Дали пече слънце или вали дъжд, за Стойко, Мариан, Милен и Росица нямаше значение. Защото техните разговори, които често се превръщаха в спорове, ги откъсваха от всичко, което бе около тях.

Днес разговора им бе върху физическите закони и тези на човешката психология. Те ги сравняваха и намираха, че са еднакви.

– Един прост пример, – Стойко предложи един от физическите закони за обсъждане. – Действието е равно на противодействието. Това е валидно, както за физическите, така и за социалните обекти.

– И в живота е така, – започна разсъжденията си Мариан. – Ако са ви ударили, вие търсите кои от вашите действия са предизвикали това. След като ги намерите, излишните емоции ще изчезнат и ще ви бъде по-леко да живеете.

– Закона за гравитацията еднакво работи за обекти и за хора, – засмя се Милен, –  големите винаги привличат малките.

– Вторият закон на Нютон казва – обади се и Росица, – че ускорението, което получават обектите е пропорционално на равнодействуващата приложена към него сила и обратно пропорционална на маса му.

– И това действително е така и в живота, – потвърди Мариан. – Човек действа изхождайки от това, че в него са заложени в периода на възпитание му – плюс гени, но според степента на обучението – „обратно пропорционална на масата“.

– Нулева закон на термодинамиката гласи, – започна философски Стойко, – че една затворена система в крайна сметка достига до състояние на термодинамично равновесие – обменните процеси се прекратяват, идва „топлина смърт“.

– И това е вярно, – добави Милен – ако човек не получава никакъв нов опит и информация, живеейки по зададен цикъл от година на година, престава да иска каквото и да е, след което по тази причина може да заболее.

– Изучаването на физиката, – констатира Росица, – ще осигури по-пълно разбиране на законите на човешкото общество, отколкото изучаването на психологията, която гледа на отделните реакции на човека, но не и на самия него.

– Физиката е бездънен кладенец от информация, – обобщи Стойко, – както за реакциите, така и за хората като цяло.

Пръстът ѝ винаги сочеше нанякъде, а след това следваше въпрос:

– Какво е това? За какво трябва? Кой го е правил?….

Защо, как , кога, къде, … се сипеха в изобилие от малка Мики. Тя бе само на четири години, но бързаше да опознае света около себе си.

Родители, баби и дядовци, заедно с лели, чичовци и вуйчовци, бързаха да задоволят любопитството на малката.

Веднъж Мики улови една интересна дума от разговора на родителите си и тъй като не знаеше значението ѝ, веднага попита:

– Какво е това „сетива“?

Бащата се почувства като хванат на мястото на престъплението. Той се почеса по главата и се чудеше, как да обясни „непозната“ дума на дъщеря си.

Тогава майката се усмихна на Мики и започна да обяснява:

– Всеки човек има пет сетива.

Мики бе ококорила широко очи и внимателно слушаше майка си.

– Когато гледаш с очите си, това сетиво наричаме зрение, – продължи обясненията си майката. – Когато чуваш с ушите си, това също е сетиво и се нарича слух. Когато с носа си усещаш миризми, се нарича обоняние….

Мики бе загубила интерес към дългото обяснени и започна да чопли носа си.

Майката усети, че малката вече не я слушаше. За това реши да разбери, какво е разбрала дъщеря до тук от обясненията ѝ:

– Мики, какво усещаш с носа си?

Момиченцето се поколеба, погледна нерешително майка си и бързо изстреля:

– Сополи.

Е, понякога обучението дотяга, въпреки любознателността.

Един ден учителката забеляза, че един от нейните ученици се е затворил в себе си и седи замислен.

– Нещо притеснява ли те?

– Моите родители, – отговори момчето. – Баща ми работи от сутрин до вечер, за да бъда нахранен и облечен, а също така да плаща и за обучение ми. През нощта той печели допълнителни пари, за да спести за колеж ми. Мама готви цял ден, чисти, пере, отива да пазарува, така че да нямам нужда от нищо.

– Тогава какво те тревожи?

– Страхувам се, че те ще се опитат да избягат.

През септември тази година делтата на река Иравади в Мианмар ще остане безлюдна, но и много оживена. Тук, на площ от 250 хектара, ще започне пробното засаждане на дървета със скорост 100 000 екземпляра на ден. При това цялата работа ще бъде извършена от роботи.

Британската компания BioCarbon Engineering съвместно с организацията Worldview International Foundation възнамерява да трансформира процеса на рекултивация на обезлесените гори на Мианмар.

През последните 5 години тук са засадени 2.5 милиона дървета, но тази цифра не може да се сравнява с това, което могат да направят дроните. Технологията вече е тествана и сега машините ще излизат постоянно на работа.

Първият ешелон на мултикоптери се занимава с разузнаване: събира данни за вида на почвата, влажността, проучва топологията на терена, карти. След това се разработва оптимален план за засяване, който има само една цел: да осигури оцеляването на максимален брой разсад.

И тогава армията на дроновете влиза в битката. Тяхната задача е да премине над земята и да изстреля от въздушни оръдия капсули със семена и торове.

Дрони се целят преди изстрела и не изстрелват капсулата в скала или блато. Всяка капсула пробива достатъчно дълбоко земята, за да предотврати издухването от вятъра.

След това екип от мултикоптери наблюдатели ще патрулира на терена и ще проследяват процеса на покълване на семена, като се използва принципите на машинното обучение.

Подобни технологии се разработват в НАСА за проекти относно подреждането на плантации в космоса и за усвояване на нови планети без човешко участие.

Въпреки цялата монотонност и сивотата на бетонната джунгла, има наистина невероятни сгради.

Талантливите хора не спират да правят този свят малко по-интересен.

Например, параклисът на трънения венец Торнрокън, САЩ.

Тази църква не принадлежи на никое вероизповедание, така че всеки може да влезе в нея независимо от религията си.

Параклисът е издигнат през 1980 г. от архитект Е. Фей Джоунс. По време на строителството се използват предимно материали от дървета, отглеждани в северозападната част на страната.

На стиловите решения при построяването на параклиса е оказало влияние  архитектурното направление Prarie School популяризирана от Франк Лойд Райт, при когото Фей Джоунс известно време е провеждал обучението си.