В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

През 1789 г. членовете на Френското Национално събрание, поддържащо краля, заемали местата от дясната страна спрямо председателя, а привържениците на революцията седели от ляво.

При замяната му със Законодателното събрание разпределението се запазило. Привържениците на Конституцията сядали от дясно, а новаторите от ляво. Умерените депутати заемали централните места.

От тогава се наложила традиция, която деляла политиците на „десни“ – консерватори, капиталисти, монархисти, фашисти, „центристи“ и „леви“- социалисти, комунисти, зелени, анархисти.

На  входа на Михайловския замък, в петербургската Лятна градина,  се намира висока ваза, която наричат порфирна ваза.

Тя е била подарък от краля на Швеция.

Тази ваза не е направена от порфир, а от близка по цвят разновидност на гранита. Тя се задържа на мястото си благодарение на голямото си тегло.

В началото на 21 век вазата се разцепила поради пукнатини, получени от замръзване на вода, попаднала в нея.

Тя била изкусно възстановена при реставрация на градината, като използвали вграждане на камък от същата шведска област, от където първоначално е бил добит материал за нея.

Сред растенията в парка на Бъкингамския дворец се срещат много различни видове дървета.

Особено внимание заслужава черницата , посадена още при Джеймс I. С неговото име е свързана куриозна история.

Желаейки да помогне за развитието на производството на английска коприна, кралят заповядал да се насади цяла черничева гора в парка.

Но за съжаление избрал такъв вид черница, на която не живеят копринени буби.

Така проектът за английската коприна с трясък се провалил.

Англичанинът Хорас де Вер Коул е бил известен като най-непоправимия шегаджия.

Една от най добрите му шеги станала при необичайна продажба на билети. Той раздал на плешивите посетители определени места.

Когато всички зрители заели местата си, плешивите мъже образували неприлична дума, която прекрасно се виждала от балкона на крал Едуард VII.