Матилда бе убивала нееднократно. За това бе осъдена на повече от двадесет години затвор.

В последно време се говореше следното за нея:

– Матилда се е поправила. Тя е станала християнка.

На адвокатът Методиев бе предложено:

– Бихте ли представлявали Матилда, която е в затвора, но се е променила към добро. Поискала е да подаде молба за условно освобождаване.

Методиев бе християнин. След предложението той дълго обмисля нещата.

Накрая мотивиран от вярата си реши:

– Трябва да ѝ осигуря правото на защита, но ще позволя съдията сам да вземе решението. Аз не извинявам по никакъв начин нейните престъпления, но търся справедливо прилагане на закона.

В резултат на това си решение той получи множество нападки, отчуждение от роднини и близки, дори и смъртни заплахи.

Справянето с опасни нарушители изисква голяма проницателност. И все пак понякога Бог ни призовава да молим за милост за хора, които всъщност не я заслужават.

Матилда почина в затвора и кой знае дали обръщането ѝ във вярата е било искрено или циничен трик за освобождаване?

Въпреки това, като хора, които получават Божията милост, е нужно да бъдат милостиви, когато Бог ги призовава.

Млада жена водеше малко момченце за ръка. Магазина бе препълнен, но тя упорито дърпаше рожбата си, която питаше:

– Мога ли да взема това?

А след това упорито настояваше:

– Моля те? Моооооооооооляяя!

Молбата на детето се бе превърнал в крясък.

То знаеше, че ако вдига шум, майка му, за да се отърве от крясъка му, може и да му го купи.

Но тя бе упорита жена и влачеше към изхода крещящото дете.

Дразнещо е, нали? Защо децата го правят?

Защото работи, макар и не винаги, зависи от родителя.

Така и понякога хората се молят за нещо веднъж и смятат, че това трябва да е достатъчно.

Нека вземем за пример от това дете. Не да бъдем хленчещи и досадни, а постоянни, да искаме и да продължаваме да искаме с вяра.

Какво става , когато поискаме и не го получим? Ние се обезсърчаваме.

Когато не го получиш веднага, Божият отговор не е „Не, не можеш да го имаш“, а вместо това е „Не, още не е готово“.

Ами ако ти още не си готов за това? Или какво, ако е „Имам нещо по-добро за теб“?

Би ли променило начина, по който се молиш, ако осъзнаеш, че това не е правилният начин, точното време или правилното нещо за Него да каже „да“ на тази молитва?

Бог не е нашият вълшебен джин в бутилка, който само чака да натъркаме Неговата вълшебна Библия с няколко подбрани християнски звучащи думи. Бог е толкова много повече от това.

Не се сърди на Бог като детето в магазина, но следващия път, когато се молиш, не забравяй, че постоянството е ключът към побеждаващи молитви.

Илия се разхождаше по плажа. Духаше слаб вятър и гонеше вълните.

Изведнъж той забеляза гърло на бутилка стърчаща от пясъка.

Той бързо изтича и започна да рови мълниеносно.

Когато я извади му се стори позната. Дори започна да си мечтае:

– Дали ако я потъркам, ще изскочи джин от нея и ще ми изпълни някое желание?

Илия я потърка, но джинът не се появи.

Последва разочарование.

И Илия захвърли бутилката обрано в пясъка.

По такъв начин някои гледат на молитвата.

Когато Бог не им отговори, те Му се обиждат. Възмущават се, че не на тяхно разположение.

Но те грешат в едно, нашите молби трябва да отговарят на Божията воля.

Вместо да основаваме молитвите си на „Надявам се“, нека се основават на „Бог казва така“.

Ако ние се насищаме с Неговото Слово, тогава Неговите желания ще станат наши.

Вера тъжно сподели:

– Неведнъж или дваж се оказвах на ръба. Молих за помощ, но хората никога не са ми помагали. Винаги съм се справяла сама.

А след това тя отсъди категорично:

– Не може да се разчита на никого. Безполезно да викаш за помощ!

Мартин възрази:

– Говориш глупости. Ако си успяла да се измъкнеш и успееш, това е помощ отгоре.

– Но нали помощта идва чрез хората?! – нервно тръсна глава Вера.

– Понякога това става чрез промяна на обстоятелствата. Събития се променят. Изведнъж се появява попътен вятър …, но човек не разбира, че е получил помощ, – заобяснява Мартин. – Той само се оплаква и твърди, че молбите му са останали без отговор.

– Да, умът, интуицията заработваха в мен мощно. Получавах прилив на енергия, – отбеляза Вера.

И тя разбра.

За това наведе глава и тихо промълви:

– Благодаря Ти, Господи за силата и всичко необходимо, което ми даряваш в трудни ситуации.

Пчелите отлетяха при Господа и се оплакаха:

– Домовете ни се разрушават. Медът ни се краде. Рояка се затрива. Ние не можем да се защитим, дай ни средство против това.

– О, тези слаби същества искат да защитят труда си от алчните и злите, – каза си Господ.

Забелязали ли сте, че когато не искате да дадете труда си на потребителите ставате алчни и ядосани?

Господ изпълни молбата на пчелите. Даде им жила но ги предупреди:

– След като ужилите, ще умрете.

Така се случва със всеки добър работник. Той се защитава, но след това се чувства зле за дълго време.

Затова жилете, само когато е необходимо.

Има и друг начин да се защитите. Вземете пример от пчелите.

Те се събират на рояк и заобикалят този, който им е причинил вреда. Принуждават го да бяга и да се спасява. Така остават живи.

Силни сме, когато взаимно се подкрепяме.