Миладин се премести със семейството си в нов град и дом.

Един ден той сподели с жена си Соня:

– Навиците за децата ни за сън са се променили.

– Ще е съгласиш, че не бе необичайно да намерим един или и двамата в леглото си до сутринта, – усмихна се Соня.

– Да но това е неудобно за нас, – повдигна вежди Миладин.

– Време е да направим промяна, – предложи Соня.

За целта купиха нови покривки за легла и започнаха да отсядат в стаята на децата си, докато заспят, планирайки след това да се промъкнат до спалнята си.

Промяната отне повече време от очакваното.

Миладин отбеляза:

– Някои нощи бях толкова уморен, че щях да заспя на пода.

Една сутрин Соня показа снимка на Миладин, която беше направила през миналата нощ.

На нея бяха Миладин и синът му, заспали един до друг на пода.

– Забележи, – засмя се Милан, – оставил е удобното си легло, само да бъде близо до мен.

Тази снимка Накара Миладин да се замисли.

– Имам чувството, – каза той на жена си, – сякаш Бог ме пита: Готов ли си да оставиш утехата си, за да си близо до Мен?

Няма нищо лошо в комфорта. Това е благословия, но когато става въпрос за следване на Бога, утехата обикновено не е част от призванието.

Той не ни моли да живеем лесно, а да бъдем послушни.

Понякога трябва да оставим мекото удобно легло и да стъпим на твърдата земя на вярата.

Растежът се случва, когато разменяме комфорт за близост. Това е мястото, където се изгражда доверие. Тук се формира призванието.

Истинското ученичество струва нещо. Но наградата е живот, белязан от цел, присъствие и по-дълбока връзка с Него.

Мони погледна приятелите си и попита:

– Знаете ли, че гробището е най-богатото място на земята.

Последва моментална реакция:

– Глупости.

– Това е невъзможно.

– От къде ти хрумна такова нещо?

Мони вдигна ръка, за да успокои приятелите си.

– Там са погребани мечти, които никога не са били преследвани, – сви един от пръстите си на дясната ръка Мони, – призивите, на които никой не се е подчинил и целите, които не са осъществени.

– Повечето хора не губят живота си наведнъж, – отбеляза Тони. – Това става бавно чрез разсейване, компромиси и комфорт. Безкрайни купони. Пристрастяването е маскирано като свобода. Часове, загубени от превъртане, вцепеняване и избягване на отговорност.

– Странното е, че в началото нито едно от тези неща не се чувства да е опасно, но с течение на времето те заглушават спешността, – забеляза Тошо.

– Писанието казва, че трябва да изкупваме благовремието…. – задълбочи разговора Пепи.

– Какво означава „да изкупваме благовремието“? – полюбопитствува Досьо.

– Това означава да се откупи обратно, да се спаси от загуба, – опита се да обясни Пепи.

Всички го гледаха в недоумение, за това той продължи:

– Да се възползва максимално от всяка възможност. Все едно някой умишлено вади време от отпадъци и го поставя на работа с цел. Изкупителното време не означава да правиш повече, а да реагираш бързо на Бога. Подчинението често е чувствително към времето. Когато Бог ви побутне да прощавате, да говорите, да служите, да се молите, давате или да излизате с вяра, забавянето може да се превърне в непокорство.

Някои махнаха с ръка, а Атанас се изпъчи:

– Ти цяла проповед ни изнесе за твоя Бог.

Пепи вдигна рамене и прибави:

– Наследството се изгражда в обикновените моменти, казвайки „да“, където си. Да бъдеш верен на невиждани места. Да внимаваш на малки възможности, които изглеждат незначителни, но са тежки с цел. Нямате нужда от нов сезон, за да се подчиняваш на Бог, просто осъзнай сезона, в който вече си.

Повечето бяха престанали да го слушат, но Пепи се бе засилил и не млъкваше:

– … потенциалът сам по себе си не е наследство. Той трябва да бъде настроен. Това, на което последователно се подчинявате, оформя това, в което в крайна сметка се превръщате.

Групата се разпръсна.

Митко мърмореше под носа си:

– Живеем заобиколени от постоянни изисквания. Известия, отговорности, натиск, вътрешен шум … Много неща искат нашето внимание, но не всичко подхранва душата ни.

Той се почеса по главата:

– Какво каза Исус на Марта? „Вие сте притеснени и разстроени от много неща, но малко неща са необходими или наистина само едно“.

– Възможно ли е да съм много зает, а вътрешно празен? – запита се той. – Наистина, някои неща запълват графика ми, но не изпълват сърцето ми.

Митко въздъхна:

– Трябва да изхвърля всичко, което ми пречи, за да вървя напред. Не всичко, което заема място в живота ми, заслужава да остане там. В крайна сметка, какво ме занимава, без да ме изгражда?

Понякога пробуждането започва с изчистване на пространството.

Манол бе силно развълнуван, когато сподели откритието си:

– Летящият акробат всъщност не прави нищо, всичко прави този, който го прихваща. Той просто протяга ръце и чака другият да го хване и да го издърпа на безопасно място.

– Така е, – съгласи се Щерьо, – акробатът трябва да се довери с протегнати ръце, че прихващача ще го хване на време.

– В трапецообразен акт на спасение, Бог е хващачът, а ние сме летящите акробати, – отбеляза Атанас. – Ние Му се доверяваме. Разчитаме единствено на способността на Бог да ни хване.

– Когато му се доверим, се случва нещо прекрасно, ние летим! – възкликна Жельо.

– Отец никога не е изоставил никого, – поклати глава Румен, – Той няма да изостави и вас. Хватката Му е здрава и ръцете Му са отворени. Оставете се изцяло на Неговата грижа. Като го направим, ще открием, че е възможно – да, възможно е да не се тревожим за нищо.

Георги Стефанов бе отговорен за продажбите в новата компания. Веднага той почувства непреодолим натиск да спечели нови клиенти.

Чувстваше се сам и се бореше много през този период, но Бог беше с него.

Бе получил обаждания за услуги във фирмата му „изневиделица“.

Хората се обаждаха и споделяха:

– Някой ни насочи към вас.

– Кой ви насочи? – питаше Георги.

– Не си спомням точно, но каза, че сте много добри, – бе отговорът.

Тогава Георги осъзна:

– Бог се грижи за мен, дори когато се чувствам претоварен и самотен.

Бог е безопасно място, на което да бягаме по време на един непосилен сезон.

Нашите сърца могат да намерят убежище в Него.

Бог се превръща в наш подслон сред натиска на едно претоварено сърце.