Тони беше от момчетата, които помагаха в църквата на свещеника, а когато нямаше служба, продаваше наркотици.

Той си имаше собствени правила, които спираха до следното ограничение: Да не продава наркотици в училище и двора на църквата.

Често си мислеше: „Зная,че Бог ме вижда, където и да се скрия. Ако продавам наротици в училище или в двора на църквата ще отида в ада“.

Така Тони тръгваше по улицата и си намираше клиенти. малките деца му даваха по два-три лева за една цигара с марихуана.

Съвестта изобщо не го изобличаваше, че върши нещо нередно.

Това беше преди пет години.

Сега Тони е на 17 години и за първи път е чист.

В миналото си е бил арестуван за притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. В продължение на 9 месеца мина през индивидуално лечение, групова терапия и проверка за наркотици, но единствено Бог го освободи от зависимоста му към дрогата и лошия път, който бе хванал.

Той беше в църквата, но нямаше кой да му каже и упъти, за да не премине толкова зле юншеството му.

Много пъти виждаме младежи в църквата, но не знаем какво е тяхното състояние. Ако знаехме дали щяхме да им се притечем на помощ, за да се освободят от робството, в което са попаднали?

Полицейското управление на Ерусалим миналата седмица иззе два големи контейнери, маркирани като коледни украшения до арабските християнски жители на столицата, в които бяха транспортирани  голям брой „хладно оръжие.“
Контейнерите са пристигнали в Израел от доставчика в Китай преди повече от две седмици. Купувачът от северния квартал на Ерусалим Бейт Ханина  отишъл да получи пратката, но след като се появило подозрение от страна на митническите служители в пристанището.
Няколко дни по-късно, полицията обискира склада, където били иззети контейнерите. Те наистина били с коледни орнаменти, а под тях били скрити 18 000 фойерверки, 5200 командоски ножове, 4300 фенерчета прикриващи  5500 електрошокови устройства поразяващи с ток с високо напрежение и 1000 самурайски мечове.
Всичко това е било на път към арабските квартали на Ерусалим, където жестоките бунтове са се превърнали в ежедневие. В последно време са ескалирали в смъртоносни нападения срещу еврейските жители на града.
Операцията е започнала конкретно, за да се спрат фойерверките, които били използвани все по-често за атакуване на полицейски служители, синагога и други еврейски цели.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

Има ситуации, когато при работата на правоохранителните органи възникват въпроси относно употребата на оръжия. Това е особено вярно за страни като САЩ, където полицията се ръководят от няколко други правила, отколкото нашите полицейски органи. В резултат на това възникват скандали, които след това прерастват в масовите протести.
За да се избегнат такива ситуации и да се накажат или оправдаят полицаите е създаден Yardarm. Това е сензор, който събира информация за това, кога пистолета е изваден от кобура и в каква посока е насочен, когато от него е стреляно и къде се намира, когато не е в кобура.
Събраната информация се предава към хранилища, който трябва да осигури обективни данни. Комуникацията с тези хранилища става чрез стандартна GSM. Данните след това могат да се изпращат в реално време до центровете за борба с престъпността и диспечерите.

Тъй като през това лятото в Газа бушува война, много израелски вярващи в Йешуа бяха призвани да вдигнат оръжие в защита на своя народ.
Войната в Газа свърши, Hananya се завръща от нея, разказвайки какво правят местните вярващи , когато служат в израелската армия.
И все пак в разгара на задължителната си служба, Hananya разказва, че не винаги е било лесно, но той, както и повечето други израелски вярващи, са щастливи за възможността. „да говоря на войници за Бога“.
„Като войник в израелската армия, гражданин на Израел и християнин, аз имам много да се каже за това, което се случва в Газа и Израел. Войните в Близкия изток не са забавни, искаха тук в клипа да ти разкрия цялата картина, която медиите скрива. Тези неща можете да чуете само от хора, които са видели всичко“- казва Hananya.