Любовта не е просто „усмихнато“ приятелско отношение към хората. Могат и да ви се усмихват, но когато работата стигне до дела, всички изчезват или ви казват, че нужда ви е ваше лично дело.

Това не е само положително отношение. Любовта може и трябва да бъде строга, взискателна, дори горчива, а истината да казва в очите.

В нея няма мотиви за алчност, жажда за власт или така да бъде“ по моему“. Това не е любов, а чувство за притежание, егоизъм и грижа за себе си.

Наличието на любов е мярка на зрялост и показател за улегналост и разсъдливост. Важно е да се стремим да растем и развиваме духовно и да не спираме този процес.

Детето се отличава с егоцентризъм. С възрастта  и възпитанието то трябва да излезе от него. И когато стане възрастен да бъде готов, да умее да обича, да приема и носи отговорност.

Когато Исус е дошъл на земята, Той е правел всичко от любов. Учел, служил, изобличавал и накрая дал живота Си за всички. Исус трябва да бъде пример в това за нас.

Истинската любов се проявява, тя не остава скрита. Не прилича на фойерверки, които будят възхищение, а после изчезват. Любовта действа, а не бездейства. Това действие положително влияе на обекта, за когото е предназначена.

В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.

Според Херодот, Сибарис е един от най-богатите градове в Гърция. Неговите жители се отличават със специален жажда за удоволствие.

В резултат на това не е изненадващо, че сибаряни изобретили един от предметите за разкош, на който човечеството се радва и до днес.

Освен това, до XIX век, алтернатива на този предмет не е съществувал в Европа.

Какво са изобретили  сибарянете?

Сега е ваш ред да понапънете мозъка си. Или да се разровите, да видите какво пише Херодот за сибаряните.

Е, не се мъчете повече …..

Отговор:енръг онщон.

Не се изненадвайте как го е направил. Животното не е давало на мъжа да напусне острова.

В Западна Австралия бе спасен турист от Нова Зеландия, който две седмици не напуснал острова, заради крокодил, който го преследвала във водата.

Неволният новозеландски „робинзон“ спасил месен жител, който изследвал околността. Виждайки огън на острова, мъжът дошъл на него и намерил туриста.

На измъченият от жажда „робинзон“ мъжът предложил студена бира и след като туристът пийнал малко заспал. В такова състояние бил докаран на континента.

Новозеландецът признал, че се е страхувал за живота си, защото си мислел, че когато се опитате да отплава от брега, плаващ край него крокодил ще го нападне и изяде.

Местният жител потвърдил, че в околните води наистина живее голям крокодил, който той често наблюдавал в близост до брега.

Трябва да отбележим, че морският крокодил може да достигне 7 метра дължина и да тежи цял тон. Неговото местообитание е крайбрежието на Северна Австралия и острова Папуа – Нова Гвинея.