Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.

Мощна буря в Северния Атлантически океан, предизвика серия от торнада в САЩ и докара до Северния полюс топли въздушни маси, което доведе до рекордно затопляне, температурата на полюса се покачи над нулата.

На 30 декември температурата на голяма част около Северния полюс се е колебаела от минус един до плюс половин градуса по Целзий. Температурата там е била такава, каквато е в Чикаго.

Досега на Северния полюс не са фиксирани такива високи температури през зимните месеци. Обикновено по това време на годината температурата на Северния полюс е около минус 30 градуса.

Метеоролозите обясняват аномалната ситуация с появата на две мощни сезонни явления: циклон, които се движи над САЩ и Северна Европа, и антициклон над Сибир, който е придвижил към Северния полюс топъл средиземноморски въздух.

Изобретатели са създали подводница, която се захранва от слънчева светлина. Новото съоръжения е кръстено Reef Explorer.
Подводницата е предназначена изключително за широките маси. Очаква се появата и на частни подводници, задвижвани от слънчевата енергия. Те ще струва не повече от среден автомобил. С тази необичайна лодка на всички заинтересовани ще може да се демонстрира красотата на подводния свят.
Под водата ще се намира само долната централна част на съоръжението. То ще бъде направено от специален прозрачен и много здрав материал. От страни на прозрачното тяло ще бъдат разположени два поплавъка със двигателите задвижвани със слънчеви панели.
Електрическа енергия, която ще се произвежда, трябва да бъде достатъчна, за да работи тази подводница. По-специално, това превозното средство ще се използва в близост до екватора. В този случай, пряката слънчева светлина, която ще пада върху фотоелектрическите клетки, ще зареждата батериите, която след това ще поддържа режима на работа на подводницата в продължение на шест часа.

Тази вечер Ангел и Христо се бяха събрали заедно. От край време обичаха да разговарят и да „разнищват“ нещата. Това беше нещо от рода „да вникнеш в същността“.
Христо отдавна бе предал сърцето си на Бога, но Ангел упорстваше, ровеше се в подарената му от Христо Библия, не подред, а на посоки и „провокираше“ приятеля си с въпроси върху неща, които бе прочел в нея.
Наближаваше Цветница и той бе намерил мястото, където децата прославяха Исус в храма, след като Той тържествено бе влязъл в Ерусалим и бе прекатурил масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
– Защо децата започнаха да викат: „Осанна на Давидовия син“? А главните свещеници и книжници, възнегодуваха?
– Разликата между децата и големите хора е в това, че децата, въпреки щуротиите, които правят, са искрени и честни. Те вършат това, което им харесва и не се съобразяват със нищо. Затова с радостни викове отдадоха подобаващата почит и хваление на Бог, – каза Христо.
– Но нали всички видяха чудесата, които направи Исус? – не отстъпваше лесно Ангел.
– Всичко истинско, всичко родено от Бога предизвиква гняв и негодувание, в тези, които живеят нечестиво, – с тъга в гласа си отговори Христо.
– Слепите и куците получават изцерение при Исус, децата Го хвалят, а свещениците осъди. Нима Исус мрази свещениците и няма любов към тях? Защо действа по този начин? – Ангел гледаше наивно Христо, като си правеше сметка, че така може да обърка и затрудни приятеля си.
– Защото това е единствения начин те да се покаят, – спокойно обясни Христо. – Чрез изобличението Той им дава още един шанс на тази земя. Той е свят, при Него не може да живее нищо нечисто.
Ангел не знаеше вече какво да пита, приятелят му за всичко имаше отговор.
– Не си ли забелязал, – каза Христо, – че свещениците и книжниците не се възмущаваха от факта, че Божия дом бе превърнат в разбойнически вертеп, а от децата, които хвалеха Исус.
– Колко грозно и лицемерно – съгласи се Ангел.
– Но нека не забравяме, – засмя се Христо, – че никой не е в състояние да попречи, а още повече да спре Бог да очисти храма Си.

Казват, че Америка е обсебена от две неща: спорт и разделянето между богати и бедни.
Какво се случва, когато първото се съедини с второто?
Випбоксове за богатите любители на спорта, като своеобразна вариация на първа класа на стадиона. Това е мястото, където действат индустриалните дизайнери.
Випбоксовете или както ги наричат Luxury box, са конструирани така, че да отделят своите посетители от общата маса на феновете. Като се почне от специален паркинг, личен асансьор и се стигне до напълно изолирана стая.
Разбира се, випбоксовете са разположени на такова място, където може да се види всичко на стадиона. Панорамните стъкла са непрозрачни от едната страна. А столовете са поставени на най-удобните места.
Зад местата за сядане има маси, на който можеш да си хапнеш и да следиш мача на екран.
Отделните тоалетни също са снабдени с екрани предаващи на живо футболните срещи. Така посетителите няма да пропуснат вкарването на гол, при никакви обстоятелства.