Веднъж в един провинциален театър Росини слушал доста лоша опера от  един малко известен музикант.

На едно място той се засмял и извадил нотен лист от джоба си, след което бързо записал няколко ноти.

– Какво си записахте маестро? – попитал го седящият до него мъж.

– Записах тази ария. Мотивът ѝ е прекрасен. За тази опера е твърде хубав. Мисля, че това мога да представя на милите дами, – Росини лукаво намигнал на малките ноти на листа, – те са по-подходяща среда….

По различно време полската азбука с малки изменения се е използвала за записване на литовски, западноруски, украински и белоруски.

Почти всички взаимствания от чешкия език са се появили в древнополския период до XIV век.

Най-голям брой заемки в полския език са от италианския в периода от XIV до XVII век. Те са били от областта на музиката, изкуството, науката, модата и банковото дело.

В българския език те имат същото значение, както и в Полша: аleja (алея), ария (ария), блуза (блуза), билет (билет), bagaż (багаж), biuletyn (бюлетин), кариера (кариера).

Виктор внимателно прелистваше страниците. Докато четеше се натъкна на странна промяна в музикалния строеж на произведението. Хармоничното решение изведнъж увисваше.

Речитативите и ариите нямаха басова линия, беше им отнет фундамента. Всичко бе сферично и недействително и въпреки това звучи цялостно и завършено.

Мелодиите се носеха и отказваха да решат към коя точно тоналност искат да преминат. Отиваха ту в мажор, ту в минор, а накрая се събираха в съвършено благозвучие.

Виктор не се радваше на тази музика. Тя му напомняше за неговия провален живот и той не можеше да си обясни защо е така.

В хроматичните възходящи и низходящи мотиви разпознаваше собственото си хленчене. Те го връщаха в горещите летни вечери на детството, когато навън беше още светло, но пердетата бяха пуснати, а него го бяха сложили да спи.

Той лежеше буден и жадуваше за прегръдката на майка си. Часове се ослушваше за стъпките ѝ, а после неусетно заспиваше, без да дочака целувката ѝ.

В режещия дисонанс  изпълняван от три рога, сякаш чуваше обезсърчаващия и унищожаващ глас на баща си, който искаше сина му да се промени и да стане полезен за обществото.

В приглушеното, накъсано дрезгаво звучене на малкия корнет, Виктор долавяше собствения си глас, който беше много тих. Спомняше си, че когато се опитваше да се наложи за нещо, ставаше смешен.

В милувките между виолината и сопрана се пробуждаше неудовлетворения копнеж, най-сетне да бъде приет и обичан единствено заради самия себе си.

Виктор затвори последната страница. Това бе чудновата музика за него. Тя го изобличаваше, сваляше маската му и разкриваше същността му.

В Париж Аделина Пати за първи път пяла в дома на Росини. Тя изпълнила ария от „Севилския бръснар“ със собствени вариации.
Това предизвикало голям възторг у слушателите, но не и у Росини.
Композиторът изказал маса комплименти на певицата за нейния глас, а накрая попитал:
– Между другото, от къде е арията, която изпяхте?
– Но самият вие сте я написали, маестро, – възкликнала певицата.
– Наистина ли? Странно аз съвсем не познах собственото си произведение, – студено отговорил Росини и демонстративно излязъл от стаята.

Веднъж клакьори дошли при Маскани и поискали от композитора значителна сума за следващите десет премиери на негови опери.

Маскани отказал да плати.

Тогава клакьорите му устроили сюрприз.

На една от примиерите на негова опера се появила група жени с бебета. На най-хубавите места на операта майките щипели бебетата си, които огласяли цялата зала, заглушавайки не само ариите и дуетите, но и оперните хорове.