Сътрудници на японска компания са разработили технология, които в бъдеще ще помогне в пластичната хирургия. По-специално, те са измислили как да създадат изкуствено човешко лице.

Сега се правят точни копия на лица от силикон, но много скоро ще започне производство с по-безопасни материали.

На този етап с помощта на специален скенер се създава макет на лицето, на което се виждат даже кръвоносните съдове. След това на 3D-принтере се прави заготовка, на основата на която се създават и силиконовите копия на лицето.

За производството на такава „маска“ е необходимо време от две седмици до два месеца, а самата услуга струва на клиента 2400 долара.

В Пенанг се намира музей на фотоапарати. Той е открит на 31 август, 2013 и е станал популярна забележителност за много туристи и пътешественици. Голям брой добри отзиви за този музей са написани в социалните мрежи.
Не отминавайте този музей, там има указател, а на входа е поставен голям макет на старинен фотоапарат.
Тук е царството на камерите малки и големи, модерни и ретро, ​​играчки и истински …
Площта, която заема музея е малка, само два етажа. На приземния етаж е разположена фотоизложба, магазин за подаръци и кафе в далечния ъгъл на залата.
Има стълбище, което води по стената нагоре. Всички експонати са ярки и интересни.
Вторият етаж е платен. Там можете да видите най-древните модели камери, събрани от цял ​​свят, някои са на повече от 100 години и цифрови модели, които могат да съхраняват снимки на дискета.
Повечето апарати могат да работят.. На втория етаж има тъмна стая, където се проявяват ленти и се копират снимки.
Експозицията на музея е малка, отнема 30-40 минути да се разгледаа. Тук понякога идват ученици на екскурзия, запознават се с фотографската техника и историята на фотографията.

Мрачен метрополис, в който сградите се сливат, за да се превърнат в един монолитен блок. Това не е от областта на научната фантастика, всичко това се намира в Хонг Конг. Град Kowloon Walled – стара крепост, където слънчевата светлина не достига земята. Истински град без слънце …
Историята на този странен град без слънцето започва през 1898 г., когато британците и китайците подписват споразумение за аренда на съвремения Хонг Конг. На негова територия, китайската страна решава да запази крепостта като преден пост.
Отзвучала Втората световна война и никой не забелязал, как старата крепост започват да живеят своя си живот, независимо от китайските и британски власти.
На площ от 0,03 кв. км, бързо се строят сгради, като се използва всеки сантиметър от наличното пространство. До 1987 г. населението стига до 33,000 жители в тази част.
Конструкцията е толкова плътна, че слънчевата светлина не пада върху по-ниските нива, те били осветени с луминесцентни лампи. През 70-те години градът е под контрола на триади и имат висок статус на проституция, хазарт и наркотици.
До края на 80-те години Kowloon Walled City достига височина на 10 етажни сгради, но не може да растат по-нависоко, защото наблизо има летище. В началото на 90-те години властите на Хонг Конг изгонват жителите и унищожават града без слънце. На неговото място е построен парк в центъра, на който е поставен макет на стария град.

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.