати, те можеха да бъдат само връзки на младия мъж, за които близките затваряха очите си.
Социалният му коефициент се отличаваше от тези на другите синове на борсови посредници. Той би бил по-нисък, защото Слави се държеше скромно, имаше „мания“ за старинни предмети и картини. Живееше в старо жилище, където трупаше колекциите си.
Леля Маргарита много искаше да ги разгледа, но те се намираха в квартал, в който според нея било срамно да се живее.
– Добър познавяч ли сте? – го питаше тя. – Защото знам какви боклуци пробутват търговците.
Ах, тази леля! Тя не допускаше, той да е кой знае колко компетентен. Нямаше високо мнение за интелектуалните му способности.
Ако го накараха настойчиво да сподели оценката си за някоя картина, той смутено млъкваше, но малко след това охотно осведомяваше всички, в кой точно музей се намира тя, както и кога е създадена.
Слави в компанията на близките си се задоволяваше да ги забавлява само с най-дребни случки, чиито герои бяха общите им познати.
Той си преписваше нарочно такава смешна роля и с остроумието си развеселяваше събраните.
– Слави, ти си голям чудак! – казваше лелята често.
Поради квартала, в който живееше, дядо Нено се шегуваше, когато видеше Слави да поднася поредната си изненада от нов вид бонбони.
– Момче, още ли живееш до винарските складове. Сигурно си още там, за да не испуснеш влака, който тръгва за столицата.
Старецът леко се подсмихваше и намигаше на останалите. Един вид: „Нали си го знаете!“
Tags: баща, близки, боклук, бонбони, бъдеще, вид, влак, връзка, герой, дядо, жилище, изненада, картина, квартал, коефициент, колекция, компания, леля, мания, мнение, момче, музей, мъж, остроумие, оценка, очи, познавач, познати, посредник, предмети, роля, син, склад, случки, способности, старец, столица, търговец, хора, чудак
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Чудакът
вторник, май 14th, 2019
Данаил с трепет очакваше какво ще каже учителят му. Той много часове бе прекарал над тази картина, а сега беше дошъл момента, в който щеше да разбере как изглежда това, което бе нарисувал, в чуждите очи.
Учителят му бе много опитен в това. Той бе професионалист. Беше му показвал как да смесва боите, как да подчертае един образ спрямо друг, как да засили акцента върху дадена композиция, …. Наглед дребни неща, но необходими, особено за начинаещ художник.
За всичко това Данаил му беше благодарен, защото през годините на обучението, неговата ръка бе станала по-уверена и беше започнал да вижда нещата в света по друг начин.
Учителят мълчаливо застана пред картината му. Подпря с ръка брадичката си и дълго обхождаше с поглед цялото платно.
„Сега ще каже, че е ужасно“, – помисли си Данаил.
Но той не го направи.
Само тихо каза:
– Харесва ми цветовата гама и усещането за откритост. Дърветата в далечината могат да бъдат по-осветени. Групичките от плевели се нуждаят от по-меки ръбове.
Данаил очакваше критика относно цветовете и правилата на перспективата, но оценката на учителят му бе вярна и благоразположена.
Младият художник си отдъхна. Картината му не бе съвършена, но в нея имаше нещо. Той трябваше да продължи да търси и открива нови не достигнати висоти в това изкуство. Анализът на учителя му го подтикна да работи усърдно с ентусиазъм и да не се предава .
По същият начин Исус можеше да осъжда хората за допуснатите грешки, но когато го правеше Той го извършваше с много любов. Резултатът бе, че хората осъзнаваха какво са направили и благодарение на това, те поемаха правилната посока.
Исус се яви като източник на вечно удовлетворение.
В такива ситуации Учителят съчетава благодатта и истината. Неговата милост ни пречи да бъдем разбити и повалени от греховете си, а истината Му не позволява да мислим, че това е нещо несериозно, което може да се отхвърли с лека ръка.
Като осъзнаваме всичко това, защо не поканим Исус да ни покаже тези сфери от нашия живот, в които трябва да растем, за да се уподобим на Него?
