Комедийният театър „Teatreneu“ в Барселона внедрил нова система за заплащане на билетите.
На гърба на седалките в залата били монтирани устройства с вградена програма, които разпознавали изражението на лицето.
Всяка фиксирана усмивка имала стойност 30 евроцента, а максималната стойност на един билет е 24 евро.
След 80-тата усмивка, представлението за зрителя излиза безплатно.
Системата се е харесала на зрителите, а посещението им в театъра се увеличило. Доходите на театъра пораснали.

Вратата в другия край на залата се отвори и някой влезе. Зоя присви очи и разпозна Светослав.

– А, Зоя! – обади се той. – Търсех те. Искам да ти покажа нещо.

Светослав я изведе от залата и двамата тръгнаха към една заобиколена от цветя беседка. Двамата се настаниха удобно в нея.

– Знаеш ли какво открих? – Светослав извади от чантата си един разръфан, пожълтял ръкопис. – Това е препис на „За медицината“ от Целз. Той е бил не толкова лекар, колкото наблюдател на човешките същества,  съвременник на Плутарх. В труда му има едно чудесно приложение, в което се описва смъртта на Александър Македонски във Вавилон.

– И какво толкова е интересното? – попита Зоя.

– Александър умира в разгара на лятото. Между военачалниците му избухват борби кой да го наследи. Трупът на Александър е оставен, поне седмица, преди вавилонски и египетски балсаматори да се заемат с него. И тогава го намират чудотворно запазен.

Зоя изтръпна.

– Същите тези източници, – продължи Светослав, – говорят за божествеността на Александър. В тях се сочи, че въпреки силната горещина трупът узобщо не е започнал да се разлага. Александър е умрял по време на едно пиршество девет или десет дни по-рано. Тук се изброяват симптомите: гадене, силни болки, стомашни спазми и треска. – Светослав потупа ръкописа. – Целз смята, че Александър е бил отровен. Великият военачалник току-що се бил завърнал от сражения по границите с Индия, а там има една отрова, наречена арсен. В малки дози тя може да се използва за лекуване на стомаха. Това ме заинтересува, затова внимателно прочетох Целз, Плутарх и други коментари по въпроса. Арсенът е много силна отрова, която съществува под много форми и има различен мирис. Нейното въздействие е смъртоносно, но тя забавя и дори спира процеса на разложение и разпадане. Някои симптоми са очевидни. Ако трупът не е бил погребан или изгорен на клада, кожата пожълтява и изглежда златиста. Тя изпуска прах, приличащ на златисто покритие. Мисля, … – той замълча за малко, – че запазеният труп, който намериха, има общо със смъртта на Александър Велики. Сега разбираш ли?

– Тя не е светица, както предполагат всички? – ококори изумено очи Зоя.

– Мисля, че е така. Отстраних тънкото, наподобяващо восък, покритие от кожата и … веднага започнах да изследвам червения прах между пръстите на ръцете и краката и онова малко количество, което се виждаше по врата. Според мен, този запазен труп е жертва на убийство, отровена с арсен и погребана в градината, от където го изкопаха.

– Какво искаш да кажеш?

Светослав се изправи:

– Няма значение, Зоя. Най-добре е да оставим на Бога въпроса за светостта. Не се тревожи, никой няма да научи за това. Ще се погрижа за трупа.

Веднъж клакьори дошли при Маскани и поискали от композитора значителна сума за следващите десет премиери на негови опери.

Маскани отказал да плати.

Тогава клакьорите му устроили сюрприз.

На една от примиерите на негова опера се появила група жени с бебета. На най-хубавите места на операта майките щипели бебетата си, които огласяли цялата зала, заглушавайки не само ариите и дуетите, но и оперните хорове.

В Пенанг се намира музей на фотоапарати. Той е открит на 31 август, 2013 и е станал популярна забележителност за много туристи и пътешественици. Голям брой добри отзиви за този музей са написани в социалните мрежи.
Не отминавайте този музей, там има указател, а на входа е поставен голям макет на старинен фотоапарат.
Тук е царството на камерите малки и големи, модерни и ретро, ​​играчки и истински …
Площта, която заема музея е малка, само два етажа. На приземния етаж е разположена фотоизложба, магазин за подаръци и кафе в далечния ъгъл на залата.
Има стълбище, което води по стената нагоре. Всички експонати са ярки и интересни.
Вторият етаж е платен. Там можете да видите най-древните модели камери, събрани от цял ​​свят, някои са на повече от 100 години и цифрови модели, които могат да съхраняват снимки на дискета.
Повечето апарати могат да работят.. На втория етаж има тъмна стая, където се проявяват ленти и се копират снимки.
Експозицията на музея е малка, отнема 30-40 минути да се разгледаа. Тук понякога идват ученици на екскурзия, запознават се с фотографската техника и историята на фотографията.

На церемонията присъстваха само няколко възрастни жени, които поздравиха младоженците щом свърши всичко.

Силвия беше останала в предверието. Тя забеляза една жена със сурови черти, която надничаше в залата, криейки се зад вратата.

– Коя от всичките е булката? – попита жената с доста остър глас.

Вероятно беше дошла в края на службата. Силвия ѝ посочи една от жените цялата облечена в синьо.

– Не може да бъде, – възкликна разочаровано жената. – Чух, че била много красива.

– Тя е, – потвърди Силвия.

– Аз съм дъщерята на младоженеца – и когато видя недоумение в очите на Силвия добави,- от предишното му семейство.

– Не знаех, че има друго семейство! – възкликна Силвия.

– О, да има. Той така  не се осмели да ни запознае с тази жена, с която сключва брак днес. Знам от мама, че е ходил с нея, още когато бях малка. Майка ми почина и те се събраха.

„Любовница, – помисли си Силвия. – Навярно е искал да се разведе с жена си, но после е размислил. Сега, когато всичко е свършило и те вече са стари, той се е върнал при нея“.

– Не съм тук заради сватбата, – каза дъщерята, като махна с ръка. – Просто исках да я огледам добре. Баща ми си падеше по красиви жени, вечно се заглеждаше след тях.

Младоженецът отиде при новата си булка, хвана я под ръка и я целуна.

– Не може да бъде, та тя дори не е красива, – сърдито изсъска дъщерята на младоженеца.

Жената излезе навън, изтича по пътеката, качи се в една кола и ядосана отпраши нанякъде.

Трагедията в предишното семейство беше избегната, но на каква цена?!

Когато дъщерята видя облечената в синьо старица, тя осъзна че преди много години баща ѝ не само е изгарял от страст. За него това не е било само изкушението на красотата. Тук имаше нещо безмислено и непонятно за самата нея.