Дора паркира колата и седна в бара. Поръча си кафе без кофеин с мляко. Докато чакаше, реши да се обади на сестра си и бързо набра номера ѝ. Когато сестра ѝ вдигна Дора каза:

– Новия наемател е много разхвърлян, из цялата вила са пръснати книжа, няма къде човек да стъпи. Внимавай, ще си имаш проблеми с него.

Дора усети, че сетра ѝ я слушаше по-внимателно от друг път.

– Много си се променила, – отбеляза сестра ѝ.

– Добре съм, нищо ми няма, – бързо реагира Дора.

– Гласът ти е някак променен. Звучиш като възрастна, това може би е от напредването на бременността ти.

– Глупости, – засмя се Дора, – същата съм си.

– Не, не е така, – не се съгласи сестра ѝ, – звучиш някак тъжно. Да не си се забъркала в някаква каша?

– Само каши ми трябват, това пък от къде ти дойде на ум, – трепна Дора. – Сякаш моите проблеми са малко.

– Ами тогава, – заяде се сестра ѝ, – заеми се да намериш баща на детето си.

– Това теб не те засяга, гледай си своите неща, – сопна ѝ се Дора. – Защо ми говориш така? Правя ти услуга, проверих новият наемател и състоянието на къщата ….

За Дора беше важно да чуе познат глас. Сестра ѝ бе само две години по-голяма от нея. Трудно е  да се каже, че се обичаха, но двете израстнаха заедно, а сега по-малката пожела да чуе гласа на кака си, липсваше ѝ.

– Нашите пак се скараха, – поде разговора отново сестра ѝ.

Дора като чу това ѝ се искаше да затвори телефона. Цялото ѝ тяло се разтрепера.

– Както винаги създаваш раздори. Майка отново ме упрекна, че съм те оставила във вилата. Успя да ни скараш.

Всичките приказки на сестра ѝ, не представляваха особен интерес за Дора. Те бяха като за живот, в който нищо особено не се случва. Искаше ѝ се да сподели, да ѝ каже, че и при нея има промяна, но не желаеше да го изявява гласно, искаше ѝ се, сестра ѝ сама да се досети, да напипа нещата, да бъде по-настоятелна, но явно днес не беше деня.

Дора попита сестра си:

– Как са децата и мъжът ти, – сякаш беше на 70 години и се стараеше да не загуби миналото си.

– Добре са, нещо друго да кажеш?

– Не се тревожете за мотоциклета вързала съм го с верига.

Сигналът прекъсна разговора и Дора остана сама. В живота ѝ бе настъпила промяна, освен детето, което очакваше и се надяваше това да е за добро.

Ако човек е измъчван от смущаващо чувство за неудовлетвореност от себе си и живота си, той често се опитва да се справи с това с помощта на малки удоволствия. Но обикновенно това не помага, желанието за удовлетвореност така и не настъпва.

Когато няма удовлетворение човек се изкушава отново да повтори предишния опит. Това създава един порочен кръг. Колкото е по-дълбоко разочарованието, толкова е по-силно изкушението. Колкото повече му се отдаваме, толкова по-мъчителна ще бъде неудовлетвореността. В стремежа си човек да отслаби връзката, с дърпането си повече затяга нещата.

Осъзнавайки това, всеки може да разбере от къде да намери помощ. Колкото повече човек се отвлича от собственото „аз“, колкото повече мисли за другите хора, занимава се с нещо интересно, толкова по-малко той е зает със себе си и изкушението отслабва.

Молитвата помага винаги, ако тя е израз на нашата любов към Бога. Понякога така се случва, че човек да се концентрира само на своята страстна молба. Тогава се получава пародия на молитва. Ако се молиш така, не се изненадвай, че не получаваш отговор.

Когато караш кола през нощта страхувайки се от сблъсък, ти навярно се взираш в ослепителните фарове на насрещното движение, тогава вероятността за авария, рязко се повишава.

Довери се на Бога, само Той може да избавя и променя!