Tags: акцент, анализ, благодат, боя, брада, висота, гама, грешки, група, грях, далечина, дърво, ентусиазъм, живот, изкуство, източник, истина, Исус, картина, композиция, критика, милост, момент, начин, образ, обучение, откритост, оценка, очи, перспектива, платно, плевел, поглед, посока, правило, резултат, рука, ръб, свят, ситуация, сфера, трепет, удовлетворение, усещане, учител, хора, художник, цвят, час
Posted in Без категория, разказ | Коментарите са изключени за Оценката
неделя, декември 16th, 2018
Христо Николов се бе загубил в пастирските си задължения. В един момент от живота си той бе станал говорител на многобройни телевизионни и радио служения. Движеше се непрестанно от една телевизионна ангажираност към друга.
Освен това при ежедневната си работа в църквата трябваше да консултира членовете ѝ. Изискваше се присъствието му на дълго продължаващите събрания , за обсъждане на строителството на новото многофункционално съоръжение.
Разбира се , това всичко беше за прослава на Бога.
Ангажираността на Христо към работата му бе доказателство за Божието влияние в живота му.
Но се стигна до това положение, че всичко това започна да прилича по-скоро на производителност, а не придобиване на сила за действие.
Един ден Николов стигна до там, че влезе в кабинета си, а идеята да се помоли, да почете от Библията за свое собствено назидание, изобщо не дойде в главата му.
Погребан в работата си, Христо усети глас от дълбините на духа си:
– Изключи всичко това. Искам да се върнеш…..
Николов бе зашеметен. Той бе получил духовна оценка за своя живот. Вършеше Божията работа, но в действителност беше далече от Бога.
Христо разбра, че Бог го зовеше обратно към страстта, която провокира неговото служение.
Николов установи:
– Аз все още проповядвам добре. Хора се спасяват и църквата расте, И все пак моето „добро“, не е същото като това на Бога.
Опитът на Христо му напомни една отрезвяваща мисъл: „Ако говоря непознати и ангелски езици, имам дар пророчество или вяра, които могат да премества планини, даже да даря цялото си имущество на бедните и да предам тялото си на огъня – нищо не съм, щом нямам любов. Ако всичко това е направено по навик или проста формалност, а не от любов, от него няма никаква полза.
На практика в църквата му бяха склонни да отдават по-голямо значение на външните изяви в богослужението, а не на сърцето, от което идваха.
Христо си каза:
– Някои грешат като мислят, че по-бързите песни, скачането и силните възгласи ще доведат до по-продуктивно поклонение.
Той си спомни думите на Павел: „Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?“
И Николов взе решение за себе си, особено за работата си:
– Ще откажа да говоря в програмите по телевизията и радиото. Църковното консултиране ще възложа на някой по-квалифициран от мен. Строителството на новите съоръжения ще поверя на хора разбиращи и отговорни за това. Така ще имам повече време за молитва и общение с Господа.
Дълго крачи из кабинета си и продължи да изказва мислите си на глас:
– Първоначално бях призван да стана ученик на Исус. Следваше да бъда предан мъж и баща и чак след това да съм пастор, чийто дълг е да бъде духовно жив, за да може по-добре да подготви църквата, на която служи.
И накрая заключи:
– Служението ми трябва да бъде зависимо от истинските ми взаимоотношения с Бога.
Така Христо Николов се освободи от не стигащото му време и безпомощното си състояние в християнския си живот, което му помогна да работи за промяната не само на себе си, но и на другите.
Tags: ангажираност, баща, Библия, Бог, богослужение, взаимоотношения, влияние, време, възглас, вяра, глава, глас, говорител, Господ, дар, действие, действителност, ден, доказателство, думи, дух, дълбини, дълг, език, живот, задължения, значение, идея, изява, имущество, Исус, кабинет, любов, мисъл, молитва, момент, мъж, навик, назидание, общение, огън, опит, оценка, пастор, песен, планина, плът, поклонение, полза, положение, практика, присъствие, програма, производителност, промяна, пророчество, прослава, работа, радио, решение, сила, служения, страст, строителство, събрание, съоръжение, сърце, състояние, телевизия, тяло, ученик, формалност, хора, църква, член
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Искам да се върнеш