Йохан Фридрих Бьотгер се смята за „бащата“ на Европейския порцелан. На него му се е отдало повторно да изобрети технологията за производство на порцелан, тъй като тайната за направата на порцелан внимателно е пазена от собствениците на манифактури в Китай.

В Китай, порцелан е изобретен през 620 година. Продължително време порцелановите изделия са били важна стока за износ.

Много дълго време аналог на порцелана не могли да направят, тъй като основно експериментирали с добавки към глината.

Значителен прогрес бил достигнат, когато след продължителни експерименти били идентифицирани три важни за производството на порцелана минерали: каолин от района Шнеберга и Ауе, фелдшпат и алабастър.

Много дълго време са се променили условията на изпичане порцелан.

В лабораторното списание Böttger на 15 януари 1708 г. е отбелязано, че след 12 часов изпичане се е получила бяла полупрозрачна, не глазирана плоча – порцеланова бисквита.

Европейският порцелан е различен от китайския. В Европа е произведен твърд порцелан, а в Китай е мек и с по-ниско качество.

Мекият порцелан се използва за направа на съдове, а твърдият намира широко приложение в техниката за качеството на електролизаторите.

По време на бързото развитие на стоматологията в 17-19 век един от най-популярните източници на изкуствени зъби са на загиналите на бойното поле.

С особено качество на материала в историята влязла марката „зъби от Ватерло“.

Причина за това е фактът, че в битката са загинали много млади мъже със здрави зъби.

През последните няколко века сме направили безброй открития, които са помогнали за значително подобряване на качеството на ежедневието ни и да разберем как е устроен светът около нас.

Да оценим важността на тези открития е много сложно, да не кажем, че това е почти невъзможно.
Но едно е ясно те измениха нашия живот завинаги.

Популярният материал тефлон благодарение, на който вашият тиган няма да загори е изобретен съвсем случайно от американския химик Рой Плънкет, когато искал  да замени хладилния агент, за да обезопаси домашния бит.
По време на един от експериментите си ученият открил странна хлъзгава смола, която по-късно станала известна като тефлон.

Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.

На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.

Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.

Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.

В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.

За да се провери качеството на бензина на бензиностанцията директно, трябва да вземат един обикновен лист хартия и да капнете на него няколко капки гориво.

Когато бензина напълно се изпари, можете да подухате, за да ускорите процеса, на листа трябва да остане слаба следа от капката.

В случай, когато върху хартията остане ясна мазна следа, то може спокойно да твърдите, че в бензина има вредни примеси.