Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.
Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:
– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.
Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.
На църквата бе сложен голям катинар.
А след това председателят на селсъвета предложи:
– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.
Той събра хората пред църквата и каза:
– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.
Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?
Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.
– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.
Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.
Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.
– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.
– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.
Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.
Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.
Един ден Генко каза на съселяните си:
– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.
Същата вечер спряха болките му и той умря.
