Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.

Чуйте, трябва да спрем да говорим за това, какво са направили терористите и да започнем да говорим, за делата на Бога. Бог казва, че изцелява тази земя.

Ние трябва да започнем да говорим в страната си за вярата и да не разпространяваме лошите новини. Разбира се, за мнозина това ще звучи странно. Някои дори могат да си помислят, че се занимаваме с глупости, но това не е ново.

Няколко вярващи, които слушат, вярват и говорят благата вест са много по-силни от всички демони на земята. Те са много по-силни, отколкото цяла войска неверници, които говорят само за поражение. Тяхното неверие, няма да лиши от сила вярата в Бога.

За да се започне война, не е нужно толкова много.

Британците не могли да си поделят земя с испанците и португалците.

Разбира се, не е лошо да се спори за Африка, но веднъж се получило много смешно положение.

Четири и половина години британците смело отблъскват атаките на португалците в обсадена крепост. След това открили, че островът, за който възникнал спора, може да се вмести вътре в крепостта.

Посланикът неправилно е показал мащаба на съставената карта.

Царството Божие е настояща реалност. Това е, което ние трябва да правим тук на земята точно сега. Силата на Бог е този ресурс. Това е енергията, която получаваме, за да направим това, което Бог иска да правим, след като сме се предали и сме се предоставили на волята Му.

Божията слава е причината. Това не е реалността или ресурса. Той е настоящето причината за всичко, а всичко е за Божия слава.

Всичко идва от Него, съществува чрез Неговата сила и е предназначено за Неговата слава.

Хората казват: „Аз имам толкова много, и все още се чувствам неосъществен. Имам добро семейство, добра работа, големи деца, добри приятели. Защо съм толкова неудовлетворен?“

Ние никога няма да намерим реализация в живота, докато не започнем да живеем в Божието царство, чрез Божията сила, и за Божия слава.

Как да живеем по-пълноценен живот – това е животът, който е проектиран от Бога, за нас.

Какво означава да живеем в Божието царство? Това означава, че можем да внедрим Божията програма в, нашия дневен ред. Можете да приемете Божията воля над волята си. Бог се грижи. Той иска да ни благослови. За това Го постави на първо място в живота си.

Едно от най-красивите неща на земята е безвъзмездна доброта от непознат. Когато някой, който няма нищо общо с теб, изведнъж те почете като най-добър приятел. Това говори, че светът все още има шанс.

Едно такова чудо стана с Боряна. Веднъж един от посетителите ѝ бе оставил огромен бакшиш, несъразмерен с поръчката му, а до него се мъдреше малка бележка, която просълзи Боряна.

В нея пишеше:

„Животът е твърде кратък. Миналата вечер умря най-добрият ми приятел. Моля ви прекарайте тази вечер с някого, когото много обичате“.

Това е една сантиментална история, но най- лошото бе, че Боряна нямаше възможност да благодари на този човек.

Навярно той е искал да направи нещо хубаво за девойката и за това бързо бе изчезнал, без да очаква нещо в замяна.

Именно такива постъпки на хората в полза един на друг, ще запазят света.