Гочо се събуждаше в пет часа сутринта. Правеше малка закуска и веднага започваше със сутрешното си четене на Писанието.

След това се молеше:

– Господи, помогни ми да бъда търпелив и милостив днес. Нека думите ми бъдат подправени със сол. Помогни ми да видя семейството си като скъпоценен дар и да им служа самоотвержено, както Христос ми служи.

Тази сутрин към шест и половина най-малкият му син влезе в стаята и събори портокаловия му сок.

Гочо се наведе и започна да търка килима. Веднага се чу как цяла кутия зърнени последователност

събития

храни се излива върху пода на кухнята.

Той се втурна натам, но се спъне в един планер мотор, който беше оставен отстрани в коридора.

Нивото му на святост падна и Гочо вече крещеше.

Това се беше превърнало в повтаряща се последователност от събития.

Гочо започваше спокойно сутрин с молитва и мълчаливо поклонение, когато ситуацията бързо се променяше, щом децата му се събудеха.

– Точно тогава нивото му на святост наистина пада, – обясняваше съпругата му. — Това нивото е доста високо рано сутрин. Веднага след като децата вече са будни, тогава играта свършва.

След като изпратеше потомците си на училище, нивото му на святост отново започва да се покачва.

Петьо бе едва на три години, но беше много упорит. Фиксираше ли очите върху нещо, не мърдаше, докато не го получи.

Един ден баща му каза:

– Днес ще ти вземем лего.

Петьо обичаше много тази игра.

Майка му предупреди:

– Първо ще обядваме.

Петьо отказа да яде и през цялото време говореше за легото.

Родителите му се развеселиха, но бяха малко разочаровани.

Всичко останало за Петьо не представляваше интерес. Той избра да гладува преди да получи легото.

Майката на Петьо въздъхна:

– Все така се случва, разкрием ли се предварително какво имаме за теб, не чуваш, не ядеш, дори не слушаш, защото се фиксираш върху наградата.

Вие не получавате това, което искате в този момент, защото Бог се опитва да ви защити и научи.

Ще трябва да ядете, т.е. да четете Неговите думи и да ходите с Него.

Пътуването е дълго, но Бог е верен. В крайна сметка ще стигнете до там.

Това, което Бог ви е обещал, ще се случи.

Доверете се на напътствията Му.

Той знае през какво преминавате и сезона, в който сте. Бог е по-голям от положението ви.

Михаил едва се сдържаше да не се засмее на глас. Той наблюдаваше малката си дъщеря Лиза, която се опитваше да се скрие зад менюто.

Тази криеница продължаваше, докато двамата чакаха храната си, която бяха поръчали в едно заведение.

Пет годишното дете си мислеше:

„Щом не мога да видя татко и той не може да ме види“.

На Михаил тази игра му се струваше смешна, но после разсъди и откри:

– Това е важен урок. Вярваме ли, че можем да скрием греховете си от Бог? Мислим ли, че щом ние не можем да Го видим, значи и Той не може да ни види? Нищо не убягва от очите на всевиждащия, всезнаещия Бог.

Точно както Бог вижда нашите грешки, Той вижда и нашето покаяние и е готов да прости и да ни възстанови.

Докато черпим утеха от тази истина, нека се държим здраво за Бога, Който е пълен с милост и благодат.

Хари се забавляваше страхотно. Гледаше на телефона си една интересна за него реклама.

Изведнъж тя бе прекъсната от мобилната игра „Тетрис“.

– Бях на средата на рекламата, когато се появи този глупав малък екран и ме накара да играя „Тетрис“, – оплака се Хари.

Той се опита да да го скрие, но всичко което успя да направи бе да изпусне едно малко блокче на грешното място.

Тотално обърка настройката си.

Когато най- накрая успя да спре играта, извика отчаяно:

– Пропуснах най-важната част от рекламата. Каква загуба на време!

Този проблем се повтаряше отново и отново с почти всяка мобилна игра, която някога бе играл.

– Това е ужасно, – възмущаваше се Хари,- някой трябва да вразуми тези разработчиците.

По-късно Хари съвсем се разстрои, като разбра, че е изчерпал рекламите от безплатната версия и ще трябва да плаща, за да не бъде прекъсван от „Тетрис“ или някоя друга игра.

Марк отиде във Филипините.

Там в едно малко село видя прокажено момче. То бе отбягвано от всички. Бе отхвърлено.

Но се намери човек, който да прегърне обезобразеното лице, ръце и крака на момчето.

На другия ден Марк видя приятелят си Йоан да държи в скута си това прокажено момче и да го учи на някаква игра.

Когато ръцете на Йоан докосваха дланите на момчето, лицето му светете в сияеща усмивка.

Марк видя картината на Божието състрадание, но тя бе малко по-различна.

Момчето, което седеше в скута на Бог бе той.

Господ обича със съвършена любов.

Боже, помогни ни да видим света през Твоите очи, за да можем да покажем Твоето състрадание към него.