Един проповедник завършил проповедта си и затворил Библията си.
Сатана му прошепнал:
– Ти си голяма работа!
Проповедника заслизал надолу по стълбите, а сатана отново:
– Днес беше направо върха!
Проповедникът се качил в колата си и тръгнал за в къщи, а сатана след него:
– Ти си най-големият проповедник на света ….
Проповедникът се приготвил вече да си ляга, а сатана не го остава на мира:
– Ти се велик помазаник.
Най-накрая проповедникът се обърнал към сатана:
– Хайде да прославим Господа за Неговите дела!

Двете току що се бяха запознали. Лили бе сламено руса със сиви очи, а Маргарита мургава с гарваново черна коса и очи като маслина.

– Рано напуснах мястото, където израснах, като теб, – каза Лили. – Имаш ли приятели у дома?

– Само една приятелка, – каза Маргарита, – тя живееше около езерото. Обаждам ѝ се по телефона, но там няма да се върна. Имаш ли деца?

– Не. А ти?  – полюбопитствува Лили.

– Забременях на 15 години от братовчед ми. Направих аборт. – Магдалена замълча, а на лицето ѝ се изписа болка. – За това мразя онова място…. Баща ми ме насилваше, след като навърших 10 години, после братовчед ми. Избягах, щом станах достатъчно голяма, но след това много трудно се възтанових, …. не можах да преодолее всичко напълно. Не мога да понасям мъж да ме докосва, дори и да го харесвам, за това избрах жени. Някога се надявах, че нещата ще се промянят, но вече не вярвам.

– Разбирам, – каза с тъга Лили.

– Разбираш ли? Теб насилвали ли са те сексуално? – предизвикателно я погледна Магдалена.

– Беше по време на онези безброй стълкновения и убиства, които прерастват във война. Превързвах ранени в едно село, а след това трябваше да отида до града за медикаменти. Край мен мина кола и спря. В нея имаше четирима войника и едих офицер. Те ми предложиха любезно да ме закарат до града. Не исках да се кача, но до града беше много далече. Километър по-нататък свърнаха в горичката, …….виках, загуби си гласа от викане, …срамувам се от това.

– Ти нямаш вина за това, – каза Магдалена и погали Лили по главата. – Какво си направила? Приела си да те закарат мъже, които са казали, че ще ти помогнат.

Сълзи на гняв и болка се стичаха по лицето на Лили.

– Бяха вързали ръцете ми, – с мъка продължи Лили, – По едно време загубих съзнание…. Когато дойдох на себе си бях цялата изтръпнала. Изправих се и тръгнах. Добрах се до града, но на никого нищо не казах…… От тогава мразя този страх и си мисля с болка за жените, които са преживели подобно нещо.

– Те са били войници, но отдавна са умрели душевно, – каза Магдалена. – Това, което има значение е как си ти? Това е единственото, което можеш да промениш.

– Знам, – прошепна Лили.

– С главата си знаете това, но не и със сърцето, там трябва да проникне това знание, – посочи сърцето ѝ Магдалена.

– Знам и се опитвам.

Автомобилен концерн е пуснал умни очила Augmented Vision, които ще подобрят пътната безопасност и ще направят шофирането комфортно.
Собственикът на такива очила по време на шофиране, ще получава цялата информация пред очите си.
Очилата Augmented Vision мога да проектират навигационната информация със стрелките на пътя. Те показват ограничението на скоростта, дори и местните забележителности. Идеята е, очилата да показват информацията в прякото зрително поле, без да скриват другите участници в движението и да подобряват безопасността.
Очилата се свързват към смартфона, карайки шофьорите могат да видят икона, ако е дошло ново текстово съобщение, което може да се прочете директно зад волана.
Също така, разработчиците са предвидили режим за паркиране. Augmented Parking показва на шофьора разстоянието до бордюра, проекция на изображението, получени с камерата на противоположната страна на огледалото на очилата.
Дизайнерите BMW Mini не разкрива как очилата могат да се използват извън колата, но показват изображение на мъж в художествена галерия, намеквайки, че допълнителни функции могат да бъдат отключени с помощта на смартфон.