Основат на системата включва проектор, камера, компютър и софтуер за обработка на изображения. Камерата следи движенията на ръката на потребителя върху листа хартия.
С помощта на тази система може:
Да се импортират данни от документ на хартиен носител. Текст или изображения, които се отделя с пръст, се дигитализират и предават към компютър.
Благодарение на проектора върху лист може да се предава допълнителна информация, свързана с текста – например, снимки или видеоклипове.
Системата реагира само на движението на пръст. Размахването на ръце над всичко се възприема като желание за премахване на неверните резултати.
Планира се серийно производство на устройството да започне през 2014 г.
В портфолиото на Fujitsu има и други проекти, свързани с добавянето на интерактивност в реални обекти. Така компанията разработва „клавиатура без клавиши“: потребителят барабани с пръсти по масата, камерата улавя движението му, а компютър ги корелира с клавиатурно оформление.
Навярно често сте се срещали с такива неща като очила и контактни лещи. Не веднъж сте използвали бинокли и телескопи. Тези прибори са дело на хора занимаващи се с оптика.
Оптиката се занимава с въпроси свързани с видимостта. Ако човек вижда лошо надалеч, образ трябва да се приближи, а ако има проблеми с виждането на близко, изображението трябва да се отдалечи. Това става с помощта на лещи, които се поставят на очилата или директно в окото.
Има още едно изделие на оптиката, за което трябва да й благодарим. Това е лупата. Особеността на лупата се състои в това, че тя може да приближава и отдалечава образа в зависимост от това, от коя страна чрез нея гледаме. Тя се използва от човек, който не носи очила или просто не иска да носи такива, но когато пожелае да чете взима я в ръка и тя си свършва работата. Вероятно сте наблюдавали как бижутери и други майстори под лупа са разглеждали най-дребните части на предмета.
Сега дизайнерите Sarah Gao и Beata Patašiūtė са представили футуристична лупа. Тя много се отличава от обичайните.
Да започнем първо с това, че тази лупа е електрическа. Във функциите й влиза способността да приближава изображението на такова разстояние, което ви е необходимо. Даже можете да го фотографирате и то да се съхрани в електронната памет. В тази лупа съществува функция за получаване на видео снимки. Всичко това може да се прави на необичайно разстояние.
Навярно идеята за създаване на такава лупа е дошла от цифров фотоапарат и камера за телефон, защото нейните функции изцяло съвпадат с тези, които имат дадените устройства.
Но фотоапарата си е фотоапарат, а лупата си е лупа.
По-рано за да накарат децата да гледат в обектива фотографите казвали: „Погледнете тук! Сега ще излети една птичка“.
Тази птичка е била напълно реална в ерата на масовата фотография. Тя не била жива, а месингова.
Тогава камерата е била далеч от перфектната и за да се получи хубав образ, хората трябвало да стоят в едно положение за няколко секунди.
За да привлече вниманието на неспокойни деца, асистент-фотографа в точното време вдигнал лъскавата „птица“, която по това време умеела и да „пее“.
Чрез съвременните настолни принтери за триизмерен печат могат да се направят редица неща, от прости сувенири до детайли на сложни устройства. Форматът на 3D принтерите има определени ограничения едно, от които е размер на създадените обекти.
За първи път в света се предлага мащабен 3D принтер за дома и малкия бизнес. С помощта на Gigabot 3D Printer могат да се правят не само играчки, но и достатъчно големи предмети за интериора, макети, визуални помощни средства, както и много други различни неща.
Gigabot 3D принтер може да печата обекти размера, на които 30 пъти превишава продукцията на традиционните 3D принтери.
Размерът на камерата му е 60 х 60 х 60 инча, с резолюция на слоя до 100 микрона, както е в традиционните настолни принтери.
За да снимат гигантски калмар в естествена среда, учените трябвало да проявят малко фантазия. Били използвани светлини, музика, феромони и малки калмари.
Група учени провели изследване на най-загадъчните дълбоководни обитатели на Тихи океан край остров Титидзима, намиращ се на хиляда километри от Токио.
Всички разходи за операцията, която е започнала на 22 юни миналата година, е поел американски милиардер. Той предложил на учените да използват неговата 56-метрова яхта, предоставил на екипа уникална видеотехника за снимане в дълбините на океана и три модерни батискафа.
