Живееше един хамстер. Той беше много независим. Обичаше да се увива в червената коприна на покривката на масата и да си мие краката в каничката за кафе.

След една година в този дом се появи котарак. Той беше още съвсем млад. В началото ядеше супа, зеле, моркови, варени картофи и всичко, което получаваше или сам можеше да си открадне.

Котаракът много искаше да се запознае с хамстера. Той отделяше най-малко два часа, за да го съзерцава . Наблюдаваше го, как ходи, как яде, дори как спи.

Хамстерът оставаше напълно равнодушен към тези погледи и безкрайни наблюдения.

Веднъж котаракът бе поставен на масата. Той я изследва внимателно, за да открие нещо интересно за ядене, но уви за себе си нищо не откри.

На същата маса поставиха и хамстера. Той изобщо не обърна внимание на котарака, а бавно изследва всяка паднала трошичка, а след това с всичко открито натъпка бузите си и започна да дъвче.

Котаракът лежеше по корем, протегнал нос към хамстера и го наблюдаваше внимателно.

Изведнъж хамстерът забеляза рижата муцуна, дотича до нея и захапа носа на котаракът със зъбите си. Сега вече се знаеше, кой е доминиращият в тази къща.

По- късно котаракът независимо от това, къде се намираше, съзерцаваше хамстера на почтително разстояние и ако малкото скокливо животинче се затичаше към него, прикриваше носа си.

Котаракът следеше хамстерът макар и от далече, но не предприемаше нищо срещу него.

Минаха години. Котаракът остаря, хамстерът отдавна не е вече между живите, но спомените са си спомени.

Котаракът гонеше гълъби, мишки и всичко, което се движеше, но от време на време повдигаше глава нагоре и съзерцаваше мястото, от където се появяваше хамстера. Може би се надяваше, да го види пак……

Е, ако това не е любов, здраве му кажи.

Компанията „ИНКОМ“, създадена към Томския политехнически университет, е разработила телекомуникационен комплекс от мобилни оперативни групи(МОГ), въз основа на безпилотни летателни апарати.

Разработката позволява да следи къде има пожари и наводнения, както и да се определя точното място на сеченето „на черно“.

За оперативното наблюдение са необходими безпилотен самолет и специализирана техника, която предава данните на диспечерите чрез сателит или клетъчен комуникационен канал.

Комплексът е бил успешно тестван на територията Красноярск, от  представители на авиогорската охрана и горското стопанство.

Астрономите от Колежа по литература, наука и изкуствата в Мичиганският университет, първи забелязали, че горящия газ вътре в галактическия ореол на Млечния път, се върти в такава посока, в който и се върти и галактическия диск. Освен това скоростта на въртене  е сравнима с тази на диска.

Тези открития ще помогнат да се хвърли светлина върху процесите на „сглобяване“ на отделните атоми в звезди, планети и галактики, както и на нашата собствена галактика, ще може да се прозре бъдещето на тези галактики.

В това ново изследване, екип от учени, водени от Едмънд Ходжис-Клак, младши изследовател в Мичиганския държавен университет с помощта на архивираните данни от наблюденията, събрани от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция, са установили, че за кислородните атоми на ореола на Млечния път се наблюдава Доплерово смущение.

Спектралните линии на силно горящия кислород, показват движението на масата на газа, което е в същата посока, в която се върти диска на Млечния път.

Изчисленията на групата, са показали, че скоростта на това движение е сравнима със скоростта на въртящия се диск на Млечния път, равна примерно на 640 хиляди километра в час.

Откриване на въртенето на гореща ореол е ценно наблюдение, което ще помогне за разкриването на механизмите на образуване на Млечния път.

Става въпрос за кукувицата, която не се обременява с проблемите свързани с възпитанието на децата си. Знаем само, че тя си лети за собствено удоволствие.

В действителност, женската кукувица всяка пролетта и лятото неуморно провежда тайно наблюдение на другите птици.

За да гарантира оцеляването на пилетата си, майката  трябва да следи за мястото, където се построява чуждото гнездо и да успее навреме да сложи яйцата си там. Пиленцата ѝ трябва да се появяват по-рано от своите братя и да отстранят „конкурентите“ си.

Затова не можем да кажем, че кукувица хвърля децата си, а по-скоро, ги отдава на надеждни семейства. Тя сама не е в състояние да отгледа толкова много потомство, колкото ще възпитат „приемните родители“. Една самка може да подхвърли най-малко 10 яйца в чуждите гнезда.

С такова рисковано занятие, което се нарича гнездов паразитизъм, могат да се занимават само дълбоко законспирирани личности. За това възрастните кукувици са почти невидими. Ако самците издават своето присъствие с познатото „ку-ку“, то самките са тихи и погледът ти много рядко може да попадне на тях.

Тогава  каква полза има природата от кукувицата? Тя е една от птиците, които се хранят с „косматите“ гъсеници. За възпитанието на малките кукувичетата малките птички унищожават не по-малко вредни насекоми, отколкото за собственото си потомство.

Сякаш са се провинили видовете възпитатели? Тук има известен  замисъл. Кукувицата учи малките птички да не бъдат глупави.

За да продължат рода си, те трябва да се научат да слагат яйцата си, да се държат тихо в гнездото, не изявявайки местонахождението му и въобще да устроят дом на такива места, където никой няма да ги намери, даже кукувицата.

Интересното е, че има  птици подобни на кукувицата в други континенти. Самките на водоплаващи птици понякога практикуват частичен паразитизъм, подхвърляйки част от своите яйца в гнездото на съседите.

Възможно е кукувицата да е започнала своята кариера по аналогичен начин. Но преуспяват само тези, които не губят време за самостоятелно възпитание на потомството си.

Април 2016 г беше най-горещият в историята за наблюдение на състоянието на атмосферата.

Учените не се решават да се правят прогнози за бъдещето. Въпреки това, експертите не изключват  възможността тази година да сме свидетели на нови температурни рекорди.

Тези процеси са причинени от високи нива на емисиите на парникови газове, както и на Ел Ниньо, които се характеризират с колебания на температурата на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан, значително въздействащи върху климата.

Според учените, за около 195 от 201 вида животни и птици в Арктика се очаква смърт заради климатичните промени, които са причинени от глобалното затопляне.