Бончо бе вече в напреднала възраст. Той обичаше да показва раните си и да разказва за битките, в които бе участвал. Когато говореше, очите му излъчваха необикновен блясък. Той се пренасяше на мястото на битката и отново преживяваше всичко, което му се бе случило там.

Златан гледаше стария войн и си каза:

– Така и ние като него, когато се връщаме у дома в небесната си родина, към която се стремим, ще разкажем за милостта и верността на Бога, Който ни помага да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали по пътя си.

Димчо, който бе до Златан го попита:

– Би ли искал да бъдеш сред многобройните, облечени в бели дрехи и да чуеш думите: „Това са всички, които са преминали през болки и мъки, освен един“? Искаш ли да те посочат като светец, който никога не е изпитвал скръб?

– В никакъв случай! – подскочи Златан. – Защото тогава ще бъдеш чужда и непознат сред това свещено братство.

– Ние сме доволни, когато вземаме участие в битките, – засмя окуражително Димчо, – защото скоро ще носим короната и ще развяваме палмови клони.

А ветеранът от войната продължаваше със своите спомени:

– „Къде получихте раните си?“- ме попита хирурга, а аз му казвам: „Малко преди върха“.

Той бе забравил за зеещите рани, но беше запомни едно, че е завоювал върха.

– Така и ние ще се стремим да достигнем изпречилата ни се височината заради Христос – разсъждаваше на глас Златан – и няма да се успокоим, докато имаме възможност да възкликнем: „Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих“.

– Бог не гледа колко медали и отличия имаме или колко дипломи сме защитили, – каза Димчо. – Той гледа белезите останали от битките ни.

– Какъв знак за отличие може да иска един Божий човек, освен белезите, получени по време на служба, загубите и лишенията, понесени заради венеца, носен в името на Исус, пълно изтощение в подчинение и изпълнение заповедите на своя Командир? – заключи Златан.

Думата идва от латинското gentilis означаващо принадлежащ на раса или род и на английски man означаващо мъж. По смисъл думата на английски gentleman е аналогична на френската gentilhomme, на испанската gentilhombre и на италиянското съчетание  gentil uomo или gentiluomo.
На всички изброени езици тези дуни означават добре образован човек от добро семейство, членовете на които имат особени отличия. От английски тази дума неизменно се превеждат на латински език като generosus нежен. Джентълменът се отличава с елегантност, точност и умение да си държи на думата – джентълменско споразумение.
От гледна точка на образа, формиран в общественото съзнание, джентълменът се отличава с безупречни маниери и галантно поведение по отношение на жените. По-специално той не може да удари жена и т.н.
През Средните векове джентълмени са се наричали членовете на нетитлуваното дворянство – Gentry, към което се отнасяли рицари и малките синове на феодала. Титлата на бащата се наследявала само от най-големия син.

Густав Малер оглавявал Кралския оперен театър във Виена цели десет години. През лятото на 1907г. заминал за Америка. Оставяйки дирекцията на виенския театър, Малер сложил в едно от чекмеджетата на бюрото, в принадлежащия му кабинет, всичките свои отличия.
Намирайки ги сътрудниците на театъра решили, че той е забравил своите „драгоценности“ случайно, от разсеяност и побързали да съобщят за това на Малер.
Отговора отвъд океана  се забавил доста дълго и бил неочакван за загрижените хора в театъра: „Оставих ги на моя приемник“.
Всеки от вас може би ще си има своя версия за случая, това е нормално. Но освен като анекдот в случая човек би си задал въпроса: „Кога и по каква причина бих оставил наградите и отличията си постигнати в миналото“?
С напредването на годините, човек все повече изтъква „какво е направил“, „какво е постигнал“. Като удавник за сламка той се държи за миналото си и не търси нови хоризонти. Нима за възрастния човек няма алтернатива. Свободното време, с което разполага след години на работа и напрегнато ежедневие, като че ли няма за какво да употреби. Забравил е за младежките си мечти, за повече свободно време, за желанието да постигне неща, които не е могъл. Влачейки еднотипния режим: работа, домашни задължения,общуване с членовете на семейството,телевизия, сън, загубва желание за творчество в каквато и да е област.
Може би, като Малер трябва да се окажем в друга обстановка, при други условия, за да не се подпираме на миналото си като на патерица, а да мислим за реализация на скритите си възможности, не събудени до този ден.