В кухнята че усещаше оживление. Марта, режеше, вареше, запържваше и какво ли още не. А от една голяма тенджера се долавяше приятен аромат на вкусна яхния.
Скоро мъжът ѝ щеше да си дойде гладен от гората. Хляба кротко стоеше в месала увит и чакаше времето, когато стопанинът на дома ще го разчупи.
Чу се скърцане на каруца и конско пръхтене.
– Дойде си, – каза си Марта.
В стаята влезе мъжът ѝ Стоил и свекърът ѝ Дечо. И двамата шумно я поздравиха и в един глас заявиха:
– Гладни сме като вълци. Какво има за ядене.
Хвърлиха горните си дрехи и се настаниха край масата. Марта разсипа по паниците още топлата яхния, а Дечо посегна към хляба и го разчупи на парчета.
След като утолиха глада си, двамата мъже се облегнаха доволни на столовете си.
– Добри животновъди сте били, – каза Дечо на снаха си.
Марта и Стоил дълги години бяха работили в близката кравефермата. Двамата даваха най-много мляко, чиято маслеността му бе доста висока.
– И другите така разправяха, – засмя се Марта, – когато работехме във фермата.
– Не, става въпрос за нещо друго, – каза Дечо.
И ето какво разказа възрастния човек в подкрепа на казаното.
– Със Стоил се връщахме от гората. И гледам на отсрещния хълм пасат крави. С тях бяха Въло и Надето. Тогава Стоил каза: „Това са нашите крави. Искаш ли да ги извикам тук?“ Не му повярвах и той веднага изсвири с уста, а после се провикна: „Йоно, Пено елате тука!“ Кравите наостриха уши и хукнаха надолу към нас, след тях тръгнаха и другите животни. Когато кравите дойдоха при нас започнаха да ближат ръцете на Стоил и да му се галят.
Очите на старецът се насълзиха:
– Ако не бях го видял, никога нямаше да повярвам. Добри пастири сте били с мъжа си, Марто. Бог да ви поживи!
След това Дечо стана и тръгна към портата, обърна се и рече:
– Добри стопани сте …..
