Миналата седмица Зоя бе поканена от дългогодишната си приятелка Славка на вечеря. Дружбата между двете от година на година ставаше все по-крепка.

Вечерта бе тиха и ясна. Безброй звезди мигаха по местата си, а топъл ветрец развяваше косите им. Те седяха на терасата на един малък ресторант и споделяха спокойно мислите си.

– В последно време осъзнавам, че и двете се намираме в своята житейска есен, – каза Славка. – Това ме натъжава, защото по-голямата част от живота ми е минала.

– Когато гледам красивия танц на жълтите листа, които падат от дърветата, – възторжено поде Зоя, – виждам как в нежния си полет към земята отразяват слънчевите лъчи по неповторим начин. Есента е любимият ми сезон.

Славка я погледна изненадано и извика:

– Ти си луда. Във всичко виждаш красота и нежност.

Зоя се засмя:

– Идва време, когато листата трябва да окапят. Бог има план за цялото Свое творение, както за природата, така и за нас, хората. За това съм спокойна за своята есен

– Есента винаги ми е навявала само тъга, – тъжно каза Славка.

– Животът ми е в най-красивия сезон, – тихо каза Зоя. – В него радостта и тъгата се преплитат като нишки в пъстър килим. Бог има планове за нас, за това нека се успокоим, да замълчим и да се вслушаме в Неговия глас. Можем напълно да Му се доверим.

– Кой знае точното време за всяко нещо? И ще бъде ли със нас, когато се страхуваме? – попита Славка.

– Нека намерим утеха в Божиите обещания, – Зоя прегърна приятелката си. – Да му благодарим за красотата на творението Му, за красивите сезони в нашия живот. Нека възложим страховете си на Него и да бъдем уверени, че Той ще ни даде сила и ще ни привдигне.

– Да, така е, – съгласи се накрая Славка. – Бог е с нас през всичките сезони на нашия живот. Няма да се страхувам вече за бъдещето си.

Успокоение и мир настъпи в душата на Славка, а лицето на Зоя излъчваше радост и искрена любов.

Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес  в западни край на острова.

Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.

За разлика от домашните крави, мирно  пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.

Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.

Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.

Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.

Пътища решават проблемите на инфраструктурата. Те свързват хората и очароват с многото си лица.

Панамската магистрала, която е приета за най-дългият път в света, се простира от снежните простори на Аляска до бреговете на Южна Америка на 30 000 км.

По пътя, който минава през два континента се срещат джунгли, планини, ледници, пустини и, разбира се, много опасни и труднопроходими места.

Един ден царят се замислил, икономиката в царството му пропадала сериозно, а той трябвало да намери изход от ситуацията.

– Развитието на икономиката става по един от двата начина – интензивно и екстензивно, – казал си царят. – В първия случай държавата отива по пътя на техническия прогрес. Създава и внедрява иновативни технологии.

Царят въздъхнал , а след това продължил да разсъждава на глас:

– Във вторият случай държавата се развива за сметка увеличаването на количеството на производството и съответните работни места.

Дълбока бръчка се появила на челото му.

– Екстензивното развитие не предполага интелектуален скок напред и създаването на прогресивни технологии. То се основава  на мащабиране на по-рано известни производства. Тогава какво да правя?

Нито първата, нито втората сгрявали царската душа. За това се появила нова форма на развитие, която била въведена от царя. И я нарекли стабилност.

Тази форма на развитие включвала постепенно разрушаване на съществуващото производство, бавна деградация и умиране.

Нововъведението на суверена било прието с ентусиазъм във Великата Държава. Много поколения се жертвали за тази цел. Радостта на потомците била безгранична.

Така царят вседържател придобивал име сред народа …… И няма да бъде забравен.