За всекиго по нещо

На едно събрание обсъждали въпроса: „Кое е най-страшното, което може да ти се случи?“

Един казал:

- Болест.

Друг:

- Бедност.

Трети:

- Смърт.

Всички възможни страхове на хората били споменати. Накрая се обърнали към един мъдрец. Той казал:

-  Лошо е ако не се изпълни това, което искаш, но още по-лошо е, когато стане това, което не искаш.

Една жена отишла при един мъдрец и му казала:

- Ти ни събра с мъжа ми, сега ни разведи.

- Защо, какво се е случило? – попитал мъдрецът.

- Всички мъже се прибират навреме в домовете си, а моя все закъснява. Казва, че му се налагало да остане до  по-късно. Не искам да живея с мъж, който има такъв недостатък.

- Добре, – казал мъдрецът, – ще ви разведа, но при едно условие. Искам да  ми изпечеш питка, но всички продукти, които използваш ще вземеш от съседите си, като им обясниш причината.

Жената се прибрала и веднага се заела с питката. Отишла при една от съседките си и я помолила за кана с вода.

- Че у вас водата да не е свършила? – изумена я попитала съседката.

Жената й разказалаза причината поради, която поискала вода от нея. Другата я погледнала и започнала:

- Ех, да знаеш какъв е моя! – и продължила да разказва нерадостната си съдба.

Жената отишла при друга съседка и й поискала сол. И тази жена й се оплакала:

- Ех, да знаеш какъв е моя! – След което следвало поредното оплакване.

Така жената обиколила махалата, събрала продуктите за питката и се наслушала на оплакванията на другите жени.

Запретнала ръкави и омесила обещаното на мъдреца. На другата сутрин отишла при него, дала му хляба и казала:

- Със здраве да си я изядеш,  но не ме развеждай с мъжа ми.

- Защо така? Какво се е случило? – изненадано попитал мъдрецът.

- Събрах продуктите, както ме научи. Всяка жена, при която отидох ми се оплака от мъжа си. Оказа се, че моят е най-добрият.

Един мъдрец и неговия ученик седели край вратата на своя град. Дошъл един пътник и ги попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви живеят там, от където идваш? – попитал мъдрецът.

- Мерзавци и крадци, злобни и развратени.

- И тук са такива, – казал мъдрецът.

След известно време дошъл друг пътник и той също попитал за хората в града.

- А какви са хората от там, където ти идваш?

- Прекрасни хора са, добри и отзивчиви, – отговорил пътникът.

- И тук ще намериш такива, – казал му мъдрецът.

- Защо каза на единият, че тук живеят негодяи, а на другия добри хора? – попитал ученика.

- Тук има добри и лоши хора, – казал мъдрецът. – Всеки намира това, което умее да търси.

- Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

- Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

- Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

- Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.

Един мъж се обърнал към местния мъдрец:
- Кажи ми, какво да правя с моите родители? От старост са оглупели. Само плачат и мърморят. Да ги изпратя ли в някой старчески дом? Не мога да понасям всичко това вече.
Мъдрецът поклатил глава и казал:
- Трудно ти е, приятелю мой, напълно те разбирам. Но помисли добре! Когато ти лежеше в люлката, не се отличаваше с по-голям ум от този, който те имат сега. Ден и нощ ти не даваше почивка на родителите си и ги притесняваше с плач и викове. Колко ласки, търпение и любов са показали към теб, докато порастеш. Те са били готово да жертват живота си за теб.
Не напразно е писано: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята“.

Един мъдрец си помислил: „Защо толкова низко оценявам мъдростта си? Ето всеки човек може да дойде при мен за съвет и просто да се наслади на разговора с мен. Какво правя? За мъдростта ми нека си плащат“.
Дал обявление, че еди кой си мъдрец е готов да беседва със всеки за 10 жълтици.
Друг мъдрец чул това и си казал: „С какво аз съм по-лош?“ И дал също обявление, че е готов да беседва с хората, но само срещу заплащане.
Веднъж първият мъдрец вървял по улицата и с него били учениците му. Те срещнали втория мъдрец също обкръжен от ученици.
„Сега, – помислили си хората, – ние ще се насладим на беседите на двамата мъдреци. Техните думи имат стойност на злато“.
Но двамата мъдреци изобщо не отворили уста. Алчността ги победила.

Една жена се оплаквала, че богатството не ѝ носело щастие.
Чул я един мъдрец и ѝ казал:
- Нима мислите, че без разкош и комфорт няма щастие? За да си истински щастлива, мила моя, ви трябва само едно. Трябва да имате нещо, по което толкова да се увлечете, че да забравите за себе си.

Веднъж един човек попитал един мъдрец.
- Защо трябва да спазвам заповедите на Бога, когато не разбирам тяхното значение?
- Когато си болен ти се обръщаш към лекар, – казал мъдреца, – и лекарят ти дава лекарство. Знаеш ли защо ти дава точно това лекарство, а не друго? Не, но се доверяваш на лекаря, който лекува тялото ти и приемаш лекарството.
Нима по-малко трябва да се доверяваш на Бога, който лекува душата ти?

При един мъдрец дошла една жена и го попитала:
- Защо хората тъгуват?
Мъдрецът бързо и кратко отговорил:
- Тъгуват тези, които мислят само за себе си.
Когато човек  е тъжен, той мисли за нещата, които ще се случат или вече са се случили, но в центъра на всичко това е неговото душевно състояние: Той се е провалил. Него не са го разбрали правилно. От него са отнели това, което по начало му е принадлежало……
Ако този човек бе помислил каква вреда е нанесъл с действието или бездействието си, нямаше да тъгува, а щеше да се стреми да поправи нещата, доколкото може или да помогне в дадената ситуация.

Една мечка помагала на един сиромах да си изкарва хляба. За целта тя играела пред насъбралата се тълпа, а после стопанина минавал с шапката си и събирал подхвърлените от хората монети.
Една маймуна видяла мечката и рекла:
- Когато вървиш на задните си лапи, много се кривиш.
Мечката се засегнала:
- Какво говориш? На подигравки съм сита. Какво те интересува как ходя и дали съм красива на вид?
В разговора се намесила и свинята:
- Харесваш ми. До сега не съм видяла по-добър танцьор от теб.
Мечката, навела глава и млъкнала. Но после смирено казала:
- Това, че маймуната не ме одобрява не е беда, но щом свинята ме хвали, това означава, че танцувам много зле.
Лошо е, когато не те хвали мъдрец, но е по-зле, когато те хвали глупак