Бурлаците, вървейки по брега покрай река или канал, теглели срещу течението с помощта на въжета речен съд по някоя от големите руски реки.

Съществували са речни платноходи, където бурлаците са вървели по палубата, дърпайки въжетата на кораба, които по-рано са били завързани нагоре по течението с котва.

Да се пусне котва било много сложно, за това бурлаците предпочитали традиционния ход.

През 19 век бурлатското корабоплаване било утеснено от конно, когато на палубата се движели и вършели същата работа коне.

А Иван Кулибин измислил и тествал водоход, при който котвата се издърпвала от въртящи се от течението на реката колела, но поради високата си цена този проект не получил широко разпространение.

В стари времена, преди широкото разпространение на механизацията, в английските домове се използвал трудът на кучета, бягащи на колела.

По този начин те въртели шиш, на който се печало месо.

За тази работа специално развъждали кучета с дълги и къси лапи.

Московският „Експериментаниум“ е една невероятна интерактивна изложба, разделена на някои области от науката: оптика, акустика, магнетизъм, електричество, вода, механика, пространството.

Във всяка зала има експонати, с които можеш и е нужно да си взаимодействаш като изследваш, събираш, разгадаваш пъзели, издърпваш, скачаш, дори и да крещиш.

Как може да се види звука, има ли цветни сенки, как да запалиш лампичка с ухо, как се получава водовъртеж, може ли човек да пропадне в черна дупка, как се въртят колелата на колата, защо магнита повдига желязото…..

Навярно сте слушали тези въпроси  много пъти? Заведете детето си в Експериментаниум и то ще види всичко със собствените си очи.

В музея на занимателните науки да се докосват експонатите е задължително

Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.

На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.

Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.

Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.

В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.

Първите достоверни сведения за създаване на конструкция подобна на велосипеда датира от 1817 г.
Тогава немският изобретател и аристократ Карл фон Дрез патентовал дървено двуколесно механично средство за придвижване на колела с кормило.

По-късно след оборудването на тази машина с регулируема седалка, изобретението нарекли велосипед.

Шотландецът К. Макмилан и французинът П. Лалман независимо един от друг снабдили велосипеда с педали.

Въпреки че шотландецът е направил модификацията си 23 години по-рано, конструкцията на Лалман от 1961 г. става известна и масово се пуска на пазара. Французинът е получил патент за своя велосипед през 1866 г. и става фактически първият му изобретател.