Бог много добре знае как да разбие на пух и прах плановете ни, които ние си ги правим, без да търсим волята Му. Ако постъпваме така, ще отидем там, където Бог не ни е изпратил и изведнъж ще си спомним, че сме избирали маршрута без Него.

Когато изграждаме плановете си, ако се интересуваме какво Бог ще каже за тях, можем напълно да се избавим от евентуални тревоги и вълнения.

В „духовните“ дела ние оказваме на Бога почит и уважение. Ако ни се струва, че при Бога трябва да пристъпваме в „неделно“ настроение, ние никога няма да дойдем близко до Него.

Отивайте при Бога такива ,каквито сте. Не градете планове, в които има зло. „Любовта… не мисли зло“. Тя знае, че злото съществува, но не го приема при вземането на решения.

Не си изграждайте планове за черни дни. Ако вярвате в Исус Христос, вие няма да правите запаси за черни дни.

Всеки ден си напомняйте, че когато правите планове, на първо място трябва да се съобразите с мнението на Бога.

На брега на Калифорния активисти за правата на животните са открили рядка морска отровна змия. Тя се намира на стотици километри от нейното място на обитаване.

Учените смятат, че причината за това е климатичния феномен Ел Ниньо.

Редката змия Pelamis platura е била забелязана изхвърлена на плажа Силвър Стренд Стейт Бич. Дължината ѝ е 60 см.

За последен път тази змия е наблюдавана в този район през 1972 г., по времето на Ел Ниньо.
По мнение на еколозите, този случай няма да бъде единствен.

Природозащитниците смятат, че природен феномен Ел Ниньо е опасен за бъдещето на екологичното състояние на земята. Активирането на Ел Ниньо води до нагряване на повърхностните води на Тихия океан. Усилване и честота на явлението може да доведе до смъртта на морски живот и да се наблюдават други екологични проблеми.

Ел Ниньо през 2009-2010 беше най-тежкият през последните четири десетилетия и е причинил тежка суша в Индия.

Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.

Един художник имал много високо мнение за таланта си.

Веднъж той трябвало да нарисува портрет на папа Лъв XIII. Портретът съответствал на образа.

След като свършил работата си, художникът попитал папата:

– Кажете, какъв текст да поставя под портрета ви?

– Вземете, моля, Евангелието на Матея 14:27 и добавете моето име, – отговорил папата.

В дома си художникът отворил Евангелието на Матей и прочел: „Аз съм; не бойте се“.

Лауреатът на Нобелова награда по физика Лев Ландау много си патил поради собствената си срамежливост.

Струвало му се, че хората край него виждат само неговите нелепости и тайно се смеят зад гърба му.
Тогава той решил с клин клин да избие, т.е. да отиде срещу страховете си.

Ето веднъж какво се случило с него.

– Мога ли да ви задам един въпрос? – обърнал се Ландау към един самоуверен брадат човек, приличащ на предприемач или търговец от времето на новата икономическа политика.

Човекът спрял.

– Защо носите брада? – със любезен тон продължил Ландау, въпреки явната опасност, идваща от събеседника му.

А за да се отучи да преживява и да се тревожи от чуждото мнение Лев Ландау се разхождал по Невския проспект с шапка, към която бил прикрепен балон.