Изследователи, сред които имало японци и американци направили около 55 гмуркания. По това време всяка група от трима души – биолог, оператора и пилот са били на дълбочина от около хиляда метра от осем до десет часа. За да снемат чудовището на видео, трима специалисти са използвали различни начини.
Американският океанограф Еди Уидер се опитал да подмами калмара със светлина. Той направил мигащи светодиоди, които имитирали излъчващата се светлина от дълбоководни медузи. Вторият специалист, биологът О’Ши реши да използва комбинация от светлина, различни звуци, феромони и пръскаща струя вода.
Ако тези два способа не се увенчаели с успех, следвал трети, най- простия за привличане на грамадния калмара.
Сътрудникът на Националния научен музей в Япония Цунеми Кубедера решил към батискафа да прикрепи малки калмари и да включи цялото осветление. Така в пълната тъмнина, гигантския калмар за цели 18 минути бил в обсега на камерата.
Откритият екземпляр има дължина 3 метра и му липсвали две от най-дългите пипалата.
Дълго време гигантските калмари са се смятали за преувеличение на моряците. Първото доказателство, че те съществуват в действителност, се появява през 1854 г., когато в ръцете на датския натуралист Япетус Стенструпа попаднал фрагмент от челюст на представител от вида. След този инцидент, останки от гигантски главоноги често били изтегляни в мрежите на рибарите или такива били събирани от жителите на крайбрежието по брега.
За 160 години в ръцете на биолозите са попаднали 20 добре съхранени мъртви екземпляра. А живи такива чудовище, до началото на XXI век, никой не е виждал.
Любителите на всевъзможни нововъведения и необичайни устройства може би ще пожелаят това ново приспособление. То е разработено от младия италиански дизайнер Клаудия Коперсито.
Wallet е устройство „всичко в едно“. То функционира като телефон, камера и таблет.
Невероятно е, но има формата и големината на портфейл. Снабдено е с три сгъваеми екрана, събрани в уникална конструкция. На тях могат да се извършват няколко задачи едновременно или да се комбинират в пълен таблет, за четене на книги и гледане на филми.\
Тя е с размер 70 гигапиксела.
Млади специалисти от Унгария, спонсорирани от такива гиганти като Epson, Microsoft и Sony са създали най- голямата 360° панорамна фотография в света.
Снимка е направена от 100-годишна кула за наблюдение в най-високата точка на Будапеща. Тя се състои от над 590,000 пиксела в ширина и 121,000 пиксела на височина.
За да направят необходимия брой снимки в най-кратки срокове, авторите са използвали фото-записите на няколко камери, Sony A900, с обектив Minolta AF 400mm f/4.5 APO G и 1.4x телеконвертор, монтирани на твърд статив със собствен разработка, но дори с тази настройка, снимането е отнело повече от три часа.
Снимките били съединени с Autopano Giga на Dell Precision T7500 с два четириядрени процесора Intel Xeon, 24 GB RAM и 6 терабайта дисково пространство.
Процеса на събирането на кадрите е станало за два дена. В резултат на това се е получил 200 GB KRO файл, който след това трябвало да се преобразува в PPM и да се раздели на три части за по-нататъшна обработка в Photoshop’e.
При отпечатване на снимки с разделителност 300ppi фотосите са 157 метра дълги и 31 метра широки Тези размери надвишават големината на едно футболно игрище.
Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.
Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната стена. След това г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд - Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.
Докато Япония продължава да се възстановява от земетресението и вълните цунами от миналата година, една компанията е разработила оригинален метод за защита на домовете от тресене. Къщи са разположени върху камери, и по време на трусовете, те като ли че се вози на тях.
Методът е разработен от корпорацията Air Danshin Systems. Той коренно се различава от традиционната изолация и амортизация. При възникване на земетресение, се активира сензор. След което се активира голям компресор, който подава въздух в специална камера, разположена в основите на къщата.
При възникналото налягане къщата се издига на 3 метра и започва да левитира, докато тресенето не се прекрати. Собствениците могат да стабилизират „плаващата къща“ като използват специален въздушен клапан, намиращ се в помещението. Когато тресенето престане, къщата леко се спуска на основите си.
За сега системата е инсталирана в 88 домове на Япония. Разглеждат се и варианти тази система да се инсталира и на по-големи структури: високи офиси, правителствени здания и даже за паметника “ Gundam ”, един от героите на японското аниме.
