Веднъж в годината в края на лятото Единбург се превръща в една голяма сцена.

Тук се провеждат оглушително шумни концерти, играят се театрални представления, представят се шоута, показват се филми, има изяви на танцуващи и творчески колективи.

Веселието е осигурено.

Най-зрелищен е Кралският парад на военните оркестри, минаващи под стените на древния Единбурския замък.

През лятото на 2016 г. британският студент Ли Пенг създал шлем с помощта, на който всеки млад човек може да се почувства като старец с деменция.

Този шлем е направен от полупрозрачна матова пластмаса, пропускаща светлина. Вътре в него има екран, слушалки и устройство, което заглушава звуците наоколо.

На екрана човек вижда картина, която преди това преминава през компютърна обработка. Всичко наоколо се разлива и губи първоначалната си форма, даже и познат човек не може да се познае.

Звуците също се изменят. Този, който е надянал шлема, чува не това, което говорят тези около него, в същото време не е възможно да се каже едно ясно изречение.

Създавайки този шлем Ли Пенг е искал да покаже на младите хора, какво мъчение е деменцията.

Направил така, че неговите връстници се замислили за пенсионерите и започнали да се отнасят към тях със състрадание, а не с ирония.

Михаил отиваше на работа. През ваканцията той цепеше дърва за продажба. Бе се замечтал, какво ще си купи със парите, които това лято щеше изкара, когато чу детски викове.

Там край реката се разиграваше истинска трагедия.

Михаил изтича и видя как в реката потъва малко момиче, а брат ѝ плачеше безпомощно на брега.

Младежът бързо съблече пуловера си и скочи в реката. Той внимателно обхождаше мътната вода, опитвайки се да намери детето.

Течението на реката бе отнесло момичето в страни, но Михаил продължи да се гмурка. Едва на петия път той успя да извади детето от тинестото дъно.

Когато извади момичето, то бе цялото посиняло и не дишаше. Надвеси се над нея, но не чуваше сърцето ѝ.

Малкото момче уплашено гледаше сестра си.

– Тя умряла ли е? – попита то.

„Спокойно, – каза си Михаил, – не всичко е свършено. Припомни си какво те учеше Стаматов в училище за случаите на удавяне“.

Той бе виждал и по телевизията как дават първа помощ на удавник.

И реши да опита. Михаил знаеше, че ако има възможност да върне момичето в съзнание, това е моментът, по-късно можеше да бъде късно.

Първо с плахи, а после по-сигурни движение той я обърна на страни, за да може да изтече малко вода, а след това започна да масажира сърцето на момичето както бе гледал да се прави. Детето веднага започна да кашля.

По това време край тях мина Стефан на колело.

– Позвъни на бърза помощ, – извика му Михаил.

Стефан видя посинялото момиче, което кашляше и се вцепени от страх. Тогава Михаил сам набра номера и съобщи:

– Да, на реката, близо до гората ….. дойде в съзнание …. побързайте моля ви, тук не разполагам с абсолютно нищо ….

След това се обърна към Стефан, който бе дошъл на себе си и му каза:

– Карай колелото към пътя, да срещнеш линейката. Ще им покажеш точно къде сме.

Линейката дойде бързо и пет годишната Силвия бе откарана в болницата.

След няколко дни позвъниха на Михаил и го помолиха да отиде при нея.

През тези дни той се притесняваше за малкото момиче, което извади от водата: „Дали направих всичко необходимо, за да ѝ помогнат после. Но, тя дишаше вече, навярно се е оправила вече ….“

Когато Михаил влезе в болничната стая, Силвия му се усмихна и каза топло, и сърдечно:

– Благодаря ти.

Михаил се зарадва, тя изглеждаше здрава и читава, а това на него му бе достатъчно.

Учените са разработили нов пластмасов материал, който може да бъде основа за производство на облекло, в което на хората никога няма да им е горещо. В тези дрехи ще ни бъде толкова прохладно, че изобщо няма да ползваме климатик.

Често синтетичните тъкани отблъскват водата, за това не попиват потта. При горещо време в облекло от изкуствена материя, хората буквално изтичат като течност, защото потта не се попива от тъканите.

В последно време учените се занимават с разработка на материал, който ефективно попива излишната влага и охлажда тялото, много по-добре от естествените материи.

Разработеният наскоро материал не само дърпа влагата и топлината от тялото, но и охлажда чрез захващане на инфрачервеното излъчване. Нашата кожа постоянно изпуска инфрачервени лъчи, за това ни е горещо, когато си облечем дреха.

Около 50% от топлината на тялото излиза чрез инфрачервено излъчване. Ако през лятото тези лъчи бъдат блокирани, хората ще усещат прохлада.

Новата тъкан е направена от наноструктури на полиетилен, които са непрозрачни за видимата светлина, но пропускаща инфрачервеното излъчване. В материала са добавени елементи, позволяващи на водата да преминава през влакната, като в памук.

По време на изпитването температурата на тъканта над повърхността на тялото на човека била с 4 градуса по-ниска, отколкото при памука.

Борис изкара цялото лято с родителите си на вилата. Доведоха си и котката, която не бе запозната с живота на вилата.

Тя дълго се приспособяваше, но накрая си намери развлечение. Неочаквано за всички започна да лови мишки, но не във вилата, а на улицата.

И тъй като котката не знаеше какво да да прави със хванатите мишки, ги донасяше във вилата и ги пускаше. За един ден донасяше по пет парчета.

Сега майката на Борис и котката си имат развлечение. Котката лови мишки и ги пуска във вилата, а майката лови мишките във вилата и ги пуска на свобода.

Така си живеят ….