Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Не вярвате, че може да съществува такъв вестник? Смятате, че това е някаква шега или редакторът и сътрудниците му не са си свършили работата?

По-добре разберете какво събитие се е случило тогава.

На 26 ноември 2014 г. в навечерието  на финала за купата по футбол в Бразилия между отборите на „Крузейро“ и „Атлетико Минейро“ във вестник „Estado de Minas“ излязла голяма статия за събитието и то на първа страница.

Във вестникът имало и други новини със снимки, но в тези, които нямали отношение към футбола, не била отпечатана никаква друга дума освен сричките: „бла, бла, бла“.

Габърите се срещат в Азия, Северна Америка и Европа. В България естествено разпространени са два вида.
У нас обикновеният габър цъфти през късната пролет. Растението образува плодове в края на лятото. Те са с яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа. Плодовете узряват през есента и при узряването им плодната люспа става жълта на цвят и чуплива. Основно се среща като примесен вид в буковите и дъбовите гори на надморска височина докъм 1500 м. Най-разпространен е в районите с надморска височина от 500 докъм 1000 метра, където се среща заедно с видовете дъб и липа.
Листа на габър са богати на дъбилни вещества, алдехиди, кофеинова киселини, кумарини, биофлавоноиди и други. Намерени са още етерични масла и аскорбинова киселина. Габъровите семена съдържат значително количество растителни мазнини.
За медицински цели се събират листата, кората и цветовете на габър. Листата се събират в късното лято. Пречистват се от случайно попаднали примеси и се сушат под стряха с добра вентилация или в сушилня, при температура до 40 градуса. Семената на габъра узряват между септември и ноември, след което започват да се разпръсват. След като се изсушат на слънце, те могат да се съхраняват и замразени в продължение на две години.
Екстрактът от листата на габъра действа противомикробно. Някои проведени изследвания показват, че габърът предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в мозъчните съдове.
Опитни руски билкари използват настойките и отварите от цветовете на габър в борбата с мозъчните тумори, а също така за профилактика и лечение на нарушения на мозъчното кръвообращение. Издънките от габър пък се използват в някои страни, като средство против безплодие при жените или при опасност от аборт. Габърът се оказва ефективен и при диария.
Габърът е дърво с неизменна икономическа важност, от него се произвеждат така ценните дървени въглища. В миналото от габъра са се правели колела, бижута и други. Тъй като габърът е устойчив на износване, от него се произвеждат фурнири, паркети, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.
Сокът от габър има лечебни свойства. Той е по-беден на захари и те практически не се усещат. В него се съдържат различни други растителни киселини, както и вещества, които предотвратяват гъбичните инфекции. Като консистенция и прозрачност сокът от габър прилича на вода. На вкус, разбира се, се отличава с лека дървесна нотка.
Периодът, в който сокът може да бъде събиран, е около 2-3 седмици, в края на март – началото на април. При нараняване на кората от габъра изтича значително количество сок, който го предпазва. За да се събере сок, се маха малък участък от кората и в него се пробива дупка, като в долната ѝ част се поставя издялкана клечка, която да събира сока и да го насочва към подложен съд.
Руската народна медицина препоръчва настойката от цветовете на габър като средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества и подпомага мозъчното кръвообращение. Освен това настойката подхранва мозъка и помага дори при мозъчни тумори.
За да приготвите настойка от габър, залейте една супена лъжица цветове с 200 мл вряща вода. Оставете настойката така 1 час и я прецедете. Приемайте по 1/2 чаена чаша от течността 3 пъти на ден в продължение на 40 дни.
Като повечето билки и габърът не бива да се прилага без лекарско знание, тъй като при предозиране може да причини смущения в дейността на стомашно – чревния тракт и бъбреците.

Интензивността на преследването на протестантите в Китай през миналата година е сравнима с времето на гонения по време на „културната революция“.
От януари до ноември, близо 400 църкви са разрушени или са лишени от кръстове. На дискриминацията били подложени християнските общности в по-големите градове на провинция Джъдзян и някои други провинции.
Забележима е промяната в отношението на китайското правителство към протестантските общности през 2014 г. В миналото са били преследвани основно официално нерегистрирани „домашни“ църкви и католически общности.
През 2014 г. правителството е обявило лидерите на „домашните“ църкви за ръководители на култове и преследването се е засилило. Мащабът и интензивността на преследване са достигнали историческия максимум от „културната революция“.
Увеличил се е броя на наказателните дела срещу протестантски лидери в много провинции, включително Вътрешна Монголия, Шандонг, Хънан, Хунан, Шанси и Синцзян.
Една от важните причини, поради която стават преследванията през 2014 г. е станало популяризирането на „християнската теология с китайски характеристики“. В нея са изтрити различията между християнската теология и комунистическите идеи за „хармонично общество“.

Представител бързо набиращ популярност във Партията за независимост във Великобритания е отстранен от работа заради изказване, че бурите и наводненията, които опустошиха страната, са резултат от легализиране на закона за еднополовите бракове.
Дейвид Силвестър, който бил член на Съвета на град Хенли-он-Темза, който се намира на 55 километра на запад от Лондон, заявил в местния вестник, че „бурите, катастрофите, чума и войната са последствия от това, че християни са се отказали от вярата си и живеят по принципи противоречащи на Евангелието“.
Той написал на премиера, през април 2012 г., че страната ще бъде срината от бедствия, ако парламента приеме закона за еднополовите бракове.
Законът за легализиране на еднополовите бракове е получил кралското одобрение и е влязъл в сила в средата на юли 2013г.
Бурите започнали през ноември и продължили до края на първата седмица на януари 2014 г.