В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.

От много отдавна от идийското орехче се приготвят сиропи за кашлица. Маслото от него може да се приложи външно срещу ревматични болки, както и спешно средство срещу зъбобол. Слагат се 1-2 капки масло върху клечка с памук и се нанасят върху венците около болящия зъб, докато се отиде при заболекар.

При храносмилателни разстройства капки от етеричното масло на индийското орехче се смесват с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да се смесят 3 до 5 капки от маслото със захар или мед.

Индийското орехче може да окаже изключително благоптиятно влияние върху нервната система на човека заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин, хормона на щастието. Подходящо е, ако прибавяте малко индийско орехче в чая си.

Има тонизиращо действие и подобно на анасона действа при проблеми със стомаха. Индийското орехче повишава апетита.

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не влияе отрицателно на организма на човека. Голяма доза от него е над 10 грама. При предозиране индийското орехче предизвиква видения и приятни усещания, които наподобават ефекта при употреба на марихуана.

Същевременно 36 часа след поглъщането е възможно да се появят неприятни странични ефекти., като халюцинации, повдигане, обезводняване и обща телесна болка. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче може да нанесе вреди на черния дроб.

При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големи дози погълнати наведнъж са много опасни, водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

Индийското орехче има сладникав вкус. използва се в сладкарството, като се настъргва ситно на ренде. От едно орехче се получават 2-3 супени лъжици на прах.

С него се приготват тестени изделия, кремове и различни сосове, ястия и супи от месо, зеле, спанак.

Чрез разтваряне на 10 капки масло от индийско орехче в 10 милилитра бадемово масло, може да се приготви масажно масло. То се използва при мускулни болки с ревматизъм или пренапрежение.

Може да се комбинира с етерични масла от мащерка и розмарин.

Със смес от 5 капки масло от индийско орехче, не повече от 5 капки масло от градински чай и 25 милилитра бадемово масло ежедневно се масажира корема на бремените в последните 3 седмици преди раждане.

Хората често се интересуват:
– От къде черпиш вдъхновение? Как се справяш със трудностите в живота?
Обикновенно отговарям:
– Спасява ме чувството за хумор. Това съвсем не е шега.
Ето какво казваше моята баба:
– Най доброто упражнение за ръцете е броенето на пари. Отнема болката в ставите, нормализира налягането, премахва болката в зъбите и главата.
Мога да прибавя като резултат, от това чудесно занимание още:
– Подобрява зрението, апетита, гардероба, външния вид и жилищните условия.
Сега навярно ще се съгласите, че хуморът е универсално средство за всеки случай!

Важното е да разберем, че ако искаме да избегнем нещо, закъснението е един от начините за избягване, ние не искаме да го правим.
Има ли човек, който би закъснял да отиде до тоалетната?
Това звучи даже смешно. Такова нещо е трудно да се случи. Това е физиологична нужда, която за нашия организъм се явява изключително важна.
Ако в живота си имате неща, които вие не смятате за важни, защо си губите времето за тях?
Трябва да престаните да вършите това, което за вас не е важно!
Но трябва да се съобразяваме и със следното. Боли ви зъб и трябва да отидете на зъболекар. Това е неприятно за вас, но има и нещо друго.
Тук влияе друг принцип. Трябва правилно да разграничим кое е важно за момента и кое не. Такъв филтър ни е необходим, независимо от предпочитанията ни.

Само преди седмица си вади зъб. Неприятно, но не толкова болезнено. Дупката точно отпред на зъбите е неприятна гледка, особено, когато се опиташ да се усмихнеш. Не беше проблем, но мислите ѝ нахвърляха различни варианти за решаване на проблема.
Изведнъж телефонът извъня. Вдигна слушалката а в главата и мълниеностно профуча: „Кой може да ме търси по това време?“
Стрелките безжалостно отмерваха всяка „пропиляна“ минута и се устремяваха към горния край на циферблата на часовника.
– Диди, какво правех вчера в устата ти, – прозвуча приглушено женски глас.
Така наречената „Диди“ позна веднага гласа. Това беше нейната приятелка Мира, която редовно се грижеше за зъбите ѝ.
Това, което чу от слушалката ѝ се стори малко странно. Чудеше се дали да се засмее или да приеме по-сериозно нещата. Явно имаше някакъв проблем отсреща.
– Извинявай, че те притеснявам толкова късно, но просто забравих…..
Тя редовно записваше на едно листче, какви зъби е лекувала на пациентите, дата и така нататък…., но се беше случило нещо необикновенно.
– …. Как да ти обясня, – продължи отчаяно Мира по телефона, – записала съм датата и името ти, но другото е толкова нечетливо, а нямам спомен. Какво ти правех? Пломба, кариес ли имаше?
– Зъб ми вади, – спокойно обясни Диди.
– Добре, но кой зъб беше?
– Преден, – Диди се опитваше да помогне на приятелкта си.
– От ляво ли беше или дясно? – продължаваще да пита Мира, авно нищо не можеше да си спомни.
– Успокой се, ляво беше.
– Чувствам се като глупачка. Сякаш някой нарочно е изстрил всичко от паметта ми.
Диди съчувстваше на Мира и самата тя често забравяше, но бяха дреболии, а това беше свързано със нещо по-сериозно.
„Какви времена настанаха, – мислеше си Диди след като приключи разговора. – Та тя не е единствената, която се оплаква, че забравя. Та ние сме още млади ….. Накъде е тръгнал света? Какво ще стане утре с нас?